Анна Тод
След сблъсъка (108)

Глава сто и седем
Теса

След два часа оставям тортата на плота. Качвам се да махна грима си и да си обуя пижамата. Това става всеки, абсолютно всеки път, когато му дам шанс. Реалността ми забива шамар. Наистина си помислих, че ще дойде. Каква глупачка. Да отида, че и да му правя торта.

Боже, какъв съм идиот!

Взимам слушалките си и си позволявам да поплача. Музиката се излива в ушите ми. Лежа и гледам в тавана и се опитвам да не съм прекалено строга със себе си. Снощи се държа толкова различно. Предимно добре, но ми липсват грубите му, перверзни закачки, които винаги се преструвам, че мразя и че ме дразнят, но които тайно обожавам.

Радвам се, че Ландън не мина да ми се обади, когато се прибра. Чух го да влиза в стаята си. Все още таях малко надежда и щях да изглеждам още по-глупаво. Не че Ландън би направил коментар. Пресягам се и изключвам нощната лампа, намалявам музиката.

Преди месец бих се качила на тъпата кола и бих отишла на шибаното парти. Бих го попитала защо ме излъга и ме накара да го чакам. Но това време мина. Сега вече не искам да се карам с него. Не искам нищо от него. Нищо повече. Никога.

Будя се от звъна на телефона в ушите ми. Стряскам се. Хардин е. Почти полунощ.

Не му вдигай, Теса. Буквално се налага да се насиля да му затворя и да изключа телефона си. Нагласявам будилника на нощното шкафче и затварям очи.

Разбира се, че вече е пиян, щом ми звъни, след като ме излъга, че ще дойде. Трябваше да се сетя много по-рано.