Анна Тод
След сблъсъка (35)

Глава тридесет и четири
Теса

— Моля те — казвам пак.

И тя ме кара да млъкна, като притиска устни към моите.

Устните ми моментално се разтварят, а той не пропуска възможността да плъзне езика си. Усещам хладния метал върху устната си и прокарвам пръст по гладката му повърхност. Познатият вкус на Хардин подпалва тялото ми. Както всеки път. Колкото и да се съпротивлявам, истината е, че се нуждая от него. Искам да съм близо до него, искам да ме успокоява, да ме предизвиква, да ме дразни и ядосва, да ме обича. Пръстите ми сами се заравят в заплетената му коса, дърпам я, а той стиска бедрата ми по-силно.

Той каза всичко, което исках да чуя, всичко, от което се нуждаех, за да се почувствам малко по-добре след безразсъдното си решение да го допусна пак в живота си… макар че той така и не си тръгна от него. Знам, че трябваше да го измъчвам по-дълго, да помисля, да го изтезавам, така както той ме изтезаваше с лъжите си. Не успях. Това не е филм. Това е реалният живот. А моят реален живот не е завършен, не е дори поносим без него.

Това татуирано, грубо момче е влязло под кожата ми, в сърцето ми и колкото и да се опитвам, каквито и усилия да полагам, не мога да го накарам да се махне оттам.

Езикът му минава плавно по долната ми устна. Изпитвам силно неудобство, когато един стон се откъртва от гърлото ми. Когато се откъсваме един от друг, и двамата сме запъхтени. Кожата ми е гореща, бузите ми пламтят.

— Благодаря ти, че ми даде още един шанс — казва задъхано Хардин и ме притиска към гърдите си.

— Държиш се, сякаш съм имала избор.

— Имаше избор — отвръща замислено.

— Знам — лъжа веднага, но истината е, че не съм имала избор от момента, в който го видях. И съм напълно изгубена в любовта си към него от мига, в който се целунахме.

— Какво ще правим от този момент нататък? — питам.

— Това зависи изцяло от теб. Знаеш какво искам.

— Искам да е като преди… Както беше преди… но без… онази, гадната част.

— И аз искам това, бебо. Обещавам, че ще се реванширам.

Винаги когато ми каже така, сърцето ми пърха. Дрезгавият глас, английският акцент, нежността в думите му… това е може би най-перфектната комбинация.

— Не ме карай да съжалявам за това си решение — умолявам го, а той слага длани на лицето ми.

— Няма. Ще видиш — обещава и пак ме целува.

Знам, че с Хардин имаме да решаваме много проблеми, но сега съм толкова убедена, така спокойна, чувствам се… точно както искам да се чувствам. Да, страхувам се как ще реагират хората на решението ми, особено майка ми, но ще му мисля, когато му дойде времето, фактът, че за първи път от осемнадесет години няма да прекарам Коледа с нея и че предпочитам компанията на Хардин, с когото решавам да опитам пак, никак няма да оправи нещата между нас двете, но не ми пука.

Е, пука ми, но не мога да продължавам да воювам с нея заради всяко решение, което взима вместо мен, и за всяко решение, което аз сама взимам. Освен това тази жена няма да бъде щастлива, каквото и да сторя, така че се отказвам да правя повече опити. Облягам глава на гърдите на Хардин, той увива юмрук около вързаната ми на опашка коса и я върти около пръстите си. Сега се радвам, че купих подаръци за всички и че успях да ги опаковам в последната минута. Беше ужасно стресиращо.

Мамка му, не съм купила подарък на Хардин! Дали ми е взел нещо? Може би не, но сега, след като сме заедно… един вид… за първи път… след онзи случай… започвам да изпадам в паника, че най-вероятно ми е взел, а аз не съм му купила абсолютно нищичко. И какво може да се подари на Хардин?

— Какво има? — пита и слага ръка под брадичката ми, за да ме накара да го погледна.

— Нищо…

— Нали не… — започва бавно и много несигурно. — Нали не… да не би да изпитваш съмнения? Да съжаляваш за решението си?

— Не… не… Аз просто… не… Не ти купих подарък — признавам.

Лицето му засиява, очите му греят.

— Тревожиш се, че не си ми купила подарък за Коледа? — смее се. — Теса, ти ми даде всичко! Смешно е дори да се замисляш за такова нещо.

Това не ме успокоява, но ми харесва увереността в гласа му.

— Сигурен ли си? — питам.

— Абсолютно.

— Ще ти купя нещо страхотно за рождения ден — казвам и той пак обгръща лицето ми с ръце. Палецът му минава по долната ми устна, устата ми се разтваря и наистина очаквам, че пак ще ме целуне, но устните му докосват само носа ми, после и челото. Толкова сладка и нежна целувка.

— Не празнувам рождени дни.

— Знам… И аз. — Това е едно от нещата, по които си приличаме.

— Хардин? — Чувам гласа на Триш и веднага след това се почуква на вратата.

Той пъшка недоволно, върти очи, а аз ставам от скута му и го поглеждам с укор.

— Няма да ти струва кой знае колко много, ако си малко по-мил с нея. Не те е виждала от година.

— Не се държа лошо с нея — казва Хардин и наистина мисля, че си вярва.

— Просто се опитай да бъдеш малко по-мил — пърхам с мигли срещу него, а той клати глава и се усмихва.

— Ти си истински дявол.

Майка му чука пак.

— Хардин?

— Идвам — казва и става от леглото да отвори вратата. Майка му изглежда отегчена до смърт.

— Искате ли да гледаме някой филм? — пита.

Той се обръща и ме гледа въпросително.

— Да, разбира се — казвам и ставам от леглото.

— Фантастично — възкликва тя и роши косата му.

— Искам първо да се преоблека — казва Хардин и ни отпраща от стаята. Триш ме хваща за ръката и ме води към кухнята.

— Хайде да направим нещо леко за хапване.

Докато вървя след нея към кухнята, си мисля, че наистина не е добра идея да го гледам как се преоблича. Не искам да бързаме. Бавно, много бавно. Не знам обаче дали това е възможно. Питам се дали да й кажа, че съм решила да му простя, или че поне се опитвам.

— Да направим курабийки? — предлага тя и аз веднага се съгласявам и отварям шкафовете.

— С фъстъчено масло? — Вадя брашното, а тя ме гледа въпросително.

— Такива ли искаш да направим? Аз си мислех за някакви съвсем обикновени, но ако можеш да ги правиш, още по-добре.

— Не ме бива много в готвенето, но Карен ми даде лесна рецепта за курабийки с фъстъчено масло.

— Карен? — пита и стомахът ми веднага пада в петите.

Изобщо не знам как намесих и Карен в този разговор. Последното, което искам, е да карам Триш да се чувства неловко. Обръщам се да включа фурната, за да скрия сконфузената си физиономия.

— Познаваш ли я? — пита пак.

Не мога да разгадая тона й, затова отговарям много внимателно.

— Да, синът й… Ландън ми е приятел… всъщност е най-добрият ми приятел.

Триш ми подава няколко купи и една лъжица и пита съвсем неутрално, но знам, че не е безразлична към отговора ми.

— О… Как изглежда, разкажи ми за нея.

Премервам брашното и го слагам в купата, като през цялото време отбягвам да я погледна в очите. Не знам как да й отговоря. Не искам и да я лъжа, но не знам какви са й чувствата към бившия й съпруг, нито как се чувства самата тя сега, когато той има друга жена.

— Можеш спокойно да ми кажеш — успокоява ме тя.

— Тя е… много мила — признавам.

— Така и предполагах — кима рязко.

— Не исках да я споменавам, просто ми се изплъзна — започвам да се извинявам.

Триш ми подава маслото и казва:

— Не, слънце, не се притеснявай. Нямам никакви лоши чувства към тази жена. Но не бих имала нищо против да чуя, че е някой гнусен трол — смее се тя и изведнъж ми олеква. — Но се радвам, че бащата на Хардин е щастлив. Просто ми се иска Хардин да се отърве от гнева си към него.

— Той вече… — започвам, но веднага млъквам, защото виждам Хардин на вратата на кухнята.

— Какво вече? — пита тя.

Поглеждам към Хардин, после поглеждам майка му и осъзнавам, че не е моя работа да й казвам каквото и да е, особено ако той не е счел за нужно да й каже досега.

— За какво си говорите? — пита Хардин.

— За баща ти — отговаря тя и лицето му побелява. По изражението му разбирам, че не е имал намерение да й каже, че се вижда с него и че правят опити да говорят.

— Не знаех, че… — опитвам се да му кажа, но той вдига ръка да ме спре. Мразя, когато пази всичко в тайна. Предполагам, че това ще си остане проблемът му. Винаги.

— Няма проблем, Тес. От няколко месеца се опитвам да прекарвам някакво време с него — казва и бузите му порозовяват. Без да се замислям, отивам и заставам до него. Допусках, че ще ми се разсърди, задето съм споменала нещо, и че ще излъже майка си, но се радвам, че той опроверга очакванията ми.

— Така ли? — Триш едва прикрива изумлението си.

— Да… съжалявам, мамо. Не се бях доближавал до него допреди няколко месеца. И после се напих и изпотроших всичко в хола им… но после останахме да спим там няколко пъти. И после отидох на сватбата.

— Пак ли пиеш? — Зелените й очи се насълзяват. — Хардин, моля те, кажи ми, че не си започнал да пиеш пак.

— Не, мамо, само няколко пъти. Не като преди — уверява я той.

Не като преди? Знам, че е пиел много повече, отколкото сега пие, но реакцията на майка му ме навежда на мисълта, че положението е било много по-зле, отколкото ми е казвал.

— Ядосана ли си ми, че се виждам с него? — пита Хардин, а аз слагам ръка на гърба му и се опитвам да го успокоя.

— О, Хардин, защо да се ядосвам или да се сърдя, че поддържаш контакт с баща си? Просто се изненадах, това е. Можеше да ми кажеш. — Триш започва да мига бързо, за да преглътне сълзите. — Толкова много исках да се освободиш от този натрупан гняв. Беше черно време в живота и на двама ни. Но сега е минало. Баща ти не е същият човек. Не е какъвто беше. И аз не съм същата жена.

— Това не оправя нещата — казва тихо той.

— Не, не ги оправя, но понякога трябва да избереш между това да живееш с една болка завинаги или просто да продължиш напред. И наистина съм щастлива, че се виждаш с него. Така е много по-добре за теб. Причината… една от причините да те изпратя тук беше, за да намериш начин да му простиш.

— Не съм му простил.

— А трябва. Аз съм му простила.

Хардин се обляга на плота, а аз продължавам да галя гърба му. Триш забелязва жеста ми и ми се усмихва многозначително. Възхищавам се на тази жена. Наистина. Толкова е силна и как само му отдава любовта си, независимо че не получава нищо от него. Иска ми се да си има някого в живота, така както Кен е намерил Карен. Хардин трябва да е мислил за същото, защото отпуска глава в дланите си и казва:

— Да, но той живее в снобарската си къща, кара скъпите си коли, има жена, а ти? Ти си сама.

— Не ме интересува къщата му, нито парите му — уверява го тя. — И какво те кара да си мислиш, че съм сама?

— Моля? — Хардин веднага вдига глава.

— Няма защо да се изненадваш, сине. Аз съм хубава жена.

— Виждаш се с някого? С кого?

— С Майк — изчервява се тя, а сърцето ми се пълни с топлина.

Хардин не може да затвори устата си от изненада.

— Майк? Съседът ти?

— Да, съседът ми. И той е много приятен мъж, Хардин — казва Триш и се смее. — Освен това живее на удобно разстояние.

Хардин не обръща никакво внимание на последното.

— Откога? Защо не ми каза?

— От няколко месеца. Не е нищо сериозно. Освен това не считам, че имам нужда точно от твоя съвет, когато става дума за връзки — казва с усмивка тя.

— Добре… ама точно Майк? Той е малко…

— Да не си посмял да кажеш нещо лошо за него! Не си прекалено голям за пердах по задника — скарва му се със суха усмивка.

Хардин вдига ръце, сякаш се отбранява. Струва ми се много по-спокоен, отколкото беше тази сутрин. Напрежението между нас е изчезнало. Почти. Щастлива съм да го видя да се шегува с майка си.

— Идеално — завършва разговора Тиш. — Отивам да избера филм, а вие не се появявайте там без курабийките. — Усмихва се и ни оставя сами в кухнята.

Захващам се пак с тестото и след като свършвам с бъркането, облизвам пръста си. Хардин веднага решава да се притече на помощ:

— Не е много хигиенично.

Пъхам пръст в тестото и отивам при него.

— Ето, опитай — казвам и се опитвам да сложа тестото върху пръста му, но той отваря уста и затваря устни около пръста ми. Контактът с устните му ме оставя без дъх. Опитвам се да мисля, че това трябва да е неговият метод да яде тесто, независимо че очите му са потъмнели. Върти топлия си език около пръста ми, а аз не знам защо в кухнята температурата е толкова висока и защо ми е толкова топло. Сърцето ми ще изскочи, а гърдите и слабините ми се топят.

Той ме поглежда с дяволската си усмивка и казва:

— После.

 

 

Изяждаме курабийките още през първите няколко минути от филма. Трябва да призная, че съм особено горда с новите си постижения в кулинарията. Триш не спира да ме хвали, а Хардин омита повече от половината, което само по себе си е признание.

— Много зле ли ще прозвучи, ако кажа, че тези курабийки са единственото нещо, което ми е харесало в Америка досега — пита Триш и взима последната.

— Да, ще прозвучи зле. Тъжно — казва Хардин на шега, а аз се смея.

— Може да се наложи да ги правиш всеки ден, докато си тръгна, Теса.

— Няма проблем — казвам и се облягам на Хардин. Ръката му се плъзва около кръста ми, а аз вдигам крака на дивана, за да съм по-близо до него.

Триш заспива към края на филма, а Хардин намалява звука, за да догледаме филма, без да я будим. Към края на филма плача неутешимо, а Хардин дори не се и опитва да прикрие колко му е забавно да ме гледа така скърбяща заради един филм. Това е един от най-тъжните филми, които някога съм гледала през живота си. Нямам представа как Триш изобщо успя да заспи.

— Жесток филм, но ужасно тъжен — хълцам.

— Можеш да обвиниш майка ми. Аз исках комедия, но не знам защо седнахме да гледаме „Зелената миля“. Предупредих те. — Ръката му обгръща раменете ми и ме притиска до себе си. — Можем да си пуснем приятели в спалнята, за да не мислиш за онзи момент, когато уми…

— Хардин, не ми напомняй!

Но той само се смее тихичко, става, издърпва ме от дивана и ме води към стаята ни. Влизаме в спалнята и Хардин пуска телевизора. После отива да заключи вратата и когато се обръща към мен с тези свои дяволски трапчинки, вътрешностите ми започват да треперят.