Анна Тод
След сблъсъка (124)

Глава сто двадесет и три
Хардин

Теса хваща ръката ми срамежливо, но аз я придърпвам към себе си.

— Престани да се мърдаш — скарва се Дрю.

— Извинявай, пич.

— Боли ли? — пита нежно тя.

Невинността в очите й не спира да ме изумява. Снощи беше на колене пред мен, двадесет и четири часа по-късно ми говори като на наранено дете.

— Да, адски боли — лъжа.

— Наистина ли? — пита разтревожено.

Обичам допира на игличката. Отдавна не боли. Дори е много успокоително.

— Не, бебо, не боли — утешавам я, а Дрю, какъвто си е задник, започва да се прави, че ще повърне от разиграващата се пред очите му мелодрама. Теса се смее, а аз изпружвам среден пръст. Не исках да я нарека „бебо“ пред Дрю, но честно казано, изобщо не ми пука какво си мисли. Освен това точно от такава мелодрама преди няколко месеца му се роди бебе, така че нищо не може да ми каже.

— Не мога да повярвам, че си татуираш това — говори Теса.

— Докато повярваш, вече ще е готово — напомням й, а тя тревожно поглежда екрана на телефона си.

Надявам се Теса да не ми пили на главата за тази татуировка. Имам толкова много. Тази е за нея и искам да се вълнува, както се вълнувам аз.

— Къде са Тристан и Стеф, по дяволите? — питам и поглеждам през прозореца, търсейки с очи косата на Стеф с цвят на маймунски задник.

— Може да опитаме да ги намерим в заведението до студиото — казва Теса.

Плащам на Дрю и му обещавам, че ще дойда да си направя още нещо. Едва не му избивам зъбите, когато предлага на Теса да й направи пиърсинг на пъпа.

— Мисля, че ще изглеждам добре с пиърсинг на носа — усмихва се тя и излизаме.

Смея се само при мисълта за надупчения й нос. Прегръщам я през кръста, когато един мъж с голяма брада се спъва и почти пада върху нас. Джинсите и обувките му са мръсни, пуловерът му е целият в мазни петна. Вони на водка.

Теса се спира до мъжа. Мъжът застива на място. Аз се опитвам да я придърпам зад гърба си. Ако тоя пиян бездомник си мисли, че може да се доближи до нея, ще…

Тя отваря уста, наблюдавам как цялата кръв се оттича от лицето й и тогава произнася една-единствена нежна, нашепната дума:

— Татко?