Мамен Санчес
Забранява се неверието в съдбата (16)

16.

Забранено е да се подслушва зад вратите.

Майката на Сесилия отново бе тази, която вдигна тревога. Виктория Вилянуева де Кампос й бе казала под секрет, в една от почивките на играта на карти, че родителите на Ноелия са разтревожени от липсата на новини от дъщеря им. Както изглеждаше, тя не им бе телефонирала повече от месец и не отговаряше на техните обаждания. Получаваха информация за нея само от споменаванията на майката на Сесилия. Едно нещо бе момичето да демонстрира по-голяма самостоятелност и съвсем друго — да забрави семейството си. Най-много се притесняваха от лоши компании и искаха да знаят дали Ноелия се е сприятелила с интересни хора, или напротив — влязла е в нежелана компания на либерали, реакционери и анархисти.

Сесилия се опита да успокои майка си, като й обясни, че Ноелия изобщо не е от онези трудни момичета, които се забъркват в проблеми, а добро дете, малко притеснителна и не особено общителна, физически крехка, с лека склонност да изпада в униние, но в същността си — мила и нежна.

— И с какво се храни? — поиска да знае майка й.

Това бе труден въпрос. Защото „да се храни“, каквото по принцип означава човек да се храни, не влизаше в ежедневните навици на Ноелия. А от изчезването на Джъстис бе изгубила апетит дотолкова, че изобщо не сядаше на масата.

Изплашената Асусена й приготвяше хранителни пилешки бульони със зеленчуци, в които понякога тайно слагаше по няколко яйчени жълтъка. Момичето хапваше две лъжици и започваше да се оплаква от болки в корема.

— Яде малко, знаеш колко е слабичка. Но има здрав външен вид — излъга Сесилия. — Няма повод за притеснения.

Обаждането на майка й имаше незабавен ефект върху Сесилия, която се чувстваше отговорна за здравето на наемателките си. Каза си, че е дошъл моментът да действа, и събрала кураж, застана пред вратата на Ноелия, решена да й изнесе лекция, придружена с лични примери, за унищожителния ефект на нещастната любов върху здравето на изоставения индивид и за необходимостта да се сложи ново начало, да се обърне страницата, да се стартира от нулата или както човек предпочита да нарече акта на преглъщане на болката, на изправяне срещу нещастието или на превъзмогването на удара. Благословени да са клишетата, че са винаги подръка, когато човек има нужда от тях! Бе подготвила списък с „ресурсите“, които на самата нея не й бяха послужили особено, но по принцип действаха безотказно за лечение на нещастна любов, когато, долепяйки ухо до вратата, чу нов вид плач — не сподавен както досега, а силен.

— Добре ли си, Ноелия? — попита внимателно.

— Върви си! — отвърна момичето през ридания.

Сесилия обаче отвори рязко вратата и я намери удавена в сълзи сред неоправеното легло. Уплаши се, че може да й е хрумнало да се натрови с хапчета, да се обеси, да си пререже вените или да напълни джобовете си с камъни и да се хвърли във въображаемата река на Вирджиния Улф^[1] — някоя от тези поразии, които имат фатален край и обикновено се дефинират с израза „извърши голяма глупост“. В историята на литературата самоубийството бе представяно като елегантен изход за много романтични герои, прокълнати поети и писатели, красиви неверни дами, артистични натури и бохеми. Нямаше да бъде изненадващо, ако някоя толкова драматична по природа личност като Ноелия види в това привлекателна възможност.

Но страховете й се оказаха безпочвени, както разбра, когато срещна ужасените очи на момичето, държащо в ръка бяла пластмасова пръчица с червена чертичка.

— Олеле, божке! Света Богородице! — възкликна Сесилия на майчиния си език — този от Агила, който ги свързваше.

— Не казвай нищо на родителите ми — замоли я Ноелия. — Ще ме убият, Сесилия, със сигурност ще ме убият, ако разберат!

Пръчицата с червената чертичка, която в деветдесет и девет от случаите гарантирано означава бременност, трепереше между пръстите на Ноелия.

Сесилия затвори внимателно вратата, седна в долния край на леглото и каза първото, което й мина през ума:

— Ще ни убият и двете, Ноелия.

Прегърнаха се и плакаха като две корабокрушенки, понесени и завихрени от течението, без да знаят какво да правят със съществото, което надничаше от бялата пластмасова пръчица: бебето на Джъстис с мургавата кожа, плътните устни и очи на рис. Бебето на Ноелия с дългите къдрици, пръсти на пианист и смях като звън на камбанки.

Двете си го представиха по абсолютно един и същ начин: прекрасно и пълно с живот момиченце, което тича из пансиона и се учи да говори със сладките думи на Асусена и ругатните на Андрес Леал, което прохожда под наблюдението на Каталина, опознава света с опита на Ивана и намира убежище в обятията на Сесилия и в любовта на Ноелия.

Но миражът се разсея бързо, когато Ноелия дойде на себе си и се сблъска с реалността.

— Какво ще правя сега? — изплака тя. — На осемнадесет години съм, Сесилия, нямам нито мъж, нито начин да се грижа за това същество, нито някого, към когото да се обърна за помощ.

— Как може да говориш така? — смъмри я хазяйката й. — Имаш мен, моя пансион, моята подкрепа. Никога няма да те оставя сама!

Ноелия й отвърна с тъжна усмивка. Беше благодарна на Сесилия за подкрепата, но в една толкова сложна ситуация имаше нужда от нещо много повече от подслона на пансиона и помощта на хазяйката си.

— Когато родителите ми разберат, че съм бременна, ще ме изхвърлят от къщи и ще трябва да напусна университета — сподели измъчено. — И какво ще правя, когато се роди бебето? Не съм създадена за майка, Сесилия. Аз съм нестабилна, несигурна и неспособна да се грижа дори за себе си. Как ще се грижа за детето?

— Кой е бащата? — За момент Сесилия стисна палци, въпреки че бе съвсем невероятно Ноелия да се окаже развратница, която има колебания относно бащата.

— Джъстис, разбира се, кой друг?

— И къде сте направили това бебе? Кога?

— В бунгалото „Лереле“. В нощта на кражбата.

— На пълнолуние, нали?

— Луната беше кръгла като пита хляб.

Направиха изчисления, броейки от датата на последната й менструация, и се оказа, че Ноелия е бременна от пет седмици.

— Ще се роди през август — пресметна Сесилия. — Много лош момент — добави. — С цялата жега и нито един лекар.

— Не е възможно това да ми се случва — изхлипа страдалчески Ноелия. — Ще посрамя семейството си.

Сесилия си даваше сметка за мащаба на бедствието. Семейство Вилянуева де Кампос бе едно от най-старите в столицата на Тиера де Кампос. Произхождаше от старата кастилска аристокрация. Предшествениците им бяха изгонили маврите от земите на крал Санчо, бяха завладели Америка, бяха построили замъци и дворци, бяха управлявали огромни земни площи, бяха първо господари, после — крупни земевладелци, а сега — собственици на фабрики и печеливш бизнес. Бяха фрашкани с пари цял живот.

Очевидно в плановете на Виктория и Хулио — бабата и дядото, или на Валентин и Наталия — родителите, нямаше вариант за нежелана бременност, още по-малко от някакъв нещастен кениец.

Ако в графата „ресурси“ влизаха такива неща като семейство, съпруг, професионална дейност, здраве, хобита и приятели, Сесилия трябваше да промени перспективата. Ноелия бе по-самотна от цифрата едно — имаше само себе си и в краен случай хазяйката си, за да посрещне най-голямото предизвикателство в човешкия живот.

— Аз винаги съм искала да бъда майка — призна Сесилия. — Дори мислих за зачеване инвитро.

— И щеше да си самотна майка?

— По-добре сама, отколкото зле придружена.

— Вярваш ли в това?

— Тогава вярвах.

Решиха засега да не казват нищо на никого. Според това, което Сесилия знаеше, докато не минат три месеца и ембрионът не се закрепи в матката, бременността е под въпрос, така че имаха пред себе си още шест седмици на несигурност.

— Дано — въздъхна Ноелия — бедното създание да срещне такава враждебна среда в корема ми, че да предпочете да си отиде, без да вдига шум. Дано родителите ми никога не преживеят тази уплаха. Дано всичко се размине само с това — уплахата.

— Дано — повтори Сесилия, — но, Ноелия, скъпа, въпреки че това остава наша тайна и няма да позволим никой друг да разбере, трябва да отидем на лекар. За да сме сигурни, че тестът за бременност е верен и че няма никаква опасност за здравето ти.

— Така ще стане истина — отвърна момичето. — Тогава вече няма да е „може би“, а ще е сигурно. Няма да мога да обвинявам проклетия си стомах за гаденето, нито нещастната си любов — за умората. Ще му сложа лице и име, ще си представям гласа му, погледа…

— Само че нещата не престават да съществуват, ако ги игнорираме.

— Не изчезват.

— Не.

 

 

Две седмици по-късно Сесилия придружи Ноелия до кабинета на гинеколожката, при която ходеше цял живот. Седеше до главата й, докато докторката я преглеждаше, и стисна силно ръката й, когато на екрана на компютъра се появи уплашено вързопче, туптящо в някаква тъмна дупка. За всяка от тях бе за пръв път да види и чуе ембрион от почти кръв и плът, от който ги разделяха само няколко слоя кожа, мускули и тъкани. Имаха усещането, че дребосъчето вече има ръце и крака, глава и очи и че ги гледа ужасено, махайки с крачета и ръчички, опитвайки се да привлече вниманието им върху всичко, на което е способно, колкото и малко да е то, също както всяко дете, което непрекъснато вика: „Виж, мамо, виж какво мога, как скачам, как тичам, как се хвърлям в басейна и плувам, как се изстрелвам от трамплина“.

Имаше огромна глава и кръгло коремче, а крачката и ръчичките бяха като снежни топки, прикрепени към телцето.

— Имам чувството, че то е по-уплашено и от мен — каза Ноелия. — Когато лекарката ме попита дали съм мислила за аборт, му стана много тъжно — до този момент не му бе хрумвало, че нещо подобно може да му се случи. Направо бях смазана от ударите на сърцето му… Видя ли с какво вълнение започна да бие?

— Не е чуло нищо. Още няма уши.

— Но слуша по друг начин. Знае, че плача нощем, че всеки ден се питам къде е Джъстис и че до днес съм се преструвала, че то не съществува. Затова толкова се постара да го забележа. За да ми покаже, че не е просто една червена чертичка на някаква пластмасова пръчица, нито нещо, измислено от мен. Между другото — добави — сега наясно ли си къде е Джъстис?

— Расте там вътре? — разбра Сесилия.

Прибраха се в пансиона и докато Ноелия лежеше и чакаше ваната да се напълни с топла вода, Асусена извика Сесилия настрани. Сервира й чаша вода, сложи пръст на устните си като знак за дискретност, след което седна до нея да й сподели това, което от известно време подозираше (а сега бе вече сигурна!), че Ноелия (ай!) е бременна. Бе разбрала по липсата на следи от последните й менструации (вече два месеца бельото й е без петна) и заради другите симптоми, които очевидно Сесилия не би свързала с бременност, но Асусена, която бе работила в много домове, бе забелязала веднага: умората, повръщането, липсата на апетит, бледността и осезаемото уголемяване на бюста й.

— Бременна като кучка — отсече тя безмилостно.