Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Soumission, 2015 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Александра Велева, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,5 (× 6гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2015)
- Корекция
- sir_Ivanhoe(2016)
Издание:
Автор: Мишел Уелбек
Заглавие: Подчинение
Преводач: Александра Велева; Георги Борисов (стихове)
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: Факел експрес
Град на издателя: София
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: френска
Печатница: „Симолини“
Редактор: Георги Борисов
Художник: Кирил Златков
Коректор: Мери Великова
ISBN: 978-954-9772-97-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3444
История
- —Добавяне
Четвъртък, 19 май
На следващия ден се отправих отново към факултета, макар че нямах работа там, и набрах номера на Ламперьор. Според изчисленията ми приблизително по това време той излизаше от часовете си; и наистина, отговори ми. Поканих го да пийнем по нещо; той не обичаше много кафенетата около факултета и ми предложи да се срещнем в „Делмас“ на площад „Дьо ла Контрескарп“.
Изкачвайки улица „Муфтар“, аз си спомних думите на съпруга на Мари-Франсоаз: дали младият ми колега не знаеше повече, отколкото искаше да ми каже? Дали не беше все още замесен в движението?
С кожените си фотьойли, тъмния паркет и червените завеси кафенето „Делмас“ беше изцяло в негов стил. Никога не би отишъл в отсрещното кафене „Контрескарп“, с влудяващите му фалшиви библиотеки; беше човек с вкус. Поръча си чаша шампанско, аз се задоволих с една наливна бира „Леф“ и нещо се срина в мен, изведнъж се почувствах страшно изморен от деликатността и умереността си и атакувах направо, без да изчакам дори завръщането на келнера:
— Политическата ситуация изглежда много нестабилна… Кажете ми честно, какво бихте направили на мое място?
Той се усмихна на откровеността ми, но ми отговори в същия дух:
— Мисля, че бих започнал със смяна на банковата си сметка.
— Със смяна на банковата ми сметка? Защо?… — осъзнах, че почти крещя, явно, без сам да знам, съм бил много напрегнат.
Сервитьорът дойде с чашите ни, Ламперьор помълча, маркира пауза, след което каза:
— Ами изглежда, че последните развития в Социалистическата партия не се харесват особено на нейния електорат… — в този момент разбрах, че той знаеше, че продължаваше да играе роля в движението, дори може би решителна роля: всички тези тайни информации, които бяха изтекли в небулозата на идентичността, той беше прекрасно запознат с тях, може би именно той беше взел решението да бъдат пазени в тайна, засега.
— При тези обстоятелства… — продължи той — победата на Националния фронт на втория тур става напълно възможна. Те ще бъдат длъжни — абсолютно длъжни, прекалено много се ангажираха пред електората си, който е предимно за суверенитет, в тази посока по време на кампанията — да излязат от Европа и от европейската валутна система. Дългосрочно може би последствията за френската икономика биха били благоприятни, но на първо време ще бъдем изложени на значителни финансови сътресения; никак не е сигурно, че френските банки, дори и най-солидните, ще успеят да устоят. Та затова ви препоръчвам да си откриете сметка в чужда банка — по-скоро английска, като Барклийз или HSBC.
— И… това ли е всичко?
— Ами не е малко. Освен това… имате ли място в провинцията, където бихте могли да се оттеглите за известно време?
— Не, всъщност нямам.
— Съветвам ви да го направите доста бързо: намерете някакъв малък хотел на село. Вие живеете в Чайнатаун, нали? Изгледите за сериозни сблъсъци и грабежи в този квартал са малки; но въпреки това, ако съм на ваше място, ще замина. Вземете си отпуск, изчакайте, докато напрежението стихне.
— Имам чувството, че съм плъх, който напуска кораба.
— Плъховете са интелигентни бозайници — отговори той със спокоен тон, почти забавлявайки се. — Много е вероятно да оцелеят след човека; във всички случаи обществената им система е по-здрава.
— Университетската година все още не е приключила, остават ми още две седмици лекции.
— Това ли било!… — този път се усмихна откровено, направо развеселен. — Много неща може да се случат, положението съвсем не е предвидимо; но това, което ми се струва почти невъзможно, е университетската година да завърши при нормални условия…
После млъкна, отпивайки бавно от шампанското си, и аз разбрах, че няма да ми каже повече; една леко презрителна усмивка продължаваше да играе върху устните му, колкото и да е странно, започваше да ми става едва ли не симпатичен. Поръчах си втора бира, този път с аромат на малина; нямах никакво желание да се прибера вкъщи, нищо и никой не ме очакваше там. Питах се дали си има приятелка или някое, какво да е, гадже; вероятно да. Той беше нещо като таен съветник, политически лидер в едно малко или повече нелегално движение; има момичета, които това ги привлича, доказано е. Както, ако трябва да бъда откровен, има и момичета, които са привлечени от преподаватели със специалност Юисманс. Веднъж ми се случи да говоря с едно младо, хубаво, привлекателно момиче, което мечтаеше за Жан-Франсоа Копе; няколко дни ми бяха необходими, за да дойда на себе си. Ама наистина в днешно, време можеш да попаднеш на какво ли не при момичетата.