Анна Тод
След сблъсъка (15)

Глава четиринадесет
Хардин

— О, хайде, Хардин. Само още едно — казва Моли в ухото ми. Не съм решил дали искам да се напия, или не. Вече съм изпил три шота и знам, че ако изпия още един, ще съм пиян. Със сигурност. От една страна, струва ми се прекрасна идея да се насвяткам, както аз си знам, и да забравя за всичко. Но от друга страна, искам да мисля трезво и ясно.

— Искаш ли да се махнем оттук? — пита Моли в ухото ми. Фъфли, мирише на трева и на уиски. Донякъде ми се иска да я заведа в банята и да я изчукам за една минута. Просто защото мога и защото Теса е в Сиатъл с оня шибаняк Тревър, а аз съм на три часа път от нея и седя на някакъв шибан диван и се напивам.

— Хайде, Хардин, знаеш, че мога да те накарам да забравиш за нея — казва тя и сяда в скута ми.

— Какво? — питам, а тя вече усуква ръце около врата ми.

— Теса. Искам да ти помогна да забравиш за нея. Можеш да ме чукаш, докато забравиш името й. — Горещият й дъх докосва врата ми и аз се отдръпвам от нея.

— Махай се от мен — казвам.

— Какво ти става, по дяволите? — излайва тя. Очевидно съм наранил егото й.

— Не те искам — отсичам грубо.

— Откога? Никога преди не си имал проблем да ме чукаш.

— Не и откакто…

— Не и откакто какво? — Скача от дивана и започва да мята ръце като луда. — Откакто срещна тая задръстена, спечена кучка?

Налага се да си припомня, че Моли е жена и не бива да я пребивам от бой.

— Не говори така за нея — казвам и ставам.

— Вярно е. Погледни се сега. Като някое изгубено, шибано пале ревеш за Дева Мария, която даже не те иска — крещи и се смее едновременно. Като демон. На Моли дори плачът й е като смях. Свивам ръце в юмруци, когато Джейс и Зед застават до нея. Моли слага ръка на рамото на Джейс.

— Кажете му, момчета. Кажете му какъв боклучав пенсионер е станал, откакто го набутахме при оная.

— Не. Не ние. Ти го набута — поправи я Зед.

Тя се опитва да го убие с поглед.

— Все тая — казва Моли и върти очи.

— Какъв е проблемът? — пита Джейс.

— Няма нищо — отговарям вместо нея. — Просто е бясна, че не искам да чукам алчния й задник.

— Не, бясна съм, защото си задник. Никой не иска да е край теб повече. Затова Джейс ми каза да й кажа. Това беше причината.

Вече виждам само червено.

— Какво ти е казал? — съскам през зъби. Знаех си, че Джейс е лайно, но се бях заблудил, че ревността на Моли я е подтикнала да каже всичко.

— Да, той ми каза да й кажа. Беше планирал всичко. Аз щях да й кажа, след като пийне няколко питиета, тя щеше да хукне да бяга, Джейс щеше да отиде да я успокоява, а ти щеше да седиш и да плачеш като бебе — смее се тя. — Нали така каза, Джейс? Че ще я пръснеш от чукане — заявява и с пръсти показва кавички във въздуха.

Правя крачка към Джейс.

— Копеле, само се шегувах — започва той.

Ако не се лъжа, на лицето на Зед цъфва усмивка, когато юмрукът ми се стоварва в челюстта му. Не чувствам нищо в кокалчетата на ръката си. Ярост — това е всичко, което усещам. Юмрукът ми се стоварва не само веднъж, не два, не знам колко пъти. Катеря се върху него и продължавам. Смилам го от бой. Представям си как я докосва, как я целува, как я съблича — само това виждам и удрям по-силно. Кръвта по лицето му само ме ожесточава и аз удрям с ярост. Очилата му с черни рамки лежат натрошени до него.

Нечии силни ръце ме вдигат от него.

— Стига, човече, ще го убиеш, ако не спреш — крещи Логан в лицето ми и някак ме връща в реалността.

— Ако някой от вас има да ми казва нещо, да го каже сега! Крещя и оглеждам хората, които мислех за свои приятели, най-близките хора, които съм имал досега в живота си. Всички мълчат. Дори Моли. — Казвам го съвсем сериозно. Ако някой някога каже нещо за нея, няма да се замислям кой е и какъв е. Ще го пребия. Шибаняци!

Поглеждам мимоходом Джейс, който се опитва да стане от пода, и излизам от апартамента на Зед в студената зимна нощ.