Анна Тод
След сблъсъка (76)

Глава седемдесет и пет
Хардин

— Не беше много зле тази вечер — казва той, а аз се смея и излизам от колата.

— Не, не беше никак зле — признавам. И после застивам: — Ако кажеш на някого, че съм изрекъл такова нещо, ще те убия.

Ландън се смее с глас и потегля. Аз въздъхвам с облекчение, че онези не му счупиха задника от бой тази вечер, и се заглеждам след него.

Когато влизам в апартамента, Теса спи здрав сън. Сядам до нея да я погледам.

Гледам я как спи, след малко я хващам на ръце и я нося към спалнята ни. Тя се сгушва в ръцете ми, обляга глава на гърдите ми, целувам я нежно по челото и точно когато се обръщам да се събличам, я чувам да бълнува:

— Зед…

Какво каза? Причуло ми сее…

Гледам я и превъртам последните няколко секунди като на лента, за да разбера какво се случи току-що.

— Зед — усмихва се и се обръща по корем.

Не, не каза…

Какво… по дяволите?

Искам да я събудя и да ми каже защо изрече името му два пъти в съня си. Но по-лудата, параноична и сбъркана част от мен знае какво ще ми отвърне Теса: ще ми обяснява надълго, че няма от какво да се притеснявам, че са само приятели, че ме обича, което може би е вярно. Но ако е така, защо казва името му насън?

След разговора с Ландън за бляскавото му, уредено, шибано бъдеще да чуя сега името на Зед от устата й… идва ми прекалено много. Не съм сигурен в нищо, а Ландън е толкова убеден. Очевидно и Теса не е сигурна в нищо. Защо иначе ще споменава името му в съня си? Взимам лист и химикал, оставям й бележка на тоалетката и излизам в нощта.

Паля колата и тръгвам към таверната „Канал Стрийт“. Не искам да ходя там, защото Нейт и останалите може да са тук тази вечер, но наблизо има едно местенце, където в началото се напивах през цялото време. По принцип този щат би трябвало да ми харесва, защото никой никъде не ти иска документ за самоличност. Чувам предупредителния глас на Теса да не пия никога повече като последния път, но не ми пука. Пие ми се. След това чувам гласовете на Зед и Ландън. Защо всички покрай мен си мислят, че тяхното мнение трябва да бъде и мое?

Няма да се местя в Сиатъл. Ландън да си начука шибания съвет в задника. Това, че той е съгласен да се размотава из цялата държава, за да гони момичето си, не значи, че аз съм готов, нито че трябва да го правя. Отсега го виждам — опаковам си нещата, местя се там с нея, а след два месеца тя решава, че й стига толкова, и пак ме напуска. И тогава не аз ще бъда нейният свят, Сиатъл ще бъде нейният свят. Може да ме изрита така лесно, както ме прие.

В бара няма много хора, музиката е тиха и спокойна. Зад бара стои познато русо момиче. Гледа ме с изненада и интерес.

— Отдавна не сме се виждали, Хардин — казва и облизва плътните си устни. Убеден съм, че си спомня няколкото нощи, които прекарах с нея.

— Да. Сега ми дай да пия.