Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Soumission, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 6гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD(2015)
Корекция
sir_Ivanhoe(2016)

Издание:

Автор: Мишел Уелбек

Заглавие: Подчинение

Преводач: Александра Велева; Георги Борисов (стихове)

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: Факел експрес

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: френска

Печатница: „Симолини“

Редактор: Георги Борисов

Художник: Кирил Златков

Коректор: Мери Великова

ISBN: 978-954-9772-97-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3444

История

  1. —Добавяне

Четвъртък, 19 май

 

На следващия ден се отправих отново към факултета, макар че нямах работа там, и набрах номера на Ламперьор. Според изчисленията ми приблизително по това време той излизаше от часовете си; и наистина, отговори ми. Поканих го да пийнем по нещо; той не обичаше много кафенетата около факултета и ми предложи да се срещнем в „Делмас“ на площад „Дьо ла Контрескарп“.

Изкачвайки улица „Муфтар“, аз си спомних думите на съпруга на Мари-Франсоаз: дали младият ми колега не знаеше повече, отколкото искаше да ми каже? Дали не беше все още замесен в движението?

С кожените си фотьойли, тъмния паркет и червените завеси кафенето „Делмас“ беше изцяло в негов стил. Никога не би отишъл в отсрещното кафене „Контрескарп“, с влудяващите му фалшиви библиотеки; беше човек с вкус. Поръча си чаша шампанско, аз се задоволих с една наливна бира „Леф“ и нещо се срина в мен, изведнъж се почувствах страшно изморен от деликатността и умереността си и атакувах направо, без да изчакам дори завръщането на келнера:

— Политическата ситуация изглежда много нестабилна… Кажете ми честно, какво бихте направили на мое място?

Той се усмихна на откровеността ми, но ми отговори в същия дух:

— Мисля, че бих започнал със смяна на банковата си сметка.

— Със смяна на банковата ми сметка? Защо?… — осъзнах, че почти крещя, явно, без сам да знам, съм бил много напрегнат.

Сервитьорът дойде с чашите ни, Ламперьор помълча, маркира пауза, след което каза:

— Ами изглежда, че последните развития в Социалистическата партия не се харесват особено на нейния електорат… — в този момент разбрах, че той знаеше, че продължаваше да играе роля в движението, дори може би решителна роля: всички тези тайни информации, които бяха изтекли в небулозата на идентичността, той беше прекрасно запознат с тях, може би именно той беше взел решението да бъдат пазени в тайна, засега.

— При тези обстоятелства… — продължи той — победата на Националния фронт на втория тур става напълно възможна. Те ще бъдат длъжни — абсолютно длъжни, прекалено много се ангажираха пред електората си, който е предимно за суверенитет, в тази посока по време на кампанията — да излязат от Европа и от европейската валутна система. Дългосрочно може би последствията за френската икономика биха били благоприятни, но на първо време ще бъдем изложени на значителни финансови сътресения; никак не е сигурно, че френските банки, дори и най-солидните, ще успеят да устоят. Та затова ви препоръчвам да си откриете сметка в чужда банка — по-скоро английска, като Барклийз или HSBC.

— И… това ли е всичко?

— Ами не е малко. Освен това… имате ли място в провинцията, където бихте могли да се оттеглите за известно време?

— Не, всъщност нямам.

— Съветвам ви да го направите доста бързо: намерете някакъв малък хотел на село. Вие живеете в Чайнатаун, нали? Изгледите за сериозни сблъсъци и грабежи в този квартал са малки; но въпреки това, ако съм на ваше място, ще замина. Вземете си отпуск, изчакайте, докато напрежението стихне.

— Имам чувството, че съм плъх, който напуска кораба.

— Плъховете са интелигентни бозайници — отговори той със спокоен тон, почти забавлявайки се. — Много е вероятно да оцелеят след човека; във всички случаи обществената им система е по-здрава.

— Университетската година все още не е приключила, остават ми още две седмици лекции.

— Това ли било!… — този път се усмихна откровено, направо развеселен. — Много неща може да се случат, положението съвсем не е предвидимо; но това, което ми се струва почти невъзможно, е университетската година да завърши при нормални условия…

 

 

После млъкна, отпивайки бавно от шампанското си, и аз разбрах, че няма да ми каже повече; една леко презрителна усмивка продължаваше да играе върху устните му, колкото и да е странно, започваше да ми става едва ли не симпатичен. Поръчах си втора бира, този път с аромат на малина; нямах никакво желание да се прибера вкъщи, нищо и никой не ме очакваше там. Питах се дали си има приятелка или някое, какво да е, гадже; вероятно да. Той беше нещо като таен съветник, политически лидер в едно малко или повече нелегално движение; има момичета, които това ги привлича, доказано е. Както, ако трябва да бъда откровен, има и момичета, които са привлечени от преподаватели със специалност Юисманс. Веднъж ми се случи да говоря с едно младо, хубаво, привлекателно момиче, което мечтаеше за Жан-Франсоа Копе; няколко дни ми бяха необходими, за да дойда на себе си. Ама наистина в днешно, време можеш да попаднеш на какво ли не при момичетата.