Анна Тод
След сблъсъка (99)

Глава деветдесет и осем
Теса

Знам какво трябваше да направя: да кажа на Хардин да си върви. Но не можах. Той толкова рядко показва емоция, а когато падна на колене пред мен, сърцето ми се раздроби на още по-малки, нищожно малки парченца. Казах му, че ще си помисля дали да му дам последна възможност, но нямам идея как ще стане това. Буквално се разкъсвам и се дразня повече на себе си, отколкото на него. Дразня се, че почти се подлъгах пак и за малко да отстъпя. Но от друга страна, гордея се със себе си, че спрях нещата, преди да стигнат прекалено далеч. Сега вече е време да мисля само за себе си, поне един път да помисля за себе си, а не за него.

Докато Ландън кара към колежа, телефонът ми вибрира. Съобщение от Зед.

Добре ли си?

Поемам си дълбоко дъх и отговарям:

Да, добре съм. Пътувам с Ландън за колежа. Извинявай за снощи. Аз съм виновна, че дойде в апартамента ти.

Изпращам съобщението и се обръщам към Ландън.

— Какво според теб ще стане сега? — пита той.

— Нямам никаква представа. Все още съм твърдо решена да говоря с Крисчън за Сиатъл.

Зед ми връща отговор:

Не, не си виновна ти. Вината е изцяло негова. Радвам се, че си добре. Остава ли уговорката за обяд днес?

Бях забравила за уговорката ни да се видим в сградата на неговия факултет за обяд. Искаше да ми покаже някакво цвете, което свети в тъмното. Зед бил помогнал да го създадат. Не искам да нарушавам уговорките си с него. Винаги е бил така мил с мен и ми е помагал в най-трудните ситуации. Но сега, след като целунах Хардин тази сутрин, не знам какво да правя. Какво ми става? Снощи в едно легло със Зед, сутринта целувам Хардин.

Не искам да бъда такова момиче. Все още изпитвам вина заради това, което се случи, докато все още бях официално с Ноа. В своя защита мога да кажа, че Хардин нахлу в живота ми като гюле. Разруши ме, след което ме построи отново. И после пак ме разруши. Нямах никакъв избор, освен да гравитирам край него и да чакам ударите.

Всичко, което се случи със Зед, е напълно различно. Хардин не се обади цели единадесет дни, а аз нямах никаква представа защо. Останах с впечатлението, че не ме иска. Точно тогава Зед беше до мен. Винаги е бил до мен в трудни мигове. От самото начало е толкова сладък. Опитал се е да спре облога с Хардин, но Хардин не му е позволил: просто е трябвало да докаже на всички, че може да ме закачи на колана си, въпреки протестите на Зед срещу тази гнусна игра.

Откакто познавам и двамата, нещата между тях не са наред. Не знам защо. Доскоро смятах, че е заради облога, но сега започвам да мисля, че още от самото начало нещо между тях буксуваше. Хардин твърди, че Зед иска само да ми свали гащите, но считам, че е доста лицемерно от негова страна да говори така. А Зед не е направил нищо, с което да ми намекне, че иска да спи с мен. Дори и когато го целунах в апартамента му, преди да узная за облога, той ми даде да разбера, че никога не би ме накарал да направя нещо, което не искам. Мразя да се сещам за онова време. Нямах никаква идея за какво става дума. Но зад карамелените очи на Зед виждам само доброта, докато зад зелените очи на Хардин виждам гняв.

Да, добре, ще се видим за обяд.

Натискам копчето да изпратя съобщението.