Анна Тод
След сблъсъка (61)

Глава шестдесет
Теса

Хардин ми помага да си закопчая ципа и докато обува джинсите си, прокарвам пръсти през косата си, за да я среша.

— Колко е часът? — питам, докато той обува ботушите си. Поглежда към будилника на малкото бюро и отвръща:

— Две минути до полунощ.

— О… трябва да побързаме да слезем долу преди полунощ — казвам.

Все още съм много пияна, но поне сега съм спокойна и нервите ми са приспани. Благодарение на Хардин. Пияна или не, не мога да повярвам, че се сбих с Моли.

— Да вървим.

Той хваща ръката ми и стигаме долу точно когато всички започват да броят:

— Десет… девет… осем…

Хардин върти очи.

— Седем… шест…

— Това е толкова тъпо — оплаква се той.

— Пет… четири… три… — броя и аз. — Брой с мен.

Той се опитва да не се усмихва, но се предава и на лицето му цъфва огромна усмивка.

— Две… едно… — Забивам пръст в бузата му.

— Честита нова година! — крещят всички. И аз с тях.

— Ура… Честита нова година — казва с монотонен глас Хардин. Аз се смея, а той притиска устни до моите. Малко се опасявах, че няма да ме целуне пред всички, но се оказва, че съм се страхувала напразно. Когато ръцете ми се плъзват към колана му, той ги хваща и ме спира. Отдръпва се на сантиметри от мен. Очите му са смарагдовозелени. Толкова е красив.

— Не си ли изморена? — шегува се, а аз клатя глава.

— Не се ласкай чак толкова. Искам да пишкам — отвръщам и се усмихвам.

— Да дойда ли и аз?

— Не. Връщам се веднага — казвам, целувам го кратичко и тръгвам към банята.

Трябваше да го накарам да дойде с мен. Ако бях трезва, може би щеше да е по-лесно, но сега не е. Тази вечер беше толкова хубаво. Въпреки драмата с Моли. Хардин ме изненада, когато запази хладнокръвие дори пред Зед, а и беше в хубаво настроение цяла вечер.

Измивам си ръцете и тръгвам да търся Хардин.

— Хардин. — Чувам женски глас.

Обръщам се и виждам познато лице: момичето с черната коса, което се блъсна в мен по-рано. Върви право към Хардин. И понеже винаги трябва да знам всичко, оставам на няколко метра и подслушвам.

— Телефонът ти е в мен. Оставил си го в стаята на Логан — усмихва се и вади телефона му от чантата си.

Моля? Не, не е нищо сериозно, убедена съм. Били са в стаята на Логан. И вероятно не са били сами. Имам му пълно доверие.

— Благодаря — взима телефона си, пъха го в джоба и вече тръгва. Слава богу. Но после спира и се обръща към нея: — Хей! Би ли ми направила услуга да не споменаваш, че сме били заедно в стаята на Логан?

— Да. Когато целувам, не разказвам на никого — усмихва се тя и си тръгва.

Стаята се върти. Гърдите ме болят. Бягам по стълбите.

Хардин вижда как профучавам край него и тичам навън. Забелязвам, че лицето му става бяло като платно. Този път го хванах и той много добре знае, че не може да се оправдае.