Мамен Санчес
Забранява се неверието в съдбата (26)

26.

Забранено е гостите да нощуват в пансиона.

Пътуването на Сесилия до Агила трябваше да бъде отложено поради форсмажорни обстоятелства. През нощта на 28 януари около 3 часа сутринта Ноелия се събуди със стомашно разстройство и неконтролируемо желание да яде маслини. Не искаше да включва осветлението, за да не събуди Ивана и Каталина, които имаха лек сън и лошо събуждане, затова тръгна към стълбището опипом, блъсна се в ръба на парапета и падна, търкулвайки се по десет от шестнадесетте стъпала от последната площадка. Шумът събуди Сесилия, която откри Ноелия просната на земята, придържайки корема си с две ръце и повтаряйки: „Бебето ми, бебето ми“ като мантра или заклинание на вещица.

Всички се спуснаха да й помагат да стане и да се върне в леглото, където, ужасени, видяха как чаршафът се обагря с кръв.

Плачът на Ноелия бе истеричен, със спазми и тръпки, в който от време на време се долавяше името на Джъстис, нейния изчезнал любим. Ивана й правеше вятър със записките по литература, а по-практичната Каталина бе отишла да донесе от кухнята вода и се опитваше да я накара да отпива на малки глътки.

Сесилия се обади на гинеколожката си, която пристигна в къщата малко след четири сутринта и им препоръча да не вдигат Ноелия от леглото, да остане неподвижно легнала по гръб и да сложат сгъната кърпа под таза й, за да притиска и да спира бликащата между краката и кръв.

— Много е вероятно да се е отлепила плацентата — предположи докторката, — въпреки че за да сме сигурни, трябва да направим ехография — добави тя.

— Добре ли е бебето ми? — разтревожи се Ноелия.

— Тоновете са нормални, а кървенето намалява — успокои я лекарката. — Важното е да не се паникьосваш, но ако започнеш отново да кървиш, непременно ми се обади. И ще те помоля да останеш в пълен покой през следващите седем дни. Няма да ставаш дори до тоалетната. Няма да променяш позата. Няма да мърдаш по никакъв повод.

 

 

Така че вместо пътуване до Агила, обещаващо да е изпълнено с разкрития, Сесилия реши да остане у дома, за да се грижи за бременната, която не спираше да плаче, мислейки си за Джъстис и притеснявайки се за здравето на бебето им.

Изненадващото бе, че случката с Ноелия подейства като балсам и донесе като последствие сърдечно разбирателство в пансиона. Страданието бе споделено и всяка една се опитваше да го намали по най-добрия начин, на който бе способна: Асусена — в кухнята, приготвяйки вкусни гозби, сладкиши и чайове, Ивана — с четене и масажи на краката, Каталина — с вицове и съвети, а Сесилия — занимавайки се с всичко останало. Споровете, обвиненията и обидите бяха загърбени.

— Ще се побъркам така легнала, да мисля непрекъснато дали бебето е пострадало и да си спомням за Джъстис — чу Ноелия да казва на Каталина.

— Може да напишеш някой роман сега, докато имаш време — чу и отговора на другата. — Нали искаше да си автор на любовни романи? Много е лесно. Тази история с Джъстис е същата като в „Здрач“, само че вместо да е вампир, той е кениец.

 

 

Сесилия се обади на майка си по телефона. Трябваше да съчини някаква достоверна лъжа защо няма да пътува. „Ноелия се разболя — каза тя. — Нищо сериозно, не се притеснявай. Явно е грип, защото има температура, втриса я и трепери. По-добре този уикенд да остана в Мадрид, за да се грижа за нея. Не мога да я оставя сама, разбираш ме, нали? Ще се видим следващата или последващата седмица, обещавам.“

Само че в малките градове като Агила новините летят бързо и за ужас на всички, без предупреждение или предизвестие, в петък, в осем вечерта една кола от Тиера де Кампос спря пред вратата на пансиона и от нея слязоха две жени, четири куфара, две кутии от сладолед, пълни с щрудел, и два сериозни проблема. По-възрастната, увита в дебело палто, се казваше Роса Кинтана или поне така смяташе тя. По-младата, или поне по-младоликата заради очевидната пластична операция, която превръщаше лицето й в маска с афроориенталски черти — дръпнати очи, нос а ла Клеопатра и подпухнали устни, се казваше Наталия Помар де Валдивия, госпожа Вилянуева де Кампос, и бе майката на Ноелия.

— Майка ти на Кардашян^[1] ли прилича? — попита Сесилия, надничаща от прозореца в стаята на Ноелия, на път да разлее бульона, който носеше на поднос.

— Защо питаш? — Ноелия бе ужасена.

— Защото току-що прекоси градината и след миг ще позвъни на вратата на пансиона.

— Какво да правим?

— Ти се преструвай, че си болна от грип. Направи се на заспала. Аз ще се оправя.

Сцената със срещата бе като от холивудски филм, най-вече заради приликата на Наталия Помар де Валдивия с онези актриси на възраст, които отказват да остаряват и се крият зад ботокс и силикон. Целувките на Роса, с които обсипа дъщеря си Сесилия, отекнаха по улица „Лансада“, а рибарите по двата бряга на Мансанарес застанаха нащрек, объркали ги с плясък от опашките на шарани.

— Стори ни се мило да дойдем да видим нашите момичета — извини се майката на Сесилия, — да ти помогнем за къщата и да наглеждаме болната…

— Къде да оставя багажа? — поиска да разбере майката на Ноелия, която вече бе изкачила първите стъпала и без да знае, бе спряла на същото място, където дъщеря й замалко щеше да се пребие преди няколко дни.

— Ноелия спи — каза извинително Сесилия.

— Ами да я събудим! — възкликна и плесна с ръце Наталия. — Представям си как ще се изненада!

Ноелия, неподвижна по лекарско предписание, бе успяла да се покрие със завивката до врата, така че коремът й, вече понаедрял и под съответен ъгъл, за да се избегне кървенето, не попадаше в полезрението на майка й. С намерението да представи историята за грипа по-правдоподобна, бе напръскала лицето си с водата от чашата, оставена до нея вечерта, и бе разрошила пуснатите си къдрици. Постоянната й бледност и хлътналите очи, в съчетание с болезнената й слабост, свършиха останалото и постигнаха целта си наистина да разтревожат новопристигналите. Те поискаха да разберат дали вече я е преглеждал лекар, дали взима антибиотик, дали не е по-добре да я отвият, за да не се повишава повече температурата й, и дали е пробвала душ със студена вода — сигурен метод да се избегне гърч. Минаха напрегнати минути, чиято критична точка настъпи, когато на Наталия Помар де Валдивия й хрумна да седне, или по-скоро да се тръшне на леглото на дъщеря си, за да целуне влажното й чело и зачервените й бузи със силиконовите си устни, докато буквално се опираше на корема й. И за ужас на бременната възкликна изненадана: „Но тя не е топла“, на което Сесилия отвърна със завидно самообладание: „Защото току-що взе антипиретик“, след което на преден план излезе темата с настаняването.

Майките си бяха представяли, че всяка ще спи при дъщеря си, но идеята им бе отхвърлена и от двете щерки.

— Невъзможно, мамо. Ако останеш с мен, ще те заразя с този ужасен грип. Представи си каква ще стане мигрената ти, ако се разболееш!

— Съгласна съм с Ноелия — побърза да добави Сесилия. След това организира нещата по най-подходящия начин. — В момента няма свободна стая в пансиона — извини се тя, — но може би няма да имате нищо против двете да спите в моята стая на таванския етаж.

— А ти къде ще спиш, дъще? — заинтересува се майка й. — И не наричай „пансион“ тази прекрасна резиденция за студенти — смъмри я тя, посочвайки с леко движение на главата към госпожа Вилянуева де Кампос.

— Не се притеснявай, мамо, аз мога да спя в бунгалото — поясни.

— Тогава ще дойда там с теб.

— В никакъв случай.

Имаше някои удоволствия, от които Сесилия не бе готова да се откаже, дори и за да угоди на собствената си майка.

 

 

В петък след работа Андрес Леал слагаше малко дрехи и тоалетните си принадлежности в сак с цип и лого на „Микеланджело Буонароти“ и се нанасяше в пансиона, за да се наслади на уикенда заедно с тайната си любовница. В действителност това, че е тайна, бе само тяхна илюзия, която продължаваше да бележи интимните им отношения: „Не вдигай шум; не излизай гол в коридора; затисни устата ми, за да не чуят, когато викам от удоволствие…“. Момичетата обаче много добре знаеха, че това, което се чува по някое време в петък вечер по дървения под на таванския етаж, е характерната походка на майстора — с куцане. Знаеха също, че в събота сутрин Сесилия приготвя поднос с прекрасна закуска, който качваше в спалнята си, откъдето не излизаше до късен следобед.

Присъствието в събота и неделя на Андрес Леал в хола в часовете за хранене вече бе нещо съвсем обичайно и никой не се изненадваше как така този мъж се появява отникъде, като с магия, седнал срещу телевизора, без да позвъни на вратата. Нито вече някой се чудеше дали посещението му е свързано с някоя авария, както правеха в началото. Това, че Леал спи в леглото на Сесилия, бе прието за свършен факт. Както и връзката им, която бе „тайна“ само за тях.

Когато майките се оттеглиха в стаята й на третия етаж, Сесилия се обади на Андрес, за да го предупреди, че тази вечер ще го чака в бунгалото „Лереле“. Не от страх, обясни му тя, а за да му спести кошмара да нахълта в стаята на тъща си. Така му каза — „тъща ти“, и отбеляза, че Андрес остана смълчан на другия край на линията.

Пространството в бунгалото беше ограничено, но уютно. Представляваше правоъгълник от дърво, боядисано в състарено бяло, с квадратура шест на четири, двускатен покрив и два прозореца от двете страни на вратата. Вътре имаше кът за сядане, кухничка в дъното и малка стая, където бе и банята. Тоалетната беше химическа — идея, която бе хрумнала на Андрес Леал като решение на проблема с липсата на мръсен канал.

През лятото жегата вътре бе като във финландска сауна, а зимата трябваше да се включат и двата електрически радиатора, за да не измръзне човек.

Сесилия се запаси с юргани, дебели пижами, гореща вода, плюшени пантофи и вълнени одеяла, с които да се загърнат, докато се затопли помещението. Смяташе себе си за експерт по справяне със студа, защото в Агила, когато беше дете, бе изкарала много студени и самотни нощи.

Андрес се появи след полунощ. Сесилия го чакаше в леглото на Джъстис, увита в шотландско одеяло и осветена от безброй свещи.

— Ток ли няма? — изненада се новопристигналият, отговорен между другото и за електрическата инсталация на „Лереле“

— Изобщо не си романтичен! — възмути се тя, след като толкова се бе старала да създаде подходяща любовна атмосфера.

— На какво мирише?

— Магнолия, ванилия и жасмин. Харесва ли ти?

— Не е ли доста сладникаво?

Пусна сака си на пода и се приближи до Сесилия, вдигайки същия онзи шум — като от куц пират, — който така я възбуждаше. Съблече коженото си яке и вълнената риза, а миризмата му на моряк на сушата спечели битката с ароматните свещи.

Не я попита за неочакваното посещение на майка й през следващите два часа. Когато след това го направи, Сесилия нямаше друг избор, освен да му разкаже единствената тайна, която все още не бе споделила с него: че в същото това бунгало, вероятно на същото легло, на което двамата току-що се любиха, Джъстис и Ноелия са заченали бебе. И че той, ако не се броят бащата, бабата и дядото на създанието, е последният, който научава, защото в пансиона историята е вече обществено достояние. Тя самата знаеше от месеци, Асусена се бе досетила сама, а Каталина бе имала грижа да бъде огласено, така че Ивана, която впрочем се бе омъжила тайно през декември, също знаеше.

Освен това, както бе набрала инерция, Сесилия реши, че моментът е подходящ да му разкаже и историята на Асусена.

— Майка ми няма представа, че е осиновена, имай го предвид — предупреди го тя.

Андрес бе сащисан. Попита Сесилия дали вече не е достатъчно горещо в „Лереле“ и предложи да намалят малко радиаторите, преди да са получили топлинен удар през февруари.

— Може ли един въпрос? — осмели се да попита той. — Разказвала ли си на майка си за мен?

— Не, за бога! — притесни се Сесилия. — Нито дума, Андрес, моля те! Нека да й поднасяме нещата постепенно, за да не получи удар. Ако случайно се засечете утре, най-добре кажи, че си лекарят, и толкова.

— На мен много ми се удава да съм лекар — отвърна Леал с хитра усмивка. И добави: — Сега ще те прегледам, за да се увериш.

 

 

На другия ден, още преди да съмне, Сесилия се събуди много тревожна. Бе сънувала, че Джъстис е затворен в африкански затвор. Беше ранен, мръсен и болен и единствената дума, която успя да произнесе, бе: „Ноелия“. С отворени очи, заслушана в ритмичното и спокойно дишане на Андрес, Сесилия започна да мисли. Около девет вече имаше неоспорима теория.

Събуди Андрес, накара го да се облече набързо и го повлече към вратата на пансиона. Вече вътре, в сумрака на къщата, поздрави с добро утро Асусена, която бе пристигнала току-що, заповяда й да я последва и след това обиколи стаите една по една, за да събуди момичетата и да събере всички около леглото на Ноелия.

Когато всички влязоха в синята спалня, която Сесилия бе боядисала със собствените си ръце и където си бе дала сметка, че е безумно влюбена в Андрес, тя затвори вратата зад себе си.

— Така — започна, — оттук няма да излезе никой, докато виновният за кражбата не си признае.

— Не стигнахме ли до извода, че е бил Джъстис? — изненада се Ноелия.

— Да — призна Сесилия. — Но не си дадохме сметка за една важна подробност: ако Джъстис е прекарал деня с теб и нощта в бунгалото „Лереле“, където е било заченато бебето ви — а това е очевидно, — тогава не е възможно крадецът да е той.

— Гениално — изръкопляска Каталина. — Тази сцена е като финална от роман на Агата Кристи, а ти, Сесилия, си съвсем като мис Марпъл.

— Да не подозирате мен? — възмути се Асусена. — Винаги подозират прислужницата.

— Не съм казала такова нещо — възрази Сесилия. — Вярвам обаче, че открих крадеца, и сега му давам възможност да признае вината си и да поиска прошка.

Тишината бе единственият отговор на предложението й.

— Този съспенс ме убива — каза накрая Каталина. — Ясно е, че който и да го е направил, не е готов да говори.

— Може да е някой външен — настоя Асусена, която поддържаше тази версия от самото начало.

— Не, Асусена! — Сесилия бе готова да защити твърдението си. — Ключалките на портата и на входната врата не бяха разбити. Бил е вътрешен човек. Някой, който и в този момент е в тази стая.

— За бога, казвай вече! — проплака Ноелия.

— Добре — съгласи се Сесилия и започна да излага разсъжденията си: — За да бъде извършено престъпление, са нужни три неща: първо — мотив, второ — възможност, и трето — средство. В нашия случай мотивът е ясен — икономически. Понеже Джъстис е най-беден, решихме, че виновникът е той. Беше ясно, че не е Ноелия, която има зад гърба си парите на семейството си, нито Ивана, която има една камара скъпи бижута и маркови дрехи, нито аз, която се справям относително добре, нито Андрес, който е отказал да ръководи фирмата си, защото му е писнало да изкарва пари…

— За бога — възрази майсторът, — не е точно така.

— Не ме прекъсвай — скастри го новата мис Марпъл и продължи с изложението си: — Освен това трябва да призная, че онази нощ бяхме заедно с Андрес и, да, шума, който си чула пред вратата на пансиона, Каталина, го вдигнахме ние. Сигурно ще ви изненада да разбереше, но ние сме двойка и онази нощ бяхме заети с друго, така че не сме имали възможност да крадем. Така оставаш само Асусена и Каталина.

— Или някой външен човек — настоя отново домашната помощница.

— Но, изглежда — продължи Сесилия, този път, без да й обърне внимание, — Асусена не е имала ни най-малка представа, че една от откраднатите вещи е малък медальон с ангел пазител — идентичен с този, който самата тя носи. — Асусена вдигна ръка към деколтето си.

— И именно заради това няма как да е тя.

Всички погледи се насочиха към Каталина, която изведнъж се изчерви.

— Тази нощ сънувах Джъстис — започна да разказва сега Сесилия. — Беше в затвор заради престъпление, което не е извършил. Мисля, че подсъзнанието ми се е опитвало да насочи вниманието ми към нещо, което вече съм знаела и с което съвестта ми не може да се примири.

— Значи не е бил Джъстис? Не е избягал с откраднатото? — възкликна обнадеждена Ноелия. — Но защо е избягал, ако не е виновен?

— Джъстис не е избягал — намеси се Андрес Леал. — Изглежда, през онзи същия ден е бил задържан и експулсиран от Испания. Както знаете, документите му не бяха редовни. Всъщност той нямаше никакви документи. Проследихме следите му до Кения, но там ги изгубихме — добави мъжът.

— И защо не ми казахте? — Ноелия избухна в плач. Лежеше неподвижна, а сълзите й бяха тежки и гъсти.

— Съвсем скоро разбрахме и до тази сутрин бяхме уверени, че той е виновен — извини се Сесилия. — Но смятахме да ти кажем, ако го открием.

Каталина, притеснена, се бе изправила и се бе обърнала към прозореца. Явно й беше трудно да стои лице в лице с останалите участници в сцената.

— Да, аз го направих — призна накрая с треперещ глас. — Обвиниха баща ми, че е пребил някаква проститутка. Не го обвиняват за пръв път в подобно деяние, нито ще е последен. Поискаха гаранция от десет хиляди евро. Знаех, че копелето няма да издържи в затвора и половин час. Голям страхливец е… И на мен не ми хрумна друг начин да осигуря парите за такъв кратък срок. Прибрах се късно и видях, че съм сама, така че прерових всички стаи за пари и бижута, които да продам.

— И обвини Джъстис! — изплака още по-силно Ноелия. — И разби сърцето ми!

— За това съжалявам — призна крадлата. — Другото не бе нищо лично. — И добави: — Просто животът ми е такъв. Не се гордея, но както се пее в песента, този живот не съм го измислила аз.

— Ти си написала онова на стената — заяви внезапно Ивана.

— Да не съм излъгала? — озъби й се Каталина. — Ти си курва, нали така?

— Ще пусна жалба — в пристъп на смелост заяви Ноелия.

— Тогава ще кажа на майка ти, че си бременна — отвърна Каталина, без изобщо да се притесни, сякаш в жилите й течеше ледена кръв. — А ако ти подадеш жалба — добави, обръщайки се към Ивана, — ще кажа на Дани с какво се занимаваш през свободното време. За вас двете — каза, този път гледайки Сесилия и Асусена — е по-добре да пазите тайната ми, защото съм сигурна, че не желаете вашата история с обявата да се появи във вестниците.

Андрес Леал изгуби търпение. Вдигайки шум до небето, се нахвърли върху крадлата и изви ръцете й зад гърба.

— Аз лично ще се обадя на полицията — заяви той.

Но в този момент, за голямо разочарование на майстора, всички момичета се съюзиха срещу него едновременно.

— Не! — извикаха в унисон.

В същия миг вратата на стаята се отвори широко и като два рошави призрака, чието присъствие всички колективно бяха забравили, в рамката на вратата се появиха силуетите на Роса Кинтана и Наталия Помар де Валдивия, всяка облечена с дълга нощница и с най-учудената физиономия, която би могла да има.

— Какво става тук? — Извикаха двете, разтревожени. — Кой е този мъж? — Попитаха това, имайки предвид Андрес Леал, който все още държеше Каталина в хватка.

— Докторът, мамо! — възкликна Сесилия.

— Андрес Леал, семеен лекар, на вашите услуги — представи се зидарят, подавайки широката си ръка на смаяните жени.