Анна Тод
След сблъсъка (84)

Глава осемдесет и три
Теса

След като обядваме в малко заведение в един мол, Зед и аз се качваме в колата ми и тръгваме обратно към апартамента му. Когато минаваме покрай сградата на колежа, най-сетне набирам смелост и му задавам въпроса, който отдавна ме мъчи.

— Зед, какво според теб щеше да стане, ако ти беше спечелил облога?

Очевидно го сварвам съвсем неподготвен, защото не отговаря веднага. Просто седи и гледа пръстите си.

— Не знам. Макар че съм мислил за това — казва след голяма пауза.

— Мислил си? — поглеждам го и карамелените му очи срещат моите.

— Разбира се, че съм мислил.

— И какво измисли? — Слагам косата зад ушите си и чакам отговор.

— Ами… като за начало, щях да ти кажа много по-рано, много преди нещата да отидат толкова далеч. Винаги съм искал да ти кажа. Всеки път, когато ви виждах заедно, исках да ти кажа. — Тук спира и преглъща тежко. — Трябва да си напълно наясно с това.

— Да, знам — прошепвам.

— Иска ми се да вярвам, че би ми простила, ако ти бях казал по рано. Преди да се случи всичко останало. Щяхме да излизаме на срещи, на нормални срещи. На кино, на места, където е забавно. Ти би се усмихвала повече, би се смяла повече и никога нямаше да се възползвам от теб. Иска ми се да вярвам, че след време би се влюбила в мен, така както се влюби в него. И когато му дойдеше времето, щяхме да направим тази крачка и нямаше да кажа на никого. Не бих споделил нито една подробност, дори не бих се виждал с някого от тях, защото щях да искам да прекарвам всяка секунда с теб, да те карам да се смееш, а ти го правиш така сладко, когато нещо ти се стори смешно. Тогава смехът ти е различен от другия ти смях, когато се опитваш да бъдеш вежлива. Но аз бих те накарал да се смееш истински — казва, усмихва ми се и сърцето ми блъска в гърдите. — И бих те ценил, не бих те лъгал. Не бих говорил зад гърба ти, не бих те обиждал, не бих ти се подигравал. Не би ми пукало за моята репутация… и… и… мисля, че бихме били щастливи. Ти би била щастлива през цялото време, не само от време на време. Иска ми се да мисля…

Но аз го прекъсвам, защото вече съм го хванала за яката на якето и го целувам.