Анна Тод
След сблъсъка (13)

Глава дванадесет
Хардин

— Да видим кой е тук — казва Моли и завърта очи, когато с Джейс влизаме в апартамента на Зед.

— Пияна и вече бременна? — питам кисело.

— Е, и? Вече минава пет — казва тя със зловеща усмивка. Извръщам глава настрани, но тя предлага: — Дай да ударим по един шот.

Грабва бутилка уиски и две малки чаши.

— Само един.

Тя се усмихва и напълва чашите.

След десет минути вече разглеждам снимките в телефона си. Иска ми се да я бях оставил да направи повече снимки. Сега щях да мога да я гледам. Господи, наистина съм загазил. Джейс е прав. Усещам как бавно полудявам. И най-странното е, че изобщо не ми пука колко луд изглеждам или до каква степен ще превъртя, ако това ще ми помогне да съм по-близо до нея. Отново.

Аз ще бъда щастлива. Знам, че не я направих щастлива, а можех. От друга страна, не е честно да продължавам да я притеснявам и да й досаждам. Поправих й колата, защото не исках да се притеснява и да се занимава сама с нея. Радвам се, че го сторих, защото нямаше да разбера, че заминава за Сиатъл, ако не се бях обадил на Ванс да му кажа, че няма как да отиде на работа и че трябва да й прати кола.

Защо тя не ми каза? Онзи гъз Тревър сега е с нея. А трябваше да съм аз. Знам, че я харесва. Знам, че и тя започва да му обръща внимание и да го заглежда. Той е точно това, от което тя има нужда. Освен това си приличат в толкова много отношения. Той не е като мен. Той може да я направи щастлива. И тази мисъл ме побърква и искам да му размажа главата в някой прозорец. Но може би наистина трябва да я оставя и да й дам възможност да бъде щастлива. Тя го каза съвсем открито и ясно: не може да ми прости.

— Моли! — викам от дивана.

— Какво?

— Донеси ми още едно.

Без дори да я поглеждам, знам, че оглежда цялата стая с победоносна усмивка.