Мамен Санчес
Забранява се неверието в съдбата (19)

19.

Задължително е да се уважават спокойствието и тишината.

Дните преди пътуването до Агила, от което Сесилия толкова се боеше, тя прекара в облаците, които на моменти бяха от захарен памук, а друг път ставаха черни, предвещавайки буря. Нощите, когато Андрес оставаше да спи при нея, бяха мирни и спокойни. Любовта успяваше да я накара да забрави всичките си тревоги. Ако се събудеше през нощта, сгушваше се в силното и здраво тяло на този толкова прекрасен и толкова добър мъж, с когото споделяше леглото. За да не се засича с момичетата, носеше кафето на поднос и заедно, все още топли от съня между чаршафите, закусваха в леглото, докато на улицата денят се пробуждаше.

Но нощите, когато Андрес спеше в дома си на улица „Хуан Браво“, където Бичо очакваше завръщането му с истинското страдание на изоставено куче, Сесилия се въртеше неспокойно между същите тези, вчера уютни, а днес неприятни, груби и тревожни чаршафи, неспособна да заспи. Понякога ставаше от леглото, излизаше на стълбищната площадка, убиваше времето, разглеждайки книгите в библиотеката си на мъждивата светлина от капандурата, и бродеше по коридорите и стълбите на къщата, наподобявайки призраците на баба си и дядо си, които очевидно в момента почиваха в мир.

Само в един случай й се стори, че мярна в края на коридора на първия етаж баба Тереса. Носеше престилката на цветя, за която й бе споменала Ноелия, копринения шал около врата и с усилие прибираше чашите в шкафа. Беззвучно, но енергично баба й мърдаше устните си, за да предупреди Сесилия, че приближава нещо голямо. Нещо, свързано с едно момиченце, беззащитно и изоставено, което можеше да се отнася както за самата нея, така и за бебето, което Ноелия очакваше. После осъзна, че в края на коридора на първия етаж има огледало в цял ръст, а в него е собственото й отражение на сомнамбул със скрит в подсъзнанието образ на безпомощно новородено. А сноването й из къщата бе физическата реакция на страха. За престилката на цветя обаче не намери обяснение.

 

 

Сутринта на 22 декември, понеделник, два дни преди заминаването им, се случи нещо неочаквано. Шумна както винаги, Асусена пристигна с такси в осем сутринта. Помоли шофьора да я изчака за момент пред портата и нахълта в пансиона като хала, провиквайки се:

— Всички да стават! Коледа е!

Сънените физиономии на Ноелия, Ивана, Сесилия и Каталина се появиха на вратите на спалните и на стълбищната площадка. Навън бе кучи студ и все още бе тъмно.

— Помогнете ми за пакетите — извика от антрето Асусена, гледайки нагоре към тях.

Четирите обитателки на пансиона нямаха друг избор, освен да обуят ботушите си и да облекат първата хваната дреха, преди да излязат на ледената зимна улица, за да разтоварят таксито.

Докато момичетата пренасяха камара кутии от автомобила в хола, Асусена затопли млякото в една тенджера и разтопи в него голямо парче черен шоколад.

След като всички се събраха около масата в кухнята, толкова сънени, че все още не можеха да проумеят случващото се, и отпиваха на малки глътки горещото какао, Асусена взе думата:

— Днес идвам рано, защото не исках някоя да се измъкне — обясни тя. — Исках да ви изненадам.

— Ами, изненада ни — реагира Каталина.

— Проблемът е, че от много години съм съвсем сама на Коледа. В Германия нямах възможност да празнувам, а тук, в Испания, няма с кого. Така че през целия ми живот този период за мен е бил много тъжен. — Тя направи драматична пауза. — Тази година обаче си помислих: какво пък, по дяволите! Да празнуваме както подобава! Вие, момичета — спря поглед на всяка от тях, — и вие, Сесилия — добави, обръщайки се към шефката си, — сте най-близкото до семейство, което някога съм имала. В кутиите има коледна украса и подаръци, които да сложим под елхата. Знам, че след три дни тук няма да има никого, защото всяка от вас ще си отиде у дома. Затова реших да отпразнуваме Коледа предварително. Заедно! Днес! Във фурната има пуйка, пълнежа го нося приготвен от вкъщи, а пюрето от ябълки ще го направя ей сегичка, докато вие украсявате елхата.

Мълчанието бе като след срутване на сграда. Миризмата на печено се усети чак на улицата, а от другата страна на кухненския прозорец започна да вали сняг. Бели танцуващи снежинки като замръзнали конфети.

Ноелия се разплака с хълцане. Ивана, която вече бе разтопена ледена буца, прегърна Асусена така, сякаш наистина я обичаше. Каталина се зае да окачва имела, а Сесилия се обади на приятелския глас от „Човешки ресурси“ в кантората, за да обясни, че днес, без извинения, няма да отиде на работа.

Единодушно денят бе обявен за ден на пижамата и пантофите, на елегантния обяд, дивия купон и сиестата на дивана, с отпусната на рамо глава и крака върху масата. Щеше да е незабравима Коледа.

 

 

И беше. В къщата ухаеше на пуйка и печени ябълки. Над вратите и камината висяха венци, а в дъното на хола, в празното пространство между масата за хранене и шкафа, където бе доста широко и Сесилия се бе оплаквала, че лампата, която окачиха на тавана, не била в центъра, сега издигнаха кичеста елха, която веднага украсиха с цветни топки и ярки светлини.

— Асусена, оставете храната за момент и елате да закачите звездата отгоре — извика Сесилия от стълбата.

— Идвам!

Асусена, удостоена с честта да короняса коледното дърво, се качи на стълбата и се протегна с цялото си тяло, за да стигне върха. Постигна целта си без особено усилие, но за миг деколтето й широко се разтвори и от дълбините му надникна тънка златна верижка, на която бе закачен медальон. Медальон с ангела пазител. Същият, който в разгара на ремонта се бе появил, зазидан в преградната стена на горната баня. Същият, който Сесилия грижливо пазеше в кутията си за бижута. Същият, който бе част от плячката на крадеца, от обира през нощта, в която почти всички обитателки на пансиона пренебрегнаха правило номер тринадесет от списъка на Сесилия. Правило, с което тя, сама негова нарушителка, се бе опитала да избегне фатални последствия, предизвикани от неконтролирани страсти. Последствия като това с Ноелия — една нежелана бременност.

За част от секундата, която сякаш мина на забавен каданс пред смаяния поглед на собственичката на пансиона и зорките очи на наблюдателната Каталина, без да разбере и по вина на пищната си гръд, Асусена бе уличена в кражба.

След този момент на непредпазливост ангелът пазител се прибра в убежището си от мека плът. Или по-скоро бе погълнат от нея.

— Видя ли това, което видях и аз? — обърна се Сесилия към Каталина, като я отведе настрани, използвайки момента, когато Асусена се върна в кухнята, а останалите момичета се забавляваха да разопаковат фигурки, за да наредят Рождественската сцена.

— Може би имам халюцинации — предположи Каталина, бяла като стената.

— И какво ще правим сега? Да я накараме да признае? Да извикаме полицията?

Обсъдиха шепнешком възможностите, които им хрумнаха в момента. Каталина смяташе, че е по-добре да се изчака.

— И защо, по дяволите, искаш да чакаме?

— Ох, не знам. Понякога нещата не са такива, каквито изглеждат. Може би Асусена е член на организирана банда крадци и работата е много по-дебела, отколкото смятаме. Ти отдавна ли я познаваш?

— Не — призна хазяйката. — Наех я спонтанно. Една сутрин се появи на вратата и заяви, че търси баба и дядо. Че идва заради някаква обява във вестник, с която те търсели домашна помощница. Помислих, че ми я изпраща небето.

— Показа ли ти обявата?

— Не. Каза ми, че не я пази, но е записала телефона и адреса на къщата.

— Доста доверчиви са били баба ти и дядо ти, не мислиш ли? Наистина ли са пуснали тази информация в някакъв вестник? Не са ли помислили, че може да я види някой с лоши намерения?

— Те бяха двама светци.

В крайна сметка се съгласиха, че заради предстоящите празници и краткия срок, който остава до заминаването на всяка от тях за дома й, за момента най-доброто е да си мълчат, за да си осигурят време да проучат внимателно Асусена, преди да я обвинят. Каталина предложи да се заеме с доказателствата. Каза, че първото, което ще направи, е да отиде в архива на библиотеката и да потърси обявата, която, според твърденията на заподозряната, бабата и дядото на Сесилия са публикували в „АВС“.

— Това с обявата не го вярвам — заяви тя. — Смятам, че лъжата се крие именно тук и че от нея може да започне разплитането на случая.

Най-трудно бе да държат езика си зад зъбите пред другите засегнати от кражбата. Ако Ноелия узнаеше истината, щеше да се освободи от голяма част от страданието си. Да, Джъстис си бе тръгнал, но не бе взел нищо и не бе извършил предателството, за което всички го обвиняваха. А ако Ивана научеше, най-вероятно щеше да хване Асусена за гушата и да я накара да признае къде е скрила откраднатото.

От своя страна Андрес Леал, който се бе зарекъл да открие Джъстис и да го върне обратно, може би щеше да се откаже да го търси, ако разбере, че момчето е невинно. Познавайки вече начина му на мислене, най-вероятно щеше да свие рамене и да каже нещо от сорта на: „Ами да хваща пътя“, а тогава Ноелия щеше да изгуби завинаги възможността да бъде щастлива. Сесилия романтично вярваше, че те отново ще се срещнат, с бебе в обятията, на вратата на пансиона.

И така, дойде денят на заминаването. Асусена се раздели с всички с действие, което Сесилия и Каталина определиха като „целувката на Юда“. С голямо нежелание Ноелия хвърли няколко неща в един куфар и зачака хазяйката й да натовари колата, преди да излезе от къщата, влачейки краката си. Ивана извади няколко чифта бикини от горния рафт на шкафчето си и замина с Дани, който я бе поканил да прекарат празниците под слънцето на Канарите. Каталина остана в пансиона.

— Ако не е проблем, ще остана в къщата тези дни — помоли хазяйката си. — Баща ми ще пътува, така че ще съм сама. Освен това нямам пари. Истината е, че най-много искам да се занимая с разследването относно Асусена.

Най-трудно бе да се откъсне от прегръдката на Андрес Леал. През последната нощ бе спал под скосения покрив на таванската стая, вкопчен в Сесилия. Онази вмешка на майка му: „Андрес е най-чувствителният от синовете ми“ започваше да придобива смисъл. Щеше да прекара Бъдни Вечер и Коледа в Ел Боало с родителите си, братята си и многобройните братовчеди и както всяка година, щеше да си легне рано, преди останалите да започнат да отварят шампанското и да вдигат наздравици за семейството. Щеше да се качи в стаята си с непоносима тежест върху раменете и останал насаме, щеше да изплаче река от сълзи, които щяха да намокрят възглавницата. Щеше да премята златната си халка и да се опита да изтръгне от душата си черната мъка от безграничното страдание.

— Ще ти се обадя точно в дванадесет — обеща му Сесилия. — И ще бъде сякаш сме заедно.