Мамен Санчес
Забранява се неверието в съдбата (18)

18.

Наемът се плаща стриктно в последния работен ден от месеца.

Андрес Леал не разбираше нищо. Или бе станал жертва на някаква магия — такава, която го бе накарала дотолкова да бъде обсебен от Сесилия, че да изгуби съня си, апетита си и връзката си с реалността, или толкова погрешно разбираше сигналите, които тази неразгадаема жена изпращаше, че вече се съмняваше и в най-сигурните си убеждения.

Играта на съблазняване е вълнуваща, каза си, както войната за някой фелдмаршал или ловът за хищната птица, но самият той отново бе повярвал в любовта и й се бе предал искрено, с открито сърце, рискувайки пак да стане уязвим.

На какво играеше Сесилия обаче?

От неговата гледна точка именно тя го бе привлякла с песен на сирена, първо недоловима, а после — невъзможно да не бъде чута, докато, без да знае как, нито защо, се бе оказал пред вратата на пансиона със смъкнат до колената панталон и биещо до пръсване сърце.

Сигурно това бе променило всичко, мислеше си. Според неговото скромно мнение, ако след продължително ухажване един мъж успее да вкара една жена в леглото (добре де — може и на пода, в бараката за инструменти или в зеленчуковата градина), се предполага, че нещата стават сериозни. Особено в случай като техния — на двама възрастни, стигнали зрелостта след много перипетии — човек не си представя, че ще бяга полугол като тийнейджър, когото родителите на момичето са хванали на местопрестъплението и той трябва да се спасява през прозореца, за да не го смелят от бой.

Точно обратното — предполага се, че от този момент нататък вратите на дома й ще бъдат широко отворени за него и че тя ще го чака с отворени обятия, а пътят към леглото — открит и застлан с розови листенца. Защото любовта не е нещо за една нощ, а означава да овладееш танца, да подобряваш техниката му, докато стигнеш до извода, че няма нищо по-хубаво от това да заспиваш до някого, да се събуждаш до някого, да живееш с някого. И като платноходка със счупена след бурята мачта да се оставиш да те обичат.

Само че бе минал месец от онази нощ и въпреки че той бе направил всичко възможно да повтори любовния опит — този път както си му е редът (на легло, а не върху дъските на верандата), не бе успял да убеди отново Сесилия. Срещаше една разсеяна и смутена жена, чийто ум сякаш бе зает от някакви проблеми, много различни от любовта.

 

 

В действителност, точно както Андрес подозираше, Сесилия бе разстроена по причини, които нямаха нищо общо с него. Най-голямата й тревога (а да се тревожи й се удаваше лесно) беше бременността на Ноелия — тази държавна тайна, официален достъп до която до този момент бе имала само тя и неофициален — Асусена, поради женската си интуиция.

След посещението при гинеколожката бе станало ясно, че Ноелия е решила да износи бебето, със или без подкрепата на семейството си, със или без присъствието на Джъстис. Бъдещата майка бе заявила на хазяйката си, че това не подлежи на обсъждане. Оставаше да се намери решение на деликатния въпрос как да бъде съобщено.

— След няколко дни отивам в Агила — каза Ноелия на Сесилия. — Винаги прекарваме Бъдни вечер заедно в къщата на баба и дядо. Идват братовчедите от Билбао, сестрите на баба ми, кръщелниците на родителите ми… Може би е добър момент да им кажа за бременността.

— Откакто видя ехографията на бебето, сякаш си изгуби ума, глупаче — изрази несъгласие Сесилия. — Вярваш ли, че родителите ти и баба ти и дядо ти ще се зарадват? Защото аз не вярвам. По-скоро мисля, че ще им развалиш Коледата.

— Какво да правя тогава? Да изчакам да ми порасне коремът и просто да отида някой път в края на седмицата, за да им го покажа?

— И това не, разбира се, но известна предпазливост и подготовка няма да навредят — предположи Сесилия. — Най-малкото, за да не се уплашат. На определена възраст е много лошо човек да се изплаши. Защо не започнеш да им разказваш, че си се влюбила в някое момче от твоя клас, че е от добро семейство и неща от този род. После, след два месеца, ще им кажеш, че си скъсала с него, защото е бил развейпрах. И вече през пролетта ще започнеш малко по малко да подсказваш: става ми лошо, много ми се спи…

Тази стратегия, която се дължеше само на дълбокия страх на Сесилия от реакцията на семейство Вилянуева де Кампос и като продължение — на семейство Дуеняс, нямаше друго достойнство, освен да отложи признанието във времето, докато стане абсолютно наложително, когато бебето вече се е обърнало, готово да покаже главичката си — вероятно черна и къдрава — във враждебния свят, който ще го посрещне с опулени очи. Сесилия осъзнаваше, че просто протака, но предпочиташе да спести огромното разочарование на родителите си точно на Коледа.

— Ти ще дойдеш ли с мен да им кажа? — Ноелия бе погледнала с умоляващ поглед единствената си довереница и спасителна сламка.

Сесилия бе кимнала с глава. Какво друго можеше да направи?

Страшният ден на изповедта наближаваше и буцата, която се бе загнездила в гърдите й, се приближаваше все повече към гърлото, като ръка в черна ръкавица на удушвач.

 

 

Наистина бременността бе първата обсебваща съзнанието й мисъл, но не и единствената. Две седмици по-късно Ивана неочаквано я бе посетила в спалнята й, един вторник в десет вечерта, когато останалите обитатели вече се бяха оттеглили по стаите си.

Ивана, студена и пресметлива до този момент, сега бе увесила нос. Заля таванската стая с вода от разтопени ледове и сред море от сълзи бе споделила със Сесилия, че когато дойде краят на месеца, няма да може да плати наема си. Кражбата я била лишила от всичките й спестявания, от малкото ценни бижута, които би могла да продаде, и отгоре на всичко изгубила единствения си ученик, на когото давала уроци по френски.

— Изгубила? — изненада се Сесилия. — Умрял ли е?

— В този случай е почти същото — отговори Ивана с горчивина.

А няколко дни по-късно, също вечерта, също тайно от другите, в стаята й цъфна и Каталина, бяла като духа на баба Тереса, и й каза горе-долу същото като Ивана. Че този месец нещата са се закучили, бизнесът на баща й не върви, че ако й отсрочи наема този месец, ще си го получи следващия заедно с лихвите и че ще й бъде вечно благодарна, ако й позволи да остане, докато нещата се нормализират, което ще бъде много скоро, както ще се увери.

— С какво се занимава баща ти? — бе поискала да разбере Сесилия, която до този момент не си бе направила труда да проучи.

— Има бизнес — бе отговорила Каталина. — Борсова търговия, такива неща.

Към тази картина трябва да добавим още и това, че имайки предвид сложната ситуация с Ноелия, която не можеше да каже на семейството си, че е изхарчила месечната си издръжка за лекар, ултразвук, изследвания, лекарства и санитарни материали, Сесилия й бе опростила наема два дни преди да постъпи молбата на Ивана и десет или дванадесет дни преди тази на Каталина.

На трето място, като капак на всички проблеми, Сесилия имаше и едно друго притеснение, което също бе свързано с кражбата и евентуалния й автор: нощем Сесилия плачеше, мислейки за Джъстис.

Бе отчаяна като майка на наркоман, готова да се предаде, разочарована, излъгана и задавайки си въпроса — къде, по дяволите, е сбъркала? Дали, когато не го изхвърли на улицата същия онзи ден, след като го откри в бараката? Или после, когато го глезеше, осигурявайки му безгрижен живот и подарявайки му всичко в замяна на нищо?

Но освен чувството на гняв, някъде много дълбоко и притаено, усещаше силна болка отвътре. Бе като болката на корени, които излизат от земята. Болка от отделянето, болка от отсъствието на това момче, най-близкото до син, което бе познала.

 

 

В подобна ситуация и скрила толкова тревога в себе си — трите й грижи бяха, освен това, три неизповедими тайни, — бе ясно, че за измъчената Сесилия сексуалните въжделения на Андрес Леал бяха едно далечно, глухо, недоловимо и най-вече неуместно ехо. Тялото й не отговаряше на стимулите, които той й изпращаше. Бе пресъхнало отвътре и отвън, а тя бе нащрек, чувствителна, раздразнителна — като нагорещен тиган, в който е попаднала капка вода.

Но Андрес, в неведение за тези емоции, отдаваше всичко на огорчението от кражбата и му се струваше, че Сесилия реагира преувеличено — както се бе случвало много пъти, откакто я познаваше. Горкият наивно смяташе, че ще е достатъчно да й сервира крадеца на сребърен поднос, за да сломи съпротивата й. Така че един ден се появи в пансиона без предупреждение и се закле на Сесилия, че ще открие подлеца, ще върне отнетото и ще й възстанови спокойствието и желанието за живот.

— А ако е Джъстис? — притесни се тя.

— Ако е бил Джъстис, ще го накарам да върне каквото е откраднал. Да ви поиска прошка и най-вече да обясни защо ви е предал по този начин.

— Ще говориш ли е полицията?

— Имам връзки в подземния свят, не се притеснявай. Вярвам, че ще успея да го открия, без да се налага да подавам официална жалба в полицията, ако това е, което ти искаш.

Той се огледа. Беше сам със Сесилия в празния хол.

— Няма ли никой вкъщи?

— Не. Асусена вече си тръгна, а момичетата са на изпити.

Моментът бе сега.

— Искам да ти призная нещо, Сесилия — каза той. — В деня, в който настояваше да боядисаш стаята си в зелено, нали помниш, аз бих могъл да преглътна преспокойно лошия ти вкус. В крайна сметка какво, по дяволите, ме интересуваше, че ти ще спиш в зелена стая. Ако щеш, си я боядисай и в черно. — Андрес седна на дивана до нея. — Но не можех да спра да си представям как ние двамата се търкаляме между тези зелени стени. Може би щеше да нарисуваш и цветчета на тавана или някакви подобни дивотии, а за мен би било абсурдно да се будя сутрин в подобен декор. Това, което искам да ти кажа… — Той се прокашля. — То е, че умирам да спя с теб в бялата ти стая. Желая те от месеци. Не мисля за нищо друго, освен за теб. За бога, Сесилия, какво трябва да направя, за да те вкарам в леглото?

— Намери Джъстис, моля те, в името на това, което най-много обичаш! — отвърна Сесилия, преди да го прегърне и да потъне с него в бездната.

— Това, което най-много обичам в момента, си ти — успя да произнесе той между целувките.