Мишел Уелбек
Подчинение (9)

Неделя, 15 май

Винаги съм обичал дните на президентски избори; дори ми се струва, че с изключение на световните първенства по футбол, това беше любимата ми телевизионна програма. Напрежението бе очевидно по-малко, изборите се подчиняват на онази особена схема на разказа, при която краят е известен от самото начало, но затова пък огромното разнообразие от изказващите се (политолози, „водещи“ политически журналисти, тълпите активисти, ликуващи или опечалени, в изборните щабове на различните партии… и накрая политиците с техните декларации на живо, премислени или развълнувани), всеобщата възбуда на участниците създаваше истински онова впечатление, толкова рядко, толкова ценно, толкова положително от телевизионна гледна точка, че изживяваш непосредствено исторически момент.

Разочарован от предишния дебат, който микровълновата ми печка ми беше попречила на практика да проследя, аз бях купил този път тарама, хумус^[1], блини и хайвер на зърна и бях сложил на студено предишната вечер две бутилки „Рюли“. Още когато Давид Пюжадас взе думата в деветнайсет и петдесет, разбрах, че изборната вечер ще може да се сравни с най-прочутото вино и че ми предстоеше да изживея изключителен телевизионен миг. Пюжадас оставаше, естествено, много професионален, но блясъкът в очите му не лъжеше — резултатите, които му бяха вече известни и които имаше право да обяви след десет минути, бяха огромна изненада, френският политически пейзаж щеше да се преобърне.

„Това е истинско земетресение“ — съобщи той, когато започнаха да се появяват първите числа. Националният фронт водеше с голяма преднина, с 34,1% от гласовете; това беше почти нормално, от месеци насам всички предварителни проучвания го показваха, кандидатката на крайната десница беше набрала малко повече точки едва през последните седмици от кампанията си. Но след нея, почти равни, бяха кандидатът на Социалистическата партия с 21,8% и кандидатът на Мюсюлманското братство с 21,7%, разделяха ги толкова малко гласове, че положението можеше да се преобърне, и вероятно щеше да се преобърне в течение на вечерта, когато щяха да се знаят гласовете от избирателните секции в Париж и другите големи градове. С 12,1% от гласовете кандидатът на десницата явно отпадаше от състезанието.

Жан-Франсоа Копе се появи на екрана едва в двайсет и един и петдесет. Измършавял, зле обръснат, с вратовръзка накриво, той създаваше повече от всякога впечатлението на човек, на когото са отправили съдебно обвинение през последните часове. С мъчителна смиреност Копе призна, че става дума за поражение, за сериозно поражение, за което той поема изцяло отговорността; но за разлика от Лионел Жоспен през 2002-ра не стигна дотам, че да се оттегли изцяло от политическия живот. Що се отнася до инструкциите за гласуване на втория тур, той не даде такива; политическото бюро на Съюза за народно движение (UMP) щеше да свика събрание през седмицата, за да вземе съответното решение.

В двайсет и два часа двамата кандидати продължаваха да са с малка разлика, последните числа отчитаха все същия процент — поради тази несигурност кандидатът на социалистите се въздържаше да направи изказване, което щеше да бъде предвидимо трудно. Щяха ли двете партии, които структурираха френския политически живот от началото на Петата република, да бъдат пометени? Подобна хипотеза беше толкова изумителна, че сякаш всички коментатори, които се сменяха бързо един след друг на екрана — та дори и Давид Пюжадас, който едва ли можеше да бъде обвинен в благосклонност към исляма и който беше известен като близък на Манюел Валс, — тайно го желаеха. Минавайки от един канал на друг с такава скорост, като да притежаваше дарбата да бъде вездесъщ, и успешно изпълнявайки до един часа през нощта ослепителни пируети с шала си, Кристоф Барбие беше безспорно един от царете на тази изборна вечер, засенчвайки без затруднение Рьоно Дели, мрачен и печален пред резултата, който списанието му не бе успяло да предвиди, и дори Ив Треар, обикновено доста по-борбен.

Едва малко след полунощ, в момента, когато привършвах втората бутилка „Рюли“, обявиха окончателните резултати: Мохамед бен Абес, кандидатът на Мюсюлманската федерация, беше на второ място с 22,3% от гласовете. С 21,9%, кандидатът на социалистите беше елиминиран. Манюел Валс произнесе кратко слово, много сдържано, в което поздравяваше двамата спечелили кандидати и отлагаше всякакво последващо решение до събранието на управителния съвет на Социалистическата партия.