Анна Тод
След сблъсъка (86)

Глава осемдесет и пет
Хардин

Събуждам се окъпан в собствената си пот. Бях забравил какво е да се будиш по този начин почти всяка вечер. Бях си помислил, че безсънните нощи са останали в миналото, но сега миналото се върна, за да ме стиска за гърлото. Поглеждам часовника. Шест сутринта е. Имам нужда от сън, от истински сън. Сън без прекъсване. Имам нужда от нея, имам нужда от Тес. Ако затворя очи и си представя, че е тук, може би ще успея да заспя…

Затварям очи и се опитвам да си представя главата й на гърдите ми, докато лежа по гръб. Опитвам се да си спомня аромата на ванилия, излъчван от косата й, и как диша тежко в съня си. За секунда почти чувствам топлата й кожа до голите ми гърди… Определено откачам.

Ебаси!

Утре ще съм по-добре. Трябва да съм по-добре. Това си повтарям през последните няколко… десет дни. Ако можех да я видя само още веднъж, може би ще успея да се примиря и да я пусна. Може би тогава бих си простил заради това, че се отказвам от нея. Дали ще е на партито на Крисчън? Много е вероятно. Гледам в тавана и се опитвам да си представя какво би облякла, ако е решила да отиде. Дали би облякла бялата рокля, която знае, че обичам толкова много. Дали косата й ще бъде навита и пъхната зад ушите, или ще я прибере високо? Дали ще носи грим, макар че никога не й се налага.

Мамка му.

Най-сетне се надигам от леглото. Няма вариант да заспя. Слизам долу и заварвам Майк на масата в кухнята. Чете вестник.

— Добро утро, Хардин.

— Здрасти — промърморвам и си сипвам кафе.

— Майка ти още спи.

— Вярно ли? — Въртя очи.

— И е много щастлива, че си тук.

— Да, знам колко е щастлива. Държа се като идиот с нея през цялото време.

— Да, това е вярно, но се радва, че си се отворил мъничко пред нея. Тя постоянно се притесняваше за теб, докато не се запозна с Теса. След това не се тревожеше толкова много.

— Е, сега трябва да започва да се притеснява пак — въздъхвам. Защо се опитва да води тези задушевни разговори с мен в шест сутринта.

— Исках да говоря с теб за нещо — казва и ме поглежда.

— Давай… — оглеждам го недоверчиво.

— Хардин, обичам майка ти и имам намерение да се оженя за нея.

Плюя кафето си обратно в чашата.

— Да се ожениш за нея? Луд ли си?

— Защо решението ми да се оженя за майка ти да е лудост? — пита с повдигната вежда.

— Не знам… Тя вече е била женена… и ти си ни съсед… неин съсед.

— Мога да се грижа за нея така, както е трябвало някой да се грижи за нея през целия й живот. Ако не си съгласен, съжалявам, но искам да знаеш, че когато му дойде времето, ще й предложа брак. Желая да прекарам живота си с нея. Официално.

Не знам какво да кажа на този човек, който от години… всъщност през целия ми съзнателен живот е живял на няколко метра от нас, мъж, когото никога, абсолютно никога не съм виждал ядосан. Знам, че я обича, но в момента ми се струва прекалено странно.

— Добре тогава…

— Добре тогава — повтаря той и поглежда зад гърба ми.

Майка ми влиза в кухнята с рошава коса и по халат.

— Какво правиш толкова рано, Хардин? Защо не спиш? — пита.

— Не можах да спя. И съм си у дома — отвръщам и отпивам от кафето си. Това е моят дом.

— Хм… — казва сънливо майка ми.