Анна Тод
След сблъсъка (29)

Глава двадесет и осем
Хардин

Дори не мога да опиша какво е да я прегърна за първи път от… цяла вечност. Облекчението е буквално физическо, не само емоционално. Никога не бях допускал, че това може да се случи. Толкова беше студена, отдалечена. Не я виня, но как болеше, мамка му.

— Добре ли си? — питам, заровил лице в косата й.

Тя кима с глава в гърдите ми, но продължава да плаче. Знам, че не е добре. Вероятно майка й е наговорила някакви глупости. Знаех, че ще се случи, но алчната и себична част от мен, честно казано, се радва за това, което е станало — каквото и да е то, защото я е накарало да дойде при мен.

— Да влизаме — казвам.

Тя кима, но не ме пуска. Колкото и да не ми се иска, накрая я пускам и я повеждам навътре. Красивото й лице е омазано с черни струйки от грима, устните й са подути. Очите също. Надявам се да не е плакала през целия път.

Веднага щом влизаме в лобито, изваждам лилавия шал, който свалих със себе си, и го увивам около красивото й лице. Покривам ушлетата и косата й. Трябва да е премръзнала само по тази рокля. Тази рокля… При други обстоятелства вече щях да си представям как я събличам от тялото й, но не и днес, не и когато е такава. От устните й се откъртва най-сладкото хълцане, което съм чувал в живота си. Придърпва шала напред върху косата си. Русите й кичури се събират на топка от едната страна и изглежда като малко момиченце.

— Искаш ли да говориш за случилото се? — питам, когато излизаме от асансьора и тръгваме към нашия… към апартамента. Тя кима и аз отварям вратата.

Майка ми се е излегнала на дивана и лицето й се сгърчва от болка, когато я вижда такава. Почти я застрелвам с предупредителен поглед и се надявам да си спомни, че ми обеща да не я засипва с въпроси относно бързото й завръщане. Майка ми откъсва очи от Теса и се заглежда в телевизора, напълно проваляйки се в опита си да изглежда безразлична.

— Ще влезем в спалнята за малко — казвам и майка ми безмълвно кима. Знам, че я подлудявам, като я карам да мълчи, но няма да й позволя да накара Теса да се почувства по-зле, като започне да любопитства.

Отивам до термостата и увеличавам отоплението. Знам, че Теса е измръзнала. Влизам в спалнята. Тя седи на леглото, а аз не знам на какво разстояние ми е позволено да застана. Чакам да каже нещо.

— Хардин? — Гласът й е толкова слаб и пресипнал. Сега вече знам, че е плакала през целия път. Толкова ми е мъчно за нея. Но тя ме изненадва. Хваща ме за бялата тениска и ме дръпва да застана между краката й.

Това не е само заради майка й, става дума за нещо друго, знам, сигурен съм.

— Тес… какво ти е направила? — питам и тя пак започва да плаче.

Не ми пука какви черни следи ще остави. Поне ще ми напомнят за нея, когато пак реши да си отиде.

— Баща ми… — едва произнася думите. И замръзвам.

— Баща ти? — Ако е бил там… — Теса, той там ли беше? Направи ли ти нещо? — питам през стиснати зъби. Тя клати глава. Не, не й е направил нищо. Слагам пръсти под брадичката й и я карам да ме погледне. Теса никога не е тиха. Дори когато е разстроена. Именно тогава говори най-много. Но сега мълчи.

— Върнал се е в щата. А аз дори не съм била уведомена, че е напускал. Може и да съм предполагала, но никога не съм се замисляла… може би.

— Говори ли с него днес? — Гласът ми не е никак спокоен, а не исках да издавам тревогата си.

— Не, но майка ми е говорила. И каза, че никога няма да се доближи до мен. Но аз не искам да взема решения от мое име.

— Искаш ли да го видиш? — Всичко, което Теса е казвала за баща си, е било лошо. Той е бил агресивен, жесток дори, често е удрял майка й пред очите й. Защо иска да се види с него?

— Не… не знам… Но искам аз да реша, а не тя да взема тези решения.

Тя попива сълзите си с длани и казва:

— Не очаквам да иска да ме види…

Първият ми инстинкт е да го намеря и да направя така, че никога да не я доближи, но след кратък дебат със себе си решавам да не избързвам и да внимавам какво правя, за да не опропастя всичко.

— Все си мисля… а ако се е променил? Ако е станал като твоя баща?

— Какво искаш да кажеш?

— А ако се е променил. Ако не пие…

Надеждата в гласа й разбива сърцето ми… това, което е останало от него.

— Не знам… това не се случва много често — казвам й откровено. Виждам как устните й се извиват надолу, затова веднага продължавам: — Но е възможно. Може би се е променил… — И кой съм аз да изкоренявам надеждите й. — Дори не знаех, че се интересуваш от него.

— Не се… не се интересувах. Просто съм ядосана на майка си, защото е крила от мен…

И после, след като си избърсва нослето в тениската ми няколко пъти, ми разказва останалото. Майката на Теса е единствената жена, която е в състояние да спомене за завръщането на бившия си съпруг алкохолик, веднага, след което би станала да се приготвя за пазар. Не казвам нищо за Ноа, стискам зъби. Самата мисъл, че е бил там, ме вбесява. Това момче просто не иска да си иде от живота й.

Най-накрая Теса се успокоява малко и ме поглежда. Изглежда много по-добре, отколкото долу на паркинга, когато се втурна към мен.

— Нали няма проблем, че дойдох тук?

— Не, няма никакъв проблем. Можеш да останеш колкото искаш. Все пак това е твоят апартамент.

Опитвам се да й се усмихна и тя, за моя изненада, също ми се усмихва и пак избърсва носа си в тениската ми.

— Другата седмица трябва да ми дадат общежитие.

Кимам. Ако проговоря, ще е само за да я моля да не ме изостави пак.