Анна Тод
След сблъсъка (94)

Глава деветдесет и три
Теса

Не мога да заспя. Събуждам се на тридесет минути, за да проверявам телефона дали Хардин не се е обаждал. Няма нищо. Разбира се! Проверявам алармата си. Сутринта имам лекции, така че Зед ще ме закара рано в къщата на Ландън, за да се оправя и да отида в колежа навреме.

Когато се опитвам да затворя очи, си спомням как Хардин ме умоляваше да отида с него у дома, да се прибера. Чувам гласа му, не знам дали сънувам, или наистина го чувам, но това ме убива. След като се въртях на тесния диван часове наред, накрая решавам да направя това, което трябваше да направя още в самото начало.

Отварям вратата на спалнята на Зед и чувам лекото му похъркване. Не е облякъл тениска. Лежи по корем, сложил ръце под главата. Стоя, гледам го и водя безкрайна вътрешна война, но тогава той ме усеща и отваря очи.

— Теса? — казва почти в съня си. — Теса? — Скача и сяда в леглото. — Добре ли си? — Струва ми се изплашен.

— Да… съжалявам, че те събудих… Просто… се питах дали… мога да спя тук? — питам засрамено.

Той ме поглежда и след няколко секунди казва:

— Да, разбира се.

Веднага се премества навътре, така че да има място и за мен. Опитвам се да преглътна факта, че на леглото няма чаршаф. Все пак е студент. Не всички са подредени като мен. После премества възглавницата си към мен и оставя прилично разстояние между двама ни.

— Искаш ли да говорим? — пита той.

Дали искам? Не знам, но казвам:

— Не, не и тази вечер. Не мога да се преборя с кашата в главата ми.

— Мога ли да направя нещо за теб? — Гласът му е толкова мек в тъмното.

— Да се приближиш към мен? — питам плахо и той веднага изпълнява. Обръщам се с лице към него, но съм много притеснена. Ръката му се плъзва по бузата ми, палецът му ме гали. Допирът му е нежен, топъл.

— Щастлив съм, че си тук с мен, а не с него — прошепва.

— И аз — отговарям, но нямам представа дали това е истината, или не.