Анна Тод
След сблъсъка (79)

Глава седемдесет и осем
Хардин

Отварям четвъртата бира и завъртам капачката върху лъскавата повърхност на масичката за кафе.

Кога ще се върне? Дали ще се върне изобщо?

Може би е най-добре да я излъжа, че съм правил секс с Карли, та да отърва и двама ни от мъките. Докато обмислям плана, на вратата се чука.

Почва се. Надявам се да е сама.

Грабвам бирата, отпивам и тръгвам към вратата. Докато стигна, вече се блъска с все сила. Отварям рязко вратата и… за моя изненада, там е Ландън. Преди да успея да реагирам, ръцете му са на врата ми, хваща тениската ми и ме блъска в стената.

Какво, по дяволите? Оказва се много по-силен, отколкото очаквах. Удивен съм и от агресивното му поведение.

— Какво ти става, по дяволите? — крещи. Дори не подозирах, че гласът му може да е толкова силен. Все го бях чувал да мрънка.

— Разкарай се от мен — казвам и се опитвам да го избутам, но той не помръдва. Мамка му, силен е.

Пуска ме и за секунда ми минава през ума, че ще ме удари, но не го прави.

— Знам едно: спал си с друго момиче и тя катастрофира заради теб — крещи в лицето ми.

— Предупреждавам те: спри да крещиш.

— Не ме е страх от теб — съска през зъби.

Алкохолът ме прави нагъл, а би трябвало да се срамувам.

— Веднъж те бих, помниш ли? — казвам и се връщам да седна на дивана. Ландън тръгва след мен.

— Тогава не ти бях така ядосан — отвръща с вдигната брадичка. — Не можеш да продължаваш да я нараняваш през цялото време.

— Не съм спал с никакво момиче. Спах в тях, но не и с нея. Гледай си работата.

— О, уау! И пиеш! Разбира се. — Сочи празните бутилки на масата и тази в ръката ми. — Теса е поломена от удара, а ти седиш и се напиваш. Лайно! — буквално пищи.

— Не съм виновен аз. Опитах се да говоря с нея, тя не искаше и да чуе.

— Напротив, ти си виновен. Точно твоето проклето съобщение четеше, когато се удари. И още докато го четеше, знаеше, че е лъжа.

Сякаш някой ме рита в гърдите.

— За какво говориш? — давя се в думите си.

— Цял ден чакаше да й се обадиш и когато видя името ти на екрана, взе телефона и се удари.

Да, аз съм виновен. Как не се сетих? Аз съм причината за раните й. Аз съм я наранил. Ландън не откъсва очи от мен.

— Тя приключи с теб, знаеш това, нали?

— Знам — поглеждам го някак уморено. — Сега вече може да си ходиш.

Той изтръгва бутилката от ръката ми и отива в кухнята.

— Ти наистина си го търсиш — предупреждавам го.

— Ти си идиот и го знаеш. Напиваш се пак като прасе, а Теса е в болницата и на теб дори не ти пука — продължава да крещи.

— Престани да ми крещиш. Мамка му! — Заравям пръсти в косата си и опъвам силно. — Разбира се, че ми пука. Но каквото и да й кажа, тя няма да ми повярва.

— Можеш ли да я обвиниш? Можеше направо да се прибереш тук или… изобщо да не беше излизал? — казва и излива бирата ми в канала. — Как може да си толкова безразличен?

След това отива до хладилника и ми вади бутилка студена вода.

— Не съм безразличен. Просто ми писна да чакам нещо лошо да се случи. Ти не спря да ги говориш едни за своя перфектен живот и какви жертви правиш. После Теса повтаря шибаното му име. — Обръщам глава нагоре и гледам в тавана.

— Чие име? — пита Ландън.

— Зед. Каза името му в съня си. Сякаш искаше той да е до нея, а не аз.

— В съня си? — Ясно чувам сарказма в гласа му.

— Да. Независимо дали е спяла, или не, тя каза името му.

— Нали осъзнаваш колко смешно звучи това? Теса казва името на Зед в съня си и ти излизаш и се напиваш? И правиш от мухата слон?

Бутилката се пука в ръката ми.

— Ти дори не… — започвам да му обяснявам, но точно тогава ключът се превърта, обръщам се и виждам Теса. Теса а… Зед? Причернява ми. Ставам и тръгвам към тях.

— Какво е това, по дяволите? — крещя.

Теса прави крачка назад, препъва се и се опира на стената.

— Престани, Хардин — крещи веднага.

— Не, майната му на всичко. Писна ми да ти виждам мутрата всеки път, когато нещо се случи. — Удрям го в гърдите.

— Престани — крещи Теса. — Моля те.

После забелязва Ландън.

— Ти какво правиш тук?

— Аз… дойдох да говоря с него.

Кимам саркастично:

— Всъщност дойде да ме бие.

Очите на Теса изскачат от очните й ябълки.

— Моля?

— После ще ти кажа — обяснява кротко Ландън.

Зед диша тежко и я гледа. Как може да го доведе тук? Пак? След всичко? Но разбира се, че ще хукне след него. При мъжа на мечтите и сънищата й. Теса нежно слага ръка на рамото му и казва:

— Благодаря ти, че ме докара у дома, Зед. Наистина ценя жеста, но мисля, че е най-добре за теб да си тръгнеш сега.

— Сигурна ли си? — пита и ме оглежда заканително.

— Да. Благодаря ти много. Ландън е тук и тази вечер ще спя в къщата на родителите му. — Зед кима, сякаш изобщо има право на глас, обръща се и излиза. Теса заявява, че отива да си събира багажа, и това, естествено, ме взривява. Тръгва към спалнята и аз я следвам.

— Защо си се обадила точно на него да те докара? — крещя зад нея.

— А ти защо си ходил да пиеш с оная Карли? О, чакай, сетих се. Сигурно за да й се оплачеш колко много изисква и очаква приятелката ти от теб? — отвръща със същия тон.

— Позволи ми да направя предположението, че ти е била нужна само една минута, за да започнеш да се оплакваш на Зед колко съм смахнат.

— Не, всъщност не съм му казвала нищо, защото това вече го знае.

— Ще ми дадеш ли възможност да обясня? — питам.

— Разбира се.

Опитва се да свали куфара си и аз се приближавам да й помогна.

— Махни се — излайва, очевидно изнервена от мен и от глупостите ми. Правя крачка назад и я оставям да си го свали сама.

— Не трябваше да излизам снощи — казвам.

— Тъй ли? — реже ме веднага саркастично.

— Да, наистина. Не трябваше да излизам и не биваше да пия толкова много. Но не съм ти изневерявал. Никога не бих го направил. Бях прекалено пиян да шофирам и тя ме е закарала в апартамента си.

Теса скръства ръце и заема класическата поза на ядосана на приятеля си жена.

— Защо тогава ме излъга?

— Защото нямаше да ми повярваш.

— Е, тези, които изневеряват, обикновено не си признават.

— Не съм ти изневерил.

Тя въздъхва и очевидно изобщо не ми вярва.

— Трудно е да ти се вярва, при положение че ме лъжеш през цялото време. И сега ситуацията е същата. Лъжеш, а аз не ти вярвам.

— Знам. Съжалявам, че съм те лъгал преди, но не съм ти изневерявал. — Вдигам ръце във въздуха, а тя прилежно нарежда сгънатите си тениски в куфара.

— Както вече казах, хората не си признават, когато изневеряват. Ако нямаше какво да криеш, нямаше да лъжеш.

— Не съм правил нищо с нея, какво толкова е станало? — продължавам да се защитавам, а тя продължава да прибира дрехите си.

— А ако аз се напия и остана да спя при Зед? Какво би направил? — пита.

Само при мисълта за такава вероятност почти изгубвам контрол.

— Ще го убия.

— Значи нищо не е станало, когато го правиш ти, но не и когато го правя аз? Що за двойни стандарти? Но и без това няма никакво значение, защото ти ясно заяви, че съм само временно в живота ти.

Теса тръгва към банята да събере тоалетните си принадлежности. Тя сериозно ли заминава с Ландън в къщата на баща ми? Това са глупости. И не е временно в живота ми. Как дори може да си го помисли?

— Знаеш, че няма да оставя нещата така, нали? — казвам, а тя мълчи и закопчава куфара си.

— Е, тръгвам си.

— Защо? Много добре знаеш, че ще се върнеш. — Гневът говори вместо мен.

— Точно затова си отивам. — Гласът й трепери, взима куфара си и излиза от стаята, без дори да се обърне.

Когато чувам да се затръшва входната врата, се облягам на стената и бавно потъвам към пода.