Анна Тод
След сблъсъка (70)

Глава шестдесет и девет
Хардин

Кожата й настръхва, когато пръстите ми се спускат по ръцете й. Знам, че е студено, но ми се иска да вярвам, че е и заради допира ми. Ръцете ми я стискат здраво, когато се опитва да се мръдне, притискам я към себе си, за да я усетя там, където имам най-голяма нужда. Никога не съм желал никое момиче така често, толкова много.

Да, чукал съм много момичета, но е била временна тръпка, а и за да имам повод да се похваля, ако не пред друг, поне пред себе си. Никога не бях чукал жена, за да съм близо, да я усещам до мен. Това ми се случва само с Тес. Когато съм с нея, става дума за сензационното усещане да гледам как кожата й настръхва под пръстите ми, да слушам как се оплаква, че когато я карам да настръхва, трябва да си бръсне краката по-често. Тогава въртя очи, макар че ми се струва смешно. Става дума за това как тихичко скимти, когато засмуквам устната й между зъбите си, а най-важното е, че това са само наши неща, нещо, което споделяме само ние двамата. Никой никога не е бил и няма да бъде така близо до нея, както съм аз.

Малките й пръсти разкопчават сутиена й. Засмуквам кожата й точно над чашката на сутиена.

— Нямаме много време — казвам и тя веднага се сърди, а такава я желая още повече.

— Тогава побързай и се съблечи — заповядва меко. Харесва ми, че става все по-уверена и по-смела с мен с всеки изминал ден.

— Знаеш, че няма нужда да ми се казва по два пъти.

Увивам ръце около бедрата й и я вдигам на дивана. Казвам й да легне и бързо събувам късите гащи и боксерките си. Вадя презерватив от портфейла си на масата, а тя събува проклетите панталонки за йога. Никога — през всичките си двадесет години на тази планета — не съм виждал нещо по-секси. Нямам никаква представа какво толкова има в тях. Може би начинът, по който прилепват по бедрата й и очертават всяка божествена гънка, или това, че разкриват перфектния й задник, но това определено е дрехата, която ще носи, когато си е у дома. Всеки ден.

— Трябва да минеш на хапчета против забременяване. Не искам да ползвам повече презервативи с теб — казвам, а тя кима и гледа гладно как слагам презерватива. Не се шегувам, ще й напомням всяка сутрин. Но Теса ме изненадва. Хваща ме рязко за ръката и се опитва да ме накара да седна на възглавничката до нея.

— Какво? — питам, макар че разбирам какво се опитва да направи, но искам да го чуя от нейната уста. Обичам невинността й, но в същото време се изумявам от дързостта й — качество, което също не иска да си признае. Ето още нещо, за което знам само аз.

Тя ме гледа свирепо, времето напредва, така че решавам да я потормозя. Вместо да направя това, което иска, я придърпвам върху себе си, вкарвам пръсти в косата й, залепвам устни върху нейните. После бавно я спускам по пениса си, докато поглъщам стоновете й, които се топят и отекват в устата ми. Очите й се обръщат назад от удоволствие и едва не свършвам само докато я гледам.

— Другия път ще сме бавни, бебо, но сега ни остават само няколко минути. Става ли? — простенвам в ухото й, а тя само отваря и затваря сочните си устни. Приемам го като разрешение и започвам да покачвам темпото.

Ръцете ми са заключени зад гърба й, гърдите ни се притискат. Повдигам таза си, а тя върти бедра над мен. Усещането е невероятно. Почти не мога да дишам. Движим се по-бързо. И по-бързо. Нямаме време и за първи път отчаяно искам да свърши на мига.

— Говори ми, Теса — умолявам я, но знам, че ще се срамува. От друга страна, ако вляза в нея много силно и дълбоко, като в същото време дръпна косата й, може и да събере кураж да ми говори като преди.

— Добре… — Задъхана е, а аз се движа по-бързо. Гласът й трепери. Захапва устната си и едва не се побърквам. — Хардин… — Напрежението се трупа и не знам как да го спра. — Хардин… толкова е хубаво… — И тук набира смелост, а аз започвам да псувам. — Не съм казала нищо още, а ти вече си готов — отбелязва самодоволно тя.

Вече съм на ръба и първите конвулсии започват, когато усещам как тялото й се сковава и наблюдавам оргазма й. Имам чувството, че колкото повече я гледам, когато свършва, толкова по-пленителна става. Никога няма да й се наситя. И ето защо я обичам. Ето защо не мога да й се наситя. И никога няма да мога.

На вратата се чука и шумът ни изтръгва от нашата нирвана, приземявайки ни на земята. Тя скача като попарена, грабва тениската си от пода, аз махам презерватива и събирам дрехите си от земята.

— Идвам след минутка — викам към вратата.

Теса пали някаква свещ и подрежда възглавничките на дивана.

— Каква е тази свещ? — питам, докато се обличам по най-бързия възможен начин. Тръгвам към вратата да отворя.

— Тук мирише на секс — прошепва тя, макар че човекът от поддръжката няма начин да ни чуе.

После като обезумяла започва да оправя косата си, а аз се смея, поклащам глава и отварям вратата. Мъжът е висок, по-висок от мен. С брада. Кестенявата му коса стига до раменете, на около петдесет е.

— Нямате отопление, така ли? — пита той с дрезгав глас. Очевидно е пушач.

— Да, защо иначе температурата тук да е нула градуса? — отговарям и наблюдавам как очите му се приземяват точно върху Теса.

Разбира се, точно сега се е сетила да вади зарядното за телефона си от панера под масата. И разбира се, ще е по панталоните за йога и ще се е надупила право срещу него. И разбира се, мазникът с брадата ще й оглежда задника. И разбира се, тя ще се изправи съвсем невинно, защото не е забелязала къде е бил задникът й допреди секунда.

— Тес, защо не отидеш в спалнята, докато го оправят. Там е по-топло — предлагам.

— Не, добре съм. Ще остана тук с теб — казва и сяда на стола.

Търпението ми съвсем се изчерпва, когато тя вдига ръце и започва да си връзва косата. Гърдите й са изпъчени напред и не мога да разбера толкова ли не се сеща, че изнася цял порно-спектакъл пред човека. Трябва да положа огромни усилия да не скоча, да я завлека в спалнята и да я заключа там.

Очевидно съм я гледал доста ядосано, защото тя ме поглежда и пита:

— Добре…? — Разбира се, не се сеща какво може да има и е много учудена. После събира учебниците си и тръгва към спалнята.

— Хайде оправи шибаното отопление — излайвам към мъжа, който тихо се захваща за работа. И не се обажда повече. Очевидно има акъл в главата, за да се сети, че трябва да мълчи.

След няколко минути телефонът на Теса започва да вибрира. Поглеждам екрана. Кимбърли е.

— Ало?

— Хардин?

Господи, тая жена има такъв писклив глас, не знам как я издържа Крисчън. Сигурно е заради приличния й външен вид. Вероятно са се запознали в някой клуб, където не е чул гласа й добре, преди да я заведе да я чука.

— Да, сега ще ти дам Тес.

Отварям вратата на спалнята и виждам Теса, свита на леглото, лапнала молив между зъбите, легнала по корем и маха с крака из въздуха.

— Кимбърли — казвам и й мятам телефона. Тя го хваща и веднага започва да бъбри:

— Здрасти, Ким. Наред ли е всичко?

След няколко секунди казва:

— О, не. Истински кошмар. — Гледам я въпросително, но тя не забелязва.

— О… добре… нека поговоря с Хардин… Ще ти се обадя след секунда. Сигурна съм, че всичко ще е наред.

Тя обаче не затваря, само сваля слушалката от ухото си и покрива говорителя с длан.

— Крисчън е хванал някакъв грип с болки в стомаха, Ким трябва да го закара в болницата. Вероятно не е нещо много сериозно, но детегледачката им е заета тази вечер — прошепва.

— Е, и?

— Няма кой да гледа Смит.

— И ми казваш това, защото?

— Иска да знае дали можем да го гледаме — уточнява и захапва вътрешната страна на бузата си.

Не, не мисля, че сериозно ми предлага да ходим и да гледаме онова дете.

— Може ли? — пита с надежда.

— Какво дали може?

— Да гледаме детето, Хардин — въздъхва Теса.

— Не, категорично не.

— Защооо? Той е толкова добро дете — скимти тя.

— Не, Теса, аз не съм детска градина, нито пък ти си. Няма да стане. Кажи на Ким да купи едно шише силни успокоителни и малко пилешка супа… и готово.

— Хардин… тя ми е приятелка, а той ми е шеф, който сега е болен. Мислех, че го харесваш? — казва и стомахът ми се обръща. Разбира се, че го харесвам. Той се грижеше за мен и майка ми, когато баща ми се издъни, но това не означава, че искам да гледам детето му. Особено при положение, че утре трябва да ходя на хокеен мач. С Ландън.

— Казах не.

Няма да отстъпя този път. Не искам някакво пискливо дете да цъфне на вратата ми и с комплект боички или моливчета за рисуване да направи апартамента на нищо. Особено ако си е сложило и изкуствен мустак като онова смешно човече от Кул Ейд.

— Моля те, Хардин? Няма кого другиго да помолят. Моляяя.

Знам, че ще се съгласи. Каквото и да й кажа, просто се прави, че уважава мнението ми. Въздъхвам победен и наблюдавам как усмивката на лицето й цъфва.