Анна Тод
След сблъсъка (72)

Глава седемдесет и едно
Хардин

Малкото лайно остава мълчаливо и само кима с глава, когато Теса го пита дали му е харесало пилето.

— Страхотно е — казвам с прекален ентусиазъм, за да омекотя удара от факта, че малкият не иска да говори с нея. Тя ми се усмихва, но усмивката й не грее в очите й.

Останалата част от вечерята минава в пълна тишина. Докато Теса почиства в кухнята, аз тръгвам към хола и веднага чувам топуркането на малките крачета след мен.

— Мога ли да направя нещо за теб? — питам и се размазвам на дивана.

— Не — отвръща равно и се заглежда в телевизора. Тази вечер няма нищо, буквално нищо интересно.

— Татко ще умре ли? — чувам изневиделица тихото гласче до мен.

— Моля? — поглеждам го и не вярвам на ушите си.

— Татко… баща ми… ще умре ли? — пита пак Смит, макар че запазва желязно самообладание.

— Не, само е болен. Ял е лоша храна или нещо такова.

— И мама беше болна, но сега е мъртва — казва и гласът му леко потреперва.

Изведнъж осъзнавам, че момчето никак не е имунизирано срещу тревога. Въпросът му буквално парализира дишането ми.

— Ами… това е било различно.

Боже, горкото дете.

— Защо?

Господи, защо задава толкова много въпроси? Искам да извикам Теса на помощ, но нещо в тревожния му поглед ме спира. Той не иска дори да говори с нея, така че едва ли желае да я водя тук.

— Татко ти е съвсем мъничко болен, а… майка ти е била наистина болна. Татко ти ще се оправи.

— Лъжеш ли ме? — Няма спор, говори като възрастен човек. Нещо като… мен. Винаги съм бил такъв, предполагам. Сигурно така става, когато ти се наложи да пораснеш прекалено рано.

— Не, бих ти казал, ако баща ти щеше да умре — отговарям и наистина бих му казал.

— Наистина ли би ми казал? — Светлите му очи блестят, а аз изпадам в нечувана паника, че може да се разплаче. Бягай! Бих побягнал и бих се скрил зад полата на Теса.

— Сега нека говорим за нещо не чак толкова зловещо.

— Какво е „зловещо“?

— Нещо толкова прецакано.

— Лоша дума — кара ми се той.

— Аз мога да я казвам, защото съм голям.

— И все пак е лоша дума.

— Ти каза две лоши думи по-рано. Мога да те издам на татко ти — заплашвам го.

— А аз ще те кажа на хубавото ти момиче — отвръща на удара той, а аз не мога да не се засмея.

— Добре, добре, печелиш — отсичам и му показвам с пръст на устата да си трае пред Теса. Точно тогава тя се появява на вратата и пита:

— Смит, искаш ли да дойдеш при мен?

— Мога ли да остана при Хардин?

— Нямам вече никаква…

— Няма проблем — казвам и му подавам дистанционното.