Анна Тод
След сблъсъка (68)

Глава шестдесет и седем
Теса

Хардин нарочно върви зад мен. Искам да съм пак в десети клас и да мога да завържа някой пуловер или риза около кръста си, за да се прикрия.

— Тези панталони… трябва да си вземеш още няколко чифта — казва Хардин съвсем тихо.

Спомням си последния път, когато носих панталони за йога пред него и той направи някакъв груб коментар, но онези не бяха толкова тесни. Смея се и го хващам за ръката, за да го накарам да върви до мен, а не зад мен.

— Не си се записал сериозно на йога, нали? — Колкото и да се опитвам да си представя Хардин в някаква йога поза, просто не мога.

— Напротив, съвсем сериозен съм.

— Знаеш какво е йога, нали? — питам, докато влизаме в залата.

— Да, Теса, знам. И ще съм в този час с теб — казва леко раздразнено.

— Защо?

— Няма значение защо. Просто искам да съм повече време с теб.

— О! — Не съм сигурна, че това може да мине за обяснение, но с нетърпение очаквам да го видя как се мъчи да прави някои от упражненията. Освен това още малко допълнително време с него няма да ми навреди.

Инструкторката е седнала в средата на залата върху яркожълт тепих. С къдравата си коса, прибрана високо, и с тениската си на красиви цветя ми прави много добро първо впечатление.

— Къде са всички? — пита Хардин. Аз взимам едно лилаво шалте от рафта и обяснявам:

— Ние сме първи.

Подавам му един син, а той го оглежда внимателно от всички страни, преди да го сложи под мишницата си.

— Разбира се, че сме първи — казва саркастично и тръгва след мен към най-предните места. Искам да сложа шалтето си точно пред инструкторката, но той ме хваща за ръката.

— Няма начин. Сядаме отзад — отсича и инструкторката едва прикрива усмивката си.

— Моля? Отзад? В час по йога? Не, аз винаги сядам отпред.

— Именно. Сега е време да опиташ отзад — казва, взима постелката ми и тръгва към дъното на залата.

— Ако ще се цупиш, няма защо да оставаш — прошепвам.

— Не се цупя.

Инструкторката помахва с ръка, представя се. Казва се Марла. Сядаме на постелките си и Хардин заявява, че е друсана, което ме разсмива. Това ще е един доста забавен час. Но след малко помещението започва да се пълни с момичета в тесни панталони и клинове, с къси потници, като всяко едно от тях оглежда Хардин. Изведнъж спортното ми настроение спада като пукнат балон. Разбира се, той е единственият мъж в залата, но за мой късмет, не забелязва огромното внимание, което получава от всички страни. Или е така, или просто е свикнал. Трябва да е свикнал. Все пак жените го заглеждат през цялото време. Не че мога да обвиня момичетата, но той е мой приятел и е редно да се зазяпват някъде другаде. Знам, че някои го гледат заради татуировките и пиърсинга, вероятно се чудят какво прави на йога.

— Добре, да започваме — казва високо инструкторката.

Представя се пак пред всички и обяснява защо и как е решила да преподава йога.

— Тая никога няма да млъкне, нали? — започва да негодува Хардин след няколко минути.

— Нямаш търпение да започнеш с упражненията? — питам с повдигната вежда.

— Какви упражнения? — пита.

— Първо ще започнем с няколко упражнения за обтягане — казва Марла. Хардин сяда на пода, докато всички останали правят това, което тя ни показва. През цялото време очите му не се откъсват от мен.

— Трябва да правиш стречинг — скарвам му се, но той не помръдва и тогава Марла се провиква с напевен глас:

— Вие няма ли да се присъедините към нас?

— Да… разбира се — мърмори той, опъва краката си напред и се мъчи да докосне пръстите си. Опитвам се да гледам напред и да се фокусирам върху инструкторката, за да се преборя със смеха, който вече ме дави.

— Трябва да докоснеш пръстите на краката си — казва русото момиче от другата страна на Хардин.

— Опитвам се — отговаря той с усмивка, която ми навява асоциация за предозиране със захарин. Защо изобщо й отговаря? И защо ревнувам? Защо започвам да се побърквам от ревност? Тя се смее, а аз си представям как блъскам главата й в стената. Много пъти. И защо винаги изнасям безкрайно дълги лекции на Хардин как да контролира гнева си, а аз вече планирам убийството на тази курва. И вече я наричам курва, а дори не я познавам.

— Не виждам добре, ще се преместя напред — казвам. Хардин ме гледа изненадано.

— Защо? Не съм…

— Не, няма нищо. Просто искам да виждам по-добре — казвам и слагам тепиха си точно пред Хардин. Сядам и довършвам стречинга с групата. Няма нужда да се обръщам. Знам какво е изражението на лицето му.

— Тес — просъсква в ухото ми, за да привлече вниманието ми, но не му обръщам такова. — Теса.

— Да започнем с кучешката поза. Тя е лесна и е една от основните в йогата — предлага Марла.

Навеждам се надолу, слагам длани на тепиха и поглеждам към Хардин между краката си. Той стои неподвижно, с отворена уста. Марла отново забелязва, че Хардин не прави никакво движение.

— Хей, момче, наистина ли мислиш да прегърнеш йогата? — пита шеговито тя. Ако го направи пак, няма да се изненадам, ако я напсува пред цялата група. Затварям очи и разтварям бедра, така че да се наведа до долу.

— Теса — казва пак. — Тереееза?

— Какво, Хардин? Опитвам се да се концентрирам — реагирам аз и го поглеждам пак.

Сега се е навел, но високото му тяло е под някакъв супер странен ъгъл. Избухвам в смях.

— Млъквай — съска той, а аз се смея неудържимо.

— Много си зле — закачам го.

— Ти ме разсейваш — казва през зъби.

— Така ли? Как? — Обичам, когато имам контрол над Хардин, защото не се случва често.

— Знаеш как, лисицо — прошепва.

Знам, че момичето до него може да ни чуе, но не ми пука. Даже се надявам да ни чуе.

— Премести си тепиха, тогава. — Ставам и нарочно се надупвам отново пред него. В същата поза.

— Ти се премести… само си играеш с мен.

— Не, закачам те — поправям го.

— Добре, да започнем с половин изправяне — казва Марла.

Ставам пак, пречупвам кръстче, слагам ръце на коленете си, така че гърбът ми да е на 90 градуса спрямо краката.

— Това е някакъв пълен ташак — простенва Хардин при вида на задника ми, който е точно в лицето му.

Обръщам се и забелязвам, че го прави съвсем грешно. Ръцете му са на коленете, но гърбът му е почти изправен.

— Добре! Сега към сгъване напред — казва инструкторката, аз се навеждам напред и сгъвам тялото си.

— Мисля, че тая иска да те чукам пред всички — говори той, а аз обръщам веднага глава, за да се уверя, че никой не го е чул.

— Шшш… — умолявам го, но той се смее.

— Премести си тепиха до мен или ще кажа на глас всичко, което си мисля в момента — заплашва той. Не сварвам да бързам да се върна до него.

— Това вече е друго — подсмихва се той.

— Можеш да ми кажеш тези неща по-късно — прошепвам.

— О, повярвай ми, ще ти ги кажа — обещава, а аз нямам търпение, но най-вече слабините ми.

През остатъка от часа той почти не участва, а русата се мести, защото Хардин не спира да говори.

— Сега трябва да медитираме — шепна и затварям очи. В залата е тихо. Само Хардин шепти недоволно.

— Еба си, колко е тъпо.

— Ти се записа доброволно!

— Не знаех, че е толкова тъпо. Буквално ще заспя.

— Престани да хленчиш.

— Не мога. Защото ти се дупи пред мен през цялото време, а сега трябва седя да с кръстосани крака, при това с ерекция, и да медитирам. В пълна с хора зала.

— Хардин — изсъсквам по-високо и почти всички се обръщат да ми направят забележка да млъкна. Хардин се смее, а аз му се изплезвам, при което момичето вдясно ме поглежда мръсно.

Няма да стане тази работа. С Хардин не можем да идваме заедно на йога. Или ще ни изхвърлят, или ще ни скъсат.

— Няма да идваме повече — казва Хардин, когато медитацията свършва.

— Ти няма да идваш. Аз имам нужда от кредита по спорт.

— Страхотен първи ден. Благодаря на всички. С нетърпение очаквам да се видим отново тази седмица. Намасте! — казва Марла и освобождава класа.

Аз навивам постелката си, но Хардин изобщо не се занимава с глупости. Просто я пъха на рафта.