Мишел Уелбек
Подчинение (28)

На гарата в Поатие се наложи да сменя билета си. Следващият влак за Париж беше почти изцяло пълен, доплатих за първа класа за професионалисти. Според френските железници това беше привилегирован свят, който гарантираше безотказна връзка Wi-Fi, по-широки масички, за да можеш да разположиш работните си книжа, електрически контакти, за да избегнеш изгасването на лаптопа си поради изтощена батерия; иначе си беше обикновена първа класа.

Намерих единично място, без виз-а-ви, по посока на движението. От другата страна на пътеката един бизнесмен арабин, облечен в дълга бяла джелаба и с кефиех, също бял — вероятно бе взел влака в Бордо, — беше разпръснал върху свободните масички около компютъра си няколко папки. Две млади момичета срещу него, още почти в пубертета — явно съпругите му, — бяха изкупили сладкишите и списанията от „Рьоле“. Бяха жизнени и весели, носеха дълги рокли и разноцветни шамии. В момента едната четеше „Писку Магазин“^[1], а другата „Оопс“^[2].

Бизнесменът имаше вид на човек, изправен пред сериозни грижи; отвори пощата си и свали файл с множество таблици ексел — изучаването на тези документи сякаш умножи тревогите му. Набра номер на подвижния си телефон и подхвана с тих глас дълъг разговор, не можах да разбера за какво точно става дума, и се опитах без особено въодушевление да се зачета във в. „Фигаро“, който анализираше новия режим, въведен във Франция, от гледна точка на недвижимите имоти и лукса. Видяно от този ъгъл, положението беше изключително обещаващо: установявайки, че от сега нататък имат работа с приятелска държава, гражданите на монархиите от Персийския залив проявяваха все по-голямо желание да си купят жилище в Париж или на Лазурния бряг, наддавайки спрямо китайците и руснаците, с една дума, пазарът беше в разцвет.

Със звънък смях двете млади арабки се впуснаха в играта „Седемте грешки“ на „Писку Магазин“. Вдигайки очи от таблицата си, бизнесменът им отправи измъчена, укорна усмивка. Те му отвърнаха също с усмивка и продължиха да разговарят, но при режим „възбудено шептене“. Той взе телефона си и се впусна в нов разговор, също толкова дълъг и поверителен, колкото и предишният. При ислямския режим жените — поне тези, които са достатъчно хубави, за да събудят желание у богат съпруг — имат възможността да останат на практика цял живот деца. Малко след като излязат от детството, те стават на свой ред майки и се потапят отново в детския свят. Децата им порастват, те стават баби и така преминава животът им. Само преди няколко години са купували все още секси бельо, заменяйки детските игри със сексуални — което е в крайна сметка едно и също. Очевидно загубват автономността си, но fuck autonomy^[3], признавам си, че лично аз се бях отказал много лесно от всички професионални и интелектуални отговорности — и то с известно облекчение — и че никак не завиждах на този бизнесмен, седнал от другата страна на пътеката в нашето TGV купе, първа класа за професионалисти, чието лице с течение на телефонния разговор посивяваше все повече от тревога, явно работата ставаше сериозна; влакът ни профуча в този момент през гарата на Сен Пиер де Кор. Поне е получил като компенсация две изящни и очарователни съпруги да го забавляват и отвличат от грижите на изтощителния му бизнес — а може би имаше още една-две жени в Париж, доколкото си спомнях, според шериата максималният брой беше четири. Баща ми беше имал… майка ми, тази нещастна невротичка. Изтръпнах при този спомен. Ама нали умря, и двамата умряха, оставах аз, единственото живо свидетелство — макар и в последно време малко уморено — на любовта им.