Вал Макдърмид
Пътят на скелета (25)

23.

Маканеспи и Проктър се изкачваха с усилие по хълма, на който се намираше хотелът им. Навсякъде из Единбург имаше неочаквани стръмнини, което бе причина за лошото настроение на задъхания Маканеспи.

— Какво, по дяволите, ще правим сега?

Той задаваше въпроса за трети път, откакто се бяха разделили с Карен Пири.

И получи и този път същия отговор.

— Проблемът е на Кагни, не е наш.

Такъв отговор не му вършеше работа. Маканеспи вече можеше да предположи с голяма доза сигурност, че Кагни е от хората, които винаги успяват да си припишат заслугите и да прехвърлят вината другиму. По някакъв начин фактът, че Петрович е мъртъв, щеше да се озове в списъка на техните неуспехи, също както бе станало и когато се предполагаше, че е жив. А тъкмо сега ползата от Проктър беше колкото от бетонен спасителен пояс.

Когато се върнаха в хотела, двамата се подредиха пред лаптопа на Проктър и се обадиха по скайп на шефа си. Кагни изглеждаше изнервен, но Маканеспи предположи, че това е защото е бил откъснат от среща с хора, които биха били по-полезни за кариерата му от двама юристи, заемащи второстепенни длъжности.

— Е, какво има? — Кагни се приведе към камерата, увеличената му и деформирана фигура зае средата на екрана. — Защо шотландската полиция се интересува от нашия човек?

— Защото са открили мъртвец и предполагат, че това е той — отвърна Маканеспи.

За миг очите на Кагни се разшириха. После лицето му се отпусна.

— Забележително. Къде?

— Не е важно къде. Онова, което ни засяга, е отговорът на въпроса „кога“.

Кагни се намръщи.

— Какво имаш предвид?

— Открили са скелет — каза уморено Проктър. — На един покрив в Единбург. Предполагат, че човекът е загинал преди осем години. Не е изчезнал, за да се превърне в отмъстител. Изчезнал е, защото е бил убит.

— Убит? Сигурни ли са в това? Ако става дума за скелет, как могат да бъдат толкова сигурни?

Сега вече тонът на Кагни стана раздразнителен.

— Куршум в главата е добро доказателство — отбеляза Маканеспи.

— А това не съвпада и с метода на убиеца в нашите случаи. При нас жертвите не са били подмамвани на място, където да бъдат убити, били са убити по време на някое от ежедневните си занимания. А и Петрович беше хърватин, не сърбин — допълни Проктър.

Кагни се облегна назад, смръщил чело в размисъл.

— Следователно някой е убил Петрович, преди да започнат другите убийства, което може да означава, че неговата смърт няма нищо общо с тях. Може да става дума просто за странно съвпадение.

— Съществува една далечна възможност скелетът да не е негов. Очакват резултатите от ДНК-анализа — допълни Маканеспи.

Кагни се поизправи и отръска някаква въображаема прашинка от ревера на сакото си.

— Но вероятно такава възможност съществува само на теория. Оставете шотландците да се занимават с Петрович. Той вече не е наша грижа. Всичко това означава, че сме сгрешили с основния заподозрян — устните му се разтегнаха в пестелива, мрачна усмивка. — Задачата ви стана малко по-трудна.

— Къде се очаква да търсим сега? — попита нажалено Проктър. Според Маканеспи беше фатална грешка да се демонстрира безпомощност пред човек като Кагни.

— Всичко ли трябва да ви се обяснява буква по буква? Все още съществуват две възможни посоки на търсене. Първата е вътрешна. Трябва да разберете откъде е изтичала информация. Някой е имал достатъчно свободен достъп до тези разследвания, за да може да посочи с пръст жертвите. Намерете следа в документацията и я проследете. Хората, които са имали такова ниво на достъп, не би трябвало да бъдат чак толкова много.

— Не е толкова просто — каза Маканеспи. — Най-вероятно повечето юристи, които работят в Схевенинген, са били наясно с предстоящите мерки. Ако ви се доверяват достатъчно, за да участвате в подготовката на процеса, значи имате достъп и до повечето материали.

— Тогава направете списък и работете по него.

Проктър понечи да каже нещо, но Кагни го прекъсна.

— Освен това има и външна линия на разследване. Трябва да отидете да разговаряте с хората от местната полиция, които са се занимавали с въпросните убийства. Възможно е някои от убийствата да са регистрирани от камери за наблюдение. Никой ли не се е занимавал с местните ченгета по онова време?

— По онова време никой не се беше загрижил особено за това — Маканеспи говореше ясно и твърдо. — Хората от отдела за защита на човешките права изразиха ужас и възмущение, както се очакваше от тях, но можеше да се забележи, че нощем не мокрят със сълзи възглавниците си. Тези зверове, които бяха на прицела на въпросния убиец — никой не се съмняваше, че са виновни. Нито за минута. Съществуваха някои въпроси относно сигурността на доказателствения материал. Някои съмнения, че не е достатъчно стабилен, за да издържи в съда. Но хората, които водеха разследването, бяха твърдо уверени във вината им. Така че когато започнаха да намират тези копелета мъртви, всеобщото мнение беше, че сме се отървали от едни боклуци.

Кагни измърмори нещо под нос.

— И това бе прието като раздаване на справедливост, така ли?

— Трибуналът направи, каквото можа. Продължава да го прави. Но понякога го възпрепятстват процедурни изисквания — отвърна с уморен тон Проктър. — Попитайте хората, които бяха пряко замесени в тази работа, и те ще ви кажат, че прекалено много от тези копелета бяха оправдани. Че прекалено много военнопрестъпници така и не бяха изправени пред съда. Някои от жертвите им са принудени всеки ден да вървят по едни и същи улици с хората, убили съпрузите или изнасилили дъщерите им. Няма да намерите много хора, които да твърдят, че са получили справедливост.

Кагни въздъхна.

— Както и да е. Краят на работата на трибунала бележи едно ново начало за Балканите. Време е да се сложи край, да се продължи напред. Както вече казах, тези убийства трябва да бъдат спрени и хората трябва да видят, че ние се заемаме с онези, които са вземали безнаказано закона в ръцете си. Искам този цирей да се пробие. Затова най-добре ще е да се върнете в Холандия и да си изготвите план за действие.

Лицето на Кагни застина за миг, после изчезна. Разговорът приключи.

Маканеспи погледна Проктър и сви примирено рамене.

— По всичко личи, че сме прецакани.