Анна Тод
След сблъсъка (36)

Глава тридесет и пет
Хардин

— Отивам да се преоблека — казва Теса и изчезва с носната кърпичка в ръка. Очите й са червени. Знаех, че филмът ще я разстрои, но в интерес на истината с нетърпение очаквах реакцията й. Не, не съм искал да плаче, а защото знам колко емоционално реагира на такива неща. Когато гледа филм или чете книга, тя се оставя емоцията напълно да я погълне, да я въвлече. А това е наистина страхотно да се наблюдава. В такива мигове не мога да откъсна очи от нея.

Връща се при мен само по къси гащи и дантелен сутиен.

Мили боже. Дори и не се опитвам да погледна встрани.

— Мислиш ли… че е възможно… да облечеш моята тениска? — питам. Не знам дали иска, дали и това не се е променило, но ми липсва да я виждам в леглото с моята тениска.

— Да, искам. Много искам — казва и издърпва тениската, която носих досега, от купа с дрехи за пране.

— Добре. — Опитвам се да не изглеждам прекалено развълнуван. Но не мога да откъсна очи, гледайки как гърдите й почти се изсипват от дантеления сутиен, докато вдига нагоре ръцете си.

Престани да гледаш. Нали тя ти каза „бавно“. Иска да е бавно… Аз мога бавно… бавно… в нея и навън; и пак в нея, и пак навън… Исусе, ще откача така.

Точно когато си мисля, че трябва веднага да погледна встрани, тя издърпва сутиена си през единия ръкав… Мили боже.

— Какво има? — пита и се качва на леглото.

— Нищо — едва преглъщам и гледам как пуска вързаната си на опашка коса. Къдриците й се разпиляват по раменете и тя бавно разтърсва глава. Сигурен съм, че го прави нарочно.

— Добре… — казва и ляга върху завивката. Иска ми се да се завие, за да не изглежда толкова… гола. Но тя ме поглежда въпросително…

— Идваш ли в леглото?

Едва сега се усетих, че стоя до вратата.

— Да…

— Знам, че е малко странно… да сме заедно… пак, но не се налага да стоиш на такова разстояние — казва притеснено.

— Знам — отговарям и се качвам при нея, но се покривам с ръце, за да не се вижда… развоят на нещата.

— Но не е чак толкова неловко, както си мислех — казва почти с шепот.

— Да…

Изпитвам такова облекчение. Притеснявах се, че нищо няма да е като преди, че ще се опитва да се брани и да издига стени около себе си, че няма да е онази Теса, която обичам толкова много. Минали са само няколко часа от разговора ни и се надявам нещата да останат така. Всичко е толкова лесно с нея, толкова дяволски лесно. И в същото време — ужасно трудно.

Тя слага малката си ръка върху моята и се обляга на гърдите ми.

— Държиш се много странно. Какво те тревожи? — пита тя и знам, че ще чака да й отговоря.

— Просто съм щастлив, че си тук, това е. — И не мога да спра да мисля колко искам да правим любов, добавям мислено. Не е само до секса, както беше преди. Повече е. Много повече. Става дума за това да съм свързан с нея, да съм близо до нея, в нея. Колкото е възможно по-плътно. Става дума за това, че трябва да й покажа, че може да ми има пълно доверие. Гърдите ми се свиват от болка, когато си помисля как преди ми имаше пълно доверие и как аз унищожих всичко.

— Не, не е само това — предизвиква ме тя.

— Да, не е. — Тя плъзва пръст от слепоочието ми към пиърсинга на веждата ми.

— Това, което мисля, е наистина ужасно — признавам. Не искам да си мисли, че за мен тя е предмет или нещо такова. Не искам да мисли, че я използвам. Не искам да й казвам какво мисля, но не мога да крия нищо от нея, трябва да съм честен. Сега и винаги. Тя ме поглежда. Тревогата, изписана на лицето й, ме убива.

— Кажи ми.

— Аз… добре тогава… мислех си колко много искам… да те чукам… Искам да кажа… да правим любов.

— О — отвръща тихо. Очите й са огромни.

— Знам, че съм идиот — казвам и вече съжалявам, че не я излъгах.

— Не, не си… — Бузите й поруменяват. — И аз мислех… за нещо такова. — Захапва долната си устна и продължава да ме измъчва.

— Наистина?

— Да… искам да кажа… мина доста време… като не броим Сиатъл, където бях непростимо пияна.

Търся укора в лицето й, търся недоволството й, но не виждам нищо подобно. Виждам само неудобството и срама й, когато си спомня за тези събития. Боксерките ми стават ужасно тесни, и то не само при спомена за онзи уикенд в Сиатъл.

— Не искам да си помислиш, че те използвам… заради… всичко… — опитвам се да обясня.

— Хардин, от всички неща, които ми минават през ума точно сега, това е последното, за което бих се сетила. Вероятно така трябва да мисля, но е факт.

Толкова се страхувах, че интимните ни мигове ще бъдат завинаги опетнени от глупостта ми.

— Сигурна ли си? Защото не искам да се издъня пак — казвам, но тя взима ръката ми и я слага между краката си.

Мамка му.

Хващам я през кръста и я притеглям към себе си. След секунда съм върху нея. Коляното ми е върху краката й. Целувам шията й, устните ми са трескави, търсещи. Тя вдига тениската си нагоре и ме оставя да я съблека. Езикът ми оставя влажна пътечка между шията и гърдата й. Ръцете й се опитват да махнат и тениската, и боксерките ми едновременно. Помагам й и оставам само по боксерки. Искам да докосна всяка частичка от тялото й, всеки милиметър от кожата й, всяка извивка. Господи, колко е красива! Навеждам се да целуна корема й и пръстите й изчезват в косата ми. Хапя нежно кожата й. Късите й гащи и бикините й са метнати на пода. Езикът ми обхожда и изучава тялото й като че за първи или… за последен път, но тя е нетърпелива:

— Хардин… моля те…

Опирам устни в най-чувствителната й точка и бавно прокарвам език по нея, наслаждавам се на всяка извивка, поглъщам божествения й вкус.

— О, господи! — стене и дърпа косата ми.

Повдига таза си и се притиска към мен. Отдръпвам се леко, а тя недоволно скимти. Обичам, когато ме желае така отчаяно. Както я желая и аз. Протягам се и бързо изваждам един презерватив от нощното шкафче и разкъсвам опаковката със зъби. Гледам как гърдите й бързо се повдигат с нетърпеливо очакване. Събувам боксерките и слагам презерватива.

— Не мърдай — казвам.

Тя смирено изпълнява, а аз се покатервам между краката й. Толкова съм възбуден, че ме боли, а сладката болка пулсира в пениса ми.

— Винаги си толкова готова за мен, бебо — казвам и обирам влагата й с език, за да усетя вкуса й. Срамежлива е, но и тя облизва пръста ми. Не мога да издържа повече и влизам в нея. Чувството е удивително. Толкова много ми липсваше. — Исусе — простенвам с най-нечовешкото облекчение.

Тревогите и мъката на почти разбитото ми сърце се стопяват, когато потъвам в нея.

— Още… Моля те, Хардин…

Мамка му, как обичам да я слушам да ме моли.

— Не, бебо, искам този път да сме бавни.

Размърдвам таза си, но много бавно. Искам да изживея всяка секунда. Искам да усети колко много я обичам, колко съжалявам, че я нараних. Искам да знае, че съм готов да направя всичко по силите си за нея. Устата ми покрива нейната, езикът ми гали нейния. Пръстите й се забиват в бицепсите ми. Болката е сладка.

— Обичам те… Обичам те… толкова много — простенвам и забързвам темпото. Знам, че така я тормозя, но не искам да бързам.

— Аз… обичам те — прошепва и краката й започват да треперят. Знам, че скоро ще свърши.

Иска ми се да видя как изглеждаме сега — преплетени един в друг, но все пак разделени и някак далечни. Искам да видя контраста между бялата й кожа и мастилото по ръцете ми. Предполагам, че е съвършеният хаос. Това е всичко, от което имам нужда, което искам, от което толкова много се страхувам.

Стоновете й стават по-силни. Слагам ръка пред устните й, за да може да я захапе.

— Тихо, бебо… хайде, готова си.

Започвам да тласкам с все сила, тялото й се сковава под моето. Устните й шептят името ми в дланта ми. Следвам я подир няколко секунди. Тя е като наркотик. Перфектният наркотик.

— Погледни ме — едва проговарям.

Очите й се разтапят в моите и това е всичко, което ми е нужно. Сякаш цялото ми тяло се излива в презерватива.

Тялото й полека започва да се отпуска. Махам презерватива и го мятам в кошчето за боклук до леглото. Когато се опитвам да стана от леглото, тя ме хваща за ръката и ме спира. Усмихвам се и застивам на място. Опирам се на лакти, за да не й тежа. Палецът й докосва мократа ми кожа и рисува малки кръгчета по нея.

— Обичам те, Хардин — казва тихо.

— Обичам те, Тес — отговарям и слагам ръка на гърдите й.

След малко чувам спокойното й дишане и очите ми натежават. Ритъмът, с който бие сърцето й, ме приспива.