Анна Тод
След сблъсъка (18)

Глава седемнадесет
Хардин

Вътрешно се гърча и знам, че това е грешно, но не мога да спра. Искам я, нуждая се от нея. Копнея за нея. Трябва да я имам. А и тя ми остави само два избора — да я чукам или да си отида. И ако това е изборът, няма начин да я оставя.

Думите от устата й звучат толкова странно, толкова нетипично за нея, но толкова съблазнително. Малките й ръце се плъзгат надолу и разкопчават ципа ми. Когато коланът пада до глезените ми, започвам да тръскам глава — искам да мисля ясно, но не мога. Любовта ми към това сладко… и диво в момента момиче е толкова силна. Не мога да понеса тежестта на самото чувство.

— Чакай… — казвам пак, но не желая да спира. В същото време по-добрата част от мен иска да се съпротивлявам, за да мога по-късно да потуша чувството си за вина.

— Не… няма да чакам… Достатъчно дълго чаках — гласът й е мек и възбуждащ. Сваля боксерките ми надолу и обвива ръка около пениса ми.

Не мога да я спра. Дори и да исках, нямаше да мога. Тя го иска. Иска мен. Пияна или не, аз съм достатъчно голям егоист. Искам да й дам това, за което ме моли, и съответно да взема от нея… дори и ако това е единственото и последно нещо, което някога би поискала от мен.

Тя пада на колене пред мен и ме поема в устата си. Поглеждам я, тя вдига очи към мен и пърха с клепачи. Мамка му, изглежда като ангел и като дявол. Сладка и похотлива. Езикът й се върти около цялата дължина. После опира пениса ми на бузата си и пита с усмивка:

— Харесваш ли ме такава?

Едва не свършвам само при тези й думи. Кимам, не мога да говоря. Тя пак ме поема между устните си. Виждам как бузите й хлътват, когато го плъзва почти докрай в сладката си уста. Не искам да спира, но искам и да я докосвам. Да я почувствам.

— Спри — умолявам я и леко я изтласквам назад. Тя клати глава и продължава да ме изтезава, движейки с опасна скорост устни по цялата ми дължина. — Теса… моля те…

Плаче ми се, но на нея й е смешно. Усещам силни вибрации в цялото си тяло и тя, за щастие, спира точно преди да свърша в гърлото й. Усмихва се и избърсва подпухналите си устни с обратното на ръката си.

— Прекрасен вкус — казва.

— Мамка му, откъде се взе тая мръсна уста — питам и тя се изправя.

— Не знам… Винаги си мисля тези неща, просто никога не съм имала яки ташаци, за да ги кажа на глас.

После тръгва към леглото, а аз едва не се засмивам на глас, когато казва „ташаци“. Това никак не е в нейния стил, но тази вечер тя командва парада и го знае прекалено добре. Знам, че й харесва да размахва камшика, да ме гледа оставен изцяло на нейната милост. Тази рокля може да счупи гръбнака на всеки мъж. Материята обгръща перфектните й форми толкова съблазнително. Мисля, че това е най-сексапилното нещо, което съм виждал. Имам възможност да й се порадвам до мига, в който тя рязко издърпва роклята през главата си и закачливо я мята към мен. Имам чувството, че очите ми ще изскочат от орбитите, когато оглеждам голото й тяло. Бялата дантела на сутиена й едва побира сочните й гърди. Виждам меката кожа между таза и триъгълника й. Обича да я целувам там, макар да знам, че се срамува от тънките бели, почти невидими, ивици по кожата й. Не знам защо. За мен е перфектна, абсолютно съвършена.

— Сега е твой ред. — Усмихва се. Обувките й се удрят в ръба на леглото и тя пада на матрака. Мечтая за този миг, откакто ме напусна. Не мислех, че някога ще мога да го изживея отново. Но сега, когато се случва, знам, че трябва да обърна внимание на всяка подробност, защото най-вероятно няма да се случи никога повече. Трябва да съм се забавил прекалено дълго, защото тя надига глава и ме поглежда въпросително:

— Сама ли да започвам?

Господи, това момиче е не гладно, направо е незадоволимо.

Не й отговарям. Сядам до нея на леглото, а тя започва да събува бикините си нетърпеливо. Спирам ръцете й и ги свалям вместо нея.

— Толкова ми липсваше — казвам, но тя директно ме хваща за косата и навира лицето ми там, където иска да усети устните ми. Клатя глава с неодобрение, но се предавам и притискам устни към кожата й. Тялото й се огъва и извива под допира на езика ми, особено когато докосвам най-чувствителната й точка. Знам колко й харесва. Спомням си първия път, когато я докоснах там и тя ме попита какво е това между краката й. Невинността й беше, и все още е, такъв афродизиак.

— Господи, Хардин — простенва.

Толкова ми липсваше този звук. При други обстоятелства бих й казал колко е мокра, колко е готова за мен, но сега не намирам думите. Напълно съм погълнат от звуците й. Ръката й стиска и усуква чаршафа. Плъзгам един пръст в нея и започвам да го движа. Тя скимти от удоволствие.

— Още, Хардин, моля те, още!

Давам й всичко, което поиска. Въртя и плъзгам два пръста и пак продължавам с езика. Мускулите на краката й се сковават. Отдръпвам се и гледам как пръстите ми се трият в нея. Бързо, в кръг и встрани. Тя буквално изпищява името ми и свършва върху пръстите ми. Гледам я и се опитвам да запомня всяка подробност, как очите й бавно се затварят, как устните й оформят обло, перфектно О, червенината по бузите и гърдите й, как тялото й се оставя на оргазма да я помете. Когато конвулсиите й отминават, плъзгам двата пръста в устата си. Има такъв божествен вкус. Поне мога да си спомням за него, когато реши да ме напусне отново.

След малко Теса отваря очи. Красивото й лице е озарено от огромна усмивка. Приканва ме с пръст да се приближа към нея. Не мога да не се усмихна.

— Имаш ли презерватив? — пита с дяволита усмивка, когато се навеждам над нея.

— Да… — отговарям и веднага съжалявам, защото усмивката й повяхва. Надявам се да не се замисля прекалено много над това. — Просто навик — признавам и съм съвсем искрен.

— Не ме интересува — казва и поглежда джинсите ми на пода. Сяда, вдига ги и започва да рови из джобовете, докато намира това, което търси. Взимам презерватива от ръцете й и питам за двадесети път:

— Сигурна ли си?

— Да. И ако ме попиташ още веднъж, ще отида в стаята на Тревър. С твоя презерватив.

Поглеждам я. Тази вечер е наистина жестока. Не мога да си я представя с друг. Само с мен. Самата мисъл съвсем реално може да ме убие. Сърцето ми започва да блъска като на ранено животно, когато си я представя с онзи прототип на Ноа. Кръвта ми кипва, гневът ми се надига.

— Е, както искаш. Предполагам, че той ще бъде… — започва, но веднага я прекъсвам. Слагам ръка на устата й.

— Да не си посмяла дори да завършиш това изречение — изревавам и усещам как устните й под дланта ми се разпъват в усмивка. Знам, че цялата тази нощ е грешна, извратена. Тя ме измъчва, върти ме на пръста си, аз я чукам, докато е пияна, но май нито аз, нито тя можем да спрем и да се преборим. Не мога да й откажа, когато ме иска, а има и друго: ако си спомни колко ни е хубаво заедно, има вероятност, макар и много малка, да ми даде възможност, още една, последна възможност да оправя нещата. Махам ръка от устата й и късам опаковката на презерватива. В мига, в който го плъзвам по дължината си, тя се покатерва в скута ми.

— Искам да го направя първо така — настоява и обвива ръце около пениса ми, след което се спуска по него. Въздъхвам с поражение и с наслада. Теса започва да върти бедрата си и да движи таза си в кръг. Прави го с непоносимо възбуждащо темпо. Перфектната заобленост на тялото й и движенията на бедрата й ме хипнотизират. Толкова е сексапилна! Мамка му, няма да издържа дълго. Толкова дни ме бе лишила от себе си. Единственият секс напоследък беше само с нейния образ в съзнанието ми.

— Говори ми, Хардин. Говори ми, както го правеше преди — стене и увива ръце около врата ми, за да ме притисне до себе си. Не ми харесва как го казва в минало време, но наистина ми се струва, че са минали векове от последния път. Повдигам се леко, за да мога да посрещна движенията й и доближавам устни до ухото й.

— Обичаш, когато ти говоря мръснишки, нали? Отговори ми — настоявам, а тя кима с глава. — Така си и знаех. Опитваш се да се правиш на невинна, но никак не си — захапвам шията й. Не мога да се контролирам, смуча бясно кожата й. Ще й оставя червено петно. Нека! За да може онзи задник Тревър да го види. За да могат всички да видят.

— Знаеш, че аз съм единственият, който може да те накара да почувстваш това… знаеш, че никой друг не може да те накара да пищиш от удоволствие… Никой друг не знае къде да те докосне и как да те докосне — казвам и плъзвам ръка между краката й, там, където телата ни се сливат. Мокра е, тече. Пръстите ми се плъзгат леко по меката й кожа.

— Господи — мърка като котка.

— Кажи го, Теса. Кажи, че аз съм единственият — потърквам клитора й и тласкам в нея, а тя повдига таза си да ме посрещне.

— Ти си… — очите й се завъртат назад от удоволствие. Толкова е изгубена в екстаза си… и аз я следвам.

— Аз съм какво?

Искам да го каже, дори и да е лъжа. Отчаянието, с което желая тази жена, ме плаши до смърт. Хващам я за бедрата и я обръщам по гръб. Тласкам в нея, тя пищи. Влизам в нея по-силно и дълбоко от всеки друг път. Пръстите ми се забиват в бедрата й. Искам да ме почувства, да ме усети целия. Искам да знае, че по този начин я заклеймявам като единствено и само моя. Тя е моя. Аз съм неин.

Меката й кожа блести от ситните капки пот. Гърдите й се повдигат ритмично с тласъците ми. Очите й се обръщат назад от удоволствие.

— Ти си единственият… Хардин… единственият… — казва и захапва устната си, слага ръце на лицето си, после и на моето. Гледам как напълно се разпада под мен. И е толкова красива.

Думите й са всичко, от което имам нужда, за да свърша. Ноктите й се впиват в гърба ми, но паренето не боли, щастлив съм да усетя страстта й. Облягам се на пети и я оставям пак да ме язди. Главата й е опряна на рамото ми, ръцете ми са заключени около гърба й. Повдигам таза нагоре, влизам в нея и оргазмът ми се излива в презерватива. Името й излиза през устните ми като поредица от стонове.

Лягам назад, все още увил ръце около тялото й. Прокарвам пръсти по челото й, прибирам мократа й коса и тя въздъхва тихо. Гърдите й се повдигат ритмично. Дъхът й ме успокоява.

— Обичам те — казвам и се опитвам да я погледна в очите, но тя протяга пръст и се мъчи да намери устните ми.

— Шшш…

— Не мога да шшш… — Обръщам я и казвам нежно: — Трябва да поговорим за това.

— Спи… след три часа ставам — казва тя и обгръща кръста ми с малките си ръце.

Прегръдката й е много по-ценна от секса. Мисълта, че ще спим в едно легло, ме вълнува. Като малко момченце преди Коледа съм. Господи, колко време мина, откакто спахме така!

— Добре — казвам и целувам челото й. Тя се опитва да се отдръпне, но знам, че е прекалено изморена, за да се противи на целувката ми.

— Обичам те — казвам, но тя не отговаря. Решавам да се успокоя с мисълта, че вероятно вече спи.

Връзката ни, или каквото и да е това между нас, се преобърна само за една нощ. Изведнъж се превърнах в това, от което най-много се страхувах — нещо, което тя ще може да контролира, както си иска. С една дума, може да ме направи най-щастливия човек на света или да ме убие. Всичко зависи от нея.