Вал Макдърмид
Пътят на скелета (43)

40.

Беше ясно, че Джими Хътън и хората му ще бдят тук, докато Фил бъде изведен от операционната. Мисълта да остане като в капан в тази мъничка стая сред тези едри мъже, които се чудеха какво да й кажат, накара Карен да изпита желанието да се скрие в някой килер. За свое учудване тя осъзна, че единственият човек, чиято компания й се струваше поносима, беше Джейсън.

— Излизам на чист въздух — обърна се тя към всички в стаята. — Джейсън, ела с мен.

Стреснат, той скочи на крака, очите му се стрелкаха ту към един, ту към друг от мъжете в стаята, като на уплашен див кон.

— Да, шефе.

Когато затвори вратата зад тях, той попита:

— Всъщност няма да излизаме на чист въздух, нали? Вие ненавиждате чистия въздух.

Карен подозираше, че е чул тези думи от Фил.

— Във вътрешния двор на новата част има кафе „Коста“ — каза тя. — Там ще се установим. Вече се уговорих с доктор Пател тя да ми се обади веднага щом Фил бъде изкаран от операционната.

Заредени с кафе лате и мъфини с размерите на бебешка главичка, те окупираха една маса, която бе възможно най-далеч от централната алея.

— Добре ли сте, шефе? — Джейсън посегна към пакетчетата захар, които бе взел, идвайки към масата, и изсипа четири в чашата си.

— За да цитирам отговора на нашата национална поетеса-лауреат^[1] на въпроса как се чувства, когато овдовяла: „Ужасно, но благодаря за интереса.“ Страх ме е, тревожа се и не знам какво да правя, освен единственото, за което ме бива — когато го видя, че се намръщи, тя допълни по-меко: — И това е полицейската работа, Джейсън. Тъкмо с тези мои способности се гордее най-много Фил. Така че той би се вбесил страшно, ако разбере, че съм си зарязала работата, защото него го оперират.

— Значи ще работим? — и изражението, и тонът му бяха изпълнени със съмнение.

— Точно така. Ще си изпием кафето, ще си изядем мъфините и ще обмислим много внимателно докъде сме стигнали и как да продължим напред. И ако не ни хрумнат по-добри идеи, ще отидем у дома и ще въртим телефони, и ще се ровим в интернет, докато открием и последния от тези гости на хотела и или го елиминираме, или го приковем към стената. С мен ли си? Или предпочиташ да отидеш да седиш с момчетата? Няма да си съставя лошо мнение за теб, ако го направиш. Всеки от нас се справя с такива гадни моменти по свой начин.

Джейсън поклати глава.

— Ще остана с вас, шефе. Нали сме екип? А и Фил все още донякъде е част от нашия екип. Така че трябва да бъдем заедно, вие и аз.

Карен кимна. Не беше убедена, че ще успее да се съсредоточи, но трябваше да опита. Пристъпи на черна ярост и парещ страх преминаваха на непредсказуеми интервали през нея; питаше се дали така се бе чувствала Маги Блейк, когато генералът беше изчезнал, без да й каже и дума. Тя пиеше бавно кафето си и дъвчеше мъфина, оставяйки кофеина и захарта да си свършат работата. Обмисляше загадката около смъртта на Петрович, за да не мисли за Фил, когото Ариана Пател режеше в момента.

Но нищо не се разместваше, не й идваше никаква идея.

Затова в крайна сметка отидоха в дома, в който те двамата с Фил бяха започнали да градят съвместния си живот. Разположиха се в кабинета, Карен се зае със стационарния телефон и лаптопа, Джейсън — с мобилния си телефон и айпада на Фил, и започнаха да прехвърлят списъка. Късно следобед, пет часа след като бяха напуснали болницата, двамата бяха съгласни, че няма какво повече да се прави. Бяха елиминирали деветима от шестнайсетте гости по най-различни причини — вариращи от това, че кракът на единия беше заменен с протеза, до факта, че друг пък беше напускал родния си остров Еке^[2] един-единствен път през живота си, именно за въпросното пътуване. Трима от останалите седем бяха дали несъществуващи адреси. Възможно бе да са поддържали извънбрачни връзки; а може би просто го бяха направили по принцип, за да не ги затрупват с излишна рекламна поща; но можеше и един от тях да е убиец. Във всеки случай Карен и Джейсън нямаше какво повече да предприемат във връзка с тях.

Карен беше отишла в кухнята, за да направи още кафе, когато й хрумна нова идея. Ако Маги бе разпознала някое от тези имена, съществуваше реална възможност Доротия Симпсън или Теса Миноуг също да го разпознаят. Трябваше да покажат тези имена и на двете жени. И този път Карен нямаше да повтори грешката си. Щеше да задава въпросите лице в лице, и да изрежда имената едно по едно. Развълнувана от хрумването си, тя тръгна към кабинета, за да каже на Джейсън.

Но още беше на половината път, когато телефонът иззвъня. Ако се съдеше по гласа й, Ариана Пател бе не по-малко изтощена от Карен.

— Изкараха го от операционната — каза тя. — Беше извънредно тежко. Наложи се да извадим далака и част от черния му дроб. Извадихме и част от дебелите черва, а наместването на костите на краката и таза му беше истинско предизвикателство. Но той се държи.

— Кога ще мога да го видя?

— Можете да дойдете, когато пожелаете. Но той е в интензивното отделение и сме го поставили в изкуствена кома, за да дадем на организма му възможност да се справи с първоначалния шок. Така че през следващите три дни той ще бъде в дълбоко безсъзнание. Някои хора предпочитат да бдят до леглата на болните в кома, да им четат, да им говорят, да пускат музика. Други предпочитат да не идват, защото им е тежко да гледат хората, които обичат, в такова състояние. Но не става дума за кома в резултат на травма, когато е необходим стимул, за да дойде пациентът в съзнание. При изкуствената кома целта е пациентът да бъде стабилизиран и да не изпитва болки. Така че, бих казала, решението е изцяло ваше, Карен.

Карен се замисли за миг. Несъмнено най-хубавият подарък с пожелание за бързо оздравяване, който тя би могла да осигури на Фил, беше решение на проблема с мистериозния скелет на покрива. Двамата с Джейсън можеха да отидат до Оксфорд, да проверят какво ще излезе от последната й идея и да се върнат дълго преди Фил да се събуди.

— Мисля, че ще предпочета да се занимавам с работата си — каза бавно Карен. — Но само ако ми обещаете да ме уведомите веднага, ако настъпи някаква промяна в състоянието му.

— Ще се постарая да уведомя сестрите. А и родителите му са вече тук. Сигурна съм, че ще ви се обадят веднага, ако има нужда от вас.

„Още една причина да замина за Оксфорд.“ Карен приключи разговора и продължи към кабинета.

— Фил е изведен от операционната и се справя добре. Но ще го поддържат в изкуствена кома, за да оздравее по-лесно. Ще минат три дни, преди да се събуди. Така че ни се отваря възможност да направим нещо, с което ще го впечатлим страхотно при събуждането му. Време е за блестящи идеи, Джейсън. Да тръгваме.

— Накъде, шефе?

— За Оксфорд, Джейсън. Къде другаде?