Анна Тод
След сблъсъка (66)

Глава шестдесет и пет
Теса

— Какво начало на новата година! — казва Хардин, след като откъсва устни от моите.

Обляга чело в моето и точно в този миг телефонът ми започва да вибрира. Преди да се добера до него, Хардин вече го е взел и говори. Когато се вдигам на пръсти и се опитвам да си го взема, той клати неодобрително глава.

— Ландън, Теса ще ти се обади после — казва и ръцете му се впиват в кръста ми, а с другата си ръка ме притиска към себе си. — Заета е.

Тръгва към спалнята и ме дърпа със себе си. Потръпвам.

О!

— Престани да ме дразниш. И двамата имате нужда от лечение — казва Хардин и затваря, след което оставя телефона ми на бюрото.

— Трябва да говоря с него за лекциите ни — обяснявам, но гласът ми ме издава, че лекциите са последното нещо, за което мисля, когато засмуква кожата на шията ми.

— Трябва да се отпуснеш, бебо.

— Не мога. Имам толкова много работа.

— Мога да ти помогна — предлага, а гласът му е бавен, много по-бавен от обикновено. Едната му ръка стиска по-силно таза ми, а другата е на гърдите ми и не ми позволява да мръдна. — Помниш ли онзи път, когато те докосвах с пръсти пред огледалото и те карах да гледаш, докато свършиш?

— Да — едва проговарям.

— Беше хубаво, нали? — мърка в ухото ми. Тялото ми пламва само от думите му. Не пламва, а направо гори. — Мога да ти покажа как да го правиш сама, така както го правя аз — казва и грубо засмуква кожата на шията ми. Вече съм се превърнала в топка електричество. — Искаш ли да го направя?

Идеята много ми харесва, но е прекалено унизително да си призная, че искам.

— Ще приема мълчанието ти за съгласие — отвръща Хардин и пуска кръста ми, но веднага хваща ръката ми. Не издавам нито звук, само си повтарям думите му и съм ужасно притеснена. Това вече е твърде неловко и не съм сигурна, че се чувствам комфортно да приема предложението.

Хардин ме повежда към леглото и нежно ме бута назад върху мекия матрак. Покатерва се върху мен и обкрачва краката ми. Помагам му да събуе долнището ми и той целува вътрешността на бедрото ми. Секунда след това сваля бикините ми.

— Не мърдай, Теса.

— Не мога — простенвам, когато захапва вътрешната част на бедрото ми. Просто не мога да не мърдам. Той се смее и ако мозъкът ми можеше да се свърже с останалите ми органи, бих му се скарала, че се смее.

— Тук ли искаш да го направим, или предпочиташ да гледаш? — пита и стомахът ми се усуква от желание. Напрежението между краката ми е нечовешко. Правя опит да ги стисна, за да получа някакво успокоение.

— Не, не, бебо. Още не. — Продължава да ме изтезава, разтваря краката ми още повече и ги натиска настрани.

— Тук — казвам най-накрая, почти бях забравила, че ме пита къде искам да го направим.

— Така си и мислех — смее се той. Толкова е нагъл и самодоволен, но думите му правят с мен необясними неща. Не мога да му се наситя дори когато буквално ме е заковал на леглото с разтворени крака.

— Отдавна си мисля да го направя, но бях прекалено себичен. Исках аз да съм единственият човек, който прави това за теб. — Той се навежда и прокарва език по кожата между таза и бедрото ми. Краката ми неволно се сковават, опитвам се да ги затворя пак, но той не ми позволява.

— Сега, понеже знам точно как обичаш да те докосвам, няма да отнеме много време.

— Защо? — почти изпищявам, когато захапва кожата ми и после нежно я облизва.

— Какво защо?

— Защо… — гласът ми трепери. — Защо ми показваш, ако искаш да си единственият.

— Защото само мисълта да го направиш сама пред мен… О, мамка му…

О, трябва да свърша бързо. Дано не ме изтезава прекалено дълго.

— Освен това понякога си прекалено напрегната и това може да ти се отрази добре в известни ситуации — усмихва се той, а аз се опитвам да скрия изкривеното си от чувство на неудобство лице. Ако не правехме това… това… не знам как да го нарека, вероятно щях да му кажа нещо по повод тази забележка, но е прав, а и в момента съм заета.

— Ето… започваш оттук — казва и хладният му пръст най-неочаквано се притиска в горещата ми кожа. Въздухът свисти между зъбите ми. — Студено ли е? — пита, а аз бързо кимам. — Извинявай — смее се и плъзга пръстите си в мен без никакво предупреждение. Бедрата ми отскачат от матрака, слагам длан върху устата си, за да заглуша вика си.

— Исках само да ги затопля и навлажня — усмихва се той.

Заради движението на пръстите му пожарът в мен бушува още по-силно, а когато ги вади, оставам празна и незадоволена, отчаяна. После ги притиска там, където бяха в началото, и аз захапвам устна.

— Не прави така, защото няма да мога да довърша урока. — Не го слушам. Прокарвам език по долната си устна и я захапвам. — Много си непослушна днес, не си особено изпълнителна ученичка.

Дори когато се шегува, е в състояние да ме побърка. Как е възможно да си толкова съблазнителен, без да полагаш никакво усилие? Това е умение, което владее само той.

— Дай ми ръката си, Теса — казва, но аз не помръдвам. От срам бузите ми се зачервяват. Ръката му хваща моята и я спуска между краката ми. — Ако не искаш, няма нужда да го правиш, но знам, че ще ти хареса — говори нежно.

— Искам — решавам накрая.

— Сигурна ли си? — усмихва се многозначително.

— Да. Само съм малко… нервна.

С Хардин се чувствам толкова удобно, не се притеснявам така, както бих се притеснявала, с когото и да е друг човек, знам, че не би направил нищо, което да ме накара да се чувствам неловко, не и нарочно. Но… ето че пак започвам да премислям. От друга страна, хората го правят през цялото време, нали?

— Не се притеснявай и не се срамувай. Ще ти хареса. — Хардин захапва устната си и аз се усмихвам нервно. — И не се тревожи, ако не успееш да свършиш сама, аз ще ти помогна. Няма да ми се счупят пръстите.

— Хардин — скимтя от неудобство и отпускам глава назад върху възглавницата. Той се усмихва леко и казва:

— Ето, така. — Разперва пръстите ми. Сърцето ми започва да блъска като лудо, когато слага ръката ми… там. Много странно усещане. Непознато, чуждо. Толкова съм свикнала ръката на Хардин да ме докосва там, да усещам грубите му, мазолести пръсти, дълги и елегантни, пръсти, които винаги знаят какво правят и как да го направят. — Просто го направи. — Гласът му е натежал от желание. Слага пръста ми върху най-чувствителното ми място. Опитвам се да не мисля за това, което правим… за това, което аз правя. — Как е?

— Аз… не знам…

— Знаеш, Теса. Кажи ми — настоява почти заповеднически и оставя ръката ми сама. Започвам да се гърча от ужас. Не знам какво да правя и се опитвам да махна ръката си. — Не, остави я там, бебо! — Тонът му кара ръката ми да се залепи веднага върху горещата точка. — Продължи сама.

Затварям очи и се опитвам да си спомня какво правеше той. Не усещам нищо, наподобяващо удоволствието, което изпитвам, когато ме докосва той, но не е и кой знае колко зле. Напрежението под стомаха ми започва да расте и пак затварям очи, опитвам се да си представя, че това е неговата ръка.

— Изглеждаш толкова секси, когато се докосваш пред мен.

Простенвам и се опитвам да следвам пътя, който Хардин ми показа. Когато отварям очи, бавно потърква с ръка пениса си през джинсите. Защо това е толкова възбуждащо? Мислех, че само в онези мръсни филми се правят такива неща. Не знаех, че и в реалния живот е възможно. Колкото и да е странно едно нещо, Хардин винаги го прави красиво и секси. Очите му са заковани между краката ми, зъбите му се забиват в долната устна. Когато усещам, че може да ме хване как го гледам, затварям очи и задушавам гласа на подсъзнанието си. Това е нормално и съвсем естествено нещо. Всеки го прави. Не всеки има кой да го гледа, но ако някое момиче има на разположение Хардин да го гледа… не би се поколебало и за секунда.

— Моето добро и изпълнително момиче — прошепва в ухото ми и засмуква меката му част. Дъхът му ухае на мента. Искам да пищя и в същото време да се стопя в чаршафите.

— И ти го направи — казвам. Едва разпознавам гласа си.

— Моля?

— Направи това… което правя аз. — Не искам да използвам истинската дума.

— Желаеш ли го наистина? — звучи крайно изненадано.

— Да, моля те… Хардин, моля те.

Усещам края и имам нужда да го видя, искам фокусът да не е само върху мен. Честно казано, докато го гледах досега… ми подейства ужасно възбуждащо. Искам да го направи.

— Добре — отвръща простичко. Хардин е толкова уверен в себе си, когато става дума за секс. Иска ми се и аз да съм такава.

Чувам как разкопчава ципа си и се опитвам да намаля темпото, с което се движат пръстите ми, защото усещам, че скоро ще свърша.

— Отвори си очите, Теса — заповядва той и аз веднага изпълнявам. Ръката му се увива около пениса му. Очите ми ще изскочат при вида на страхотната гледка. Никога не съм предполагала, че ще видя Хардин да прави нещо такова. Никога не съм предполагала, че някога ще видя някой да прави нещо такова.

— Харесва ти, нали? Харесва ти да ме гледаш как го правя. Тес, ти си една малка мръсница.

Очите ми не могат да се откъснат от ръката му и от това, което е в ръката му. Движи я по-бързо и продължава да ми говори.

— Няма да издържа дълго, докато те гледам. Нямаш никаква представа колко ме възбужда това, което правиш.

Вече не ми е неудобно. Близо съм, много близо. Искам и той да е към края.

— Толкова е хубаво, Хардин… — простенвам. Звуча отчаяно.

Но това е самата истина и искам да си мисля, че няма нищо нередно в това да се чувстваш така.

— Мамка му, кажи още нещо — моли през зъби.

— Искам да свършиш, Хардин. Просто си представи устата ми около пениса си…

Мръсните думи излизат от устата ми и усещам топлината от оргазма му върху корема си. Секунди след това затварям очи и свършвам, шептейки неговото име. Когато ги отварям, Хардин е облегнат на лакът до мен и аз веднага заравям лице във врата му.

— Как беше? — пита и увива ръце около кръста ми, за да ме придърпа по-близо до себе си.

— Не знам… — лъжа.

— Не се срамувай. Знам, че ти хареса. На мен също ми хареса.

После целува косата ми и аз вдигам поглед към него.

— Хареса ми, но повече ми харесва, когато го правиш ти — признавам, а той се усмихва.

— Е, надявам се да е наистина така — казва, а аз надигам глава да целуна трапчинката му. — Мога да ти покажа толкова много неща — добавя, а аз веднага се изчервявам. — Но едно по едно.

Въображението ми лети като бясно. Задръстено с мисли за хилядите неща, които искам Хардин да ми покаже. Вероятно има неща, за чието съществуване дори не съм чувала, а искам да ги науча, искам да ги изживея.

Хардин нарушава тишината:

— Хайде да изкъпем моята най-добра ученичка.

— Искаш да кажеш — твоята единствена ученичка?

— Да, разбира се, макар че може би трябва да преподам някой урок и на Ландън. Има дори по-голяма нужда от малко ограмотяване — шегува се той и скача от леглото.

— Хардин! — изпищявам, потресена от мисълта, но той се смее. Истински гърлен, неподправен смях.

Звукът е толкова красив.

 

В понеделник сутринта алармата ми звъни много рано. Скачам от леглото и бягам към банята. Водата ми възвръща силите, а мислите ми ме отпращат към началото на първия семестър в колежа. Тогава нямах никаква представа какво ме чака, не знаех какво да очаквам. Уж бях предвидила всеки ден от годината. Чувствах се напълно подготвена. Мислех, че ще имам нови приятели, двама или трима, че ще мога да се фокусирам върху извънкласните занимания. Например, че ще се запиша в литературния клуб и в още няколко клуба. Щях да прекарвам времето си в общежитието или в библиотеката, щях да уча, само да уча и да се подготвям за бъдещия си живот. Изобщо не предполагах, че само след няколко месеца ще живея в апартамент с приятеля си, който не се казва Ноа.

Нямах никаква представа какво ме чака, когато майка ми паркира колата на големия паркинг пред колежа. Нямах никаква идея какво ме чака, когато за първи път видях онова грубо и невъзпитано момче. Ако тогава някой ми беше казал, че ще дойде ден, в който няма да мога да си представя живота без него, бих му се изсмяла. Стомахът ми се свива от вълнение дори сега, когато си спомня как се опитвах да го видя накъде е из колежа, когато се оглеждах за него в залата по литература, когато го хващах да ме наблюдава, докато професорът ни говореше, или пък как подслушваше разговорите ни с Ландън. Тези дни ми се струват така далечни. Като хванали прах антикварни предмети.

Носталгичните ми мисли са грубо прекъснати от рязкото дърпане на завесата на душа. Почти спящ, с рошава коса, паднала на челото му, без тениска, Хардин наднича и търка сънливите си очи. Усмихва се и когато проговаря, гласът му е бавен, натежал от съня.

— Какво правиш тук толкова дълго? Практикуваш усвоените вчера умения?

— Не! — изпищявам и веднага се изчервявам, когато в съзнанието ми нахлуват спомени от момента, в който Хардин свърши.

— Да, вярвам ти, бебо — намига ми той.

— Не съм правила нищо такова. Просто си мислех — признавам.

— За какво?

Той сяда на тоалетната и аз дърпам обратно пердето.

— За… преди…

— Преди кое? — пита разтревожено.

— Първият ден в училище, когато беше толкова груб — казвам шеговито.

— Груб? Та аз дори не ти говорех тогава.

— Именно — смея се аз.

— Толкова ме дразнеше с онези ужасни поли и с тоя твой приятел с мокасините — смее се и пляска с ръце като дете. — Боже, физиономията на майка ти, когато ни видя заедно! Безценна!

Гръдният ми кош болезнено се свива, когато споменава майка ми. Липсва ми, но отказвам да поема вината за нейните грешки. Когато е готова да престане да квалифицира Хардин и мен, тогава ще говоря с нея. Но ако не може да го направи, значи не заслужава вниманието ми.

— А ти ме дразнеше с твоето… твоето… отношение. — Не мога да измисля какво да кажа, защото той не обели и една дума, когато се видяхме за първи път.

— Помниш ли втория път, когато те видях? Беше увита в кърпа и носеше някакви мокри дрехи.

— Да, тогава ми каза, че никога не би ме погледнал, и обеща, че няма да гледаш — спомням си.

— Излъгах. Гледах… и още как.

— Изглежда, сякаш се е случило толкова отдавна, нали?

— Да, много отдавна. Сякаш тези неща никога не са се случвали. Сега си мисля, че винаги сме били ние, двамата, и че никога не е имало нищо извън нас. Не знам дали ме разбираш.

Подавам главата си зад завесата и казвам:

— Всъщност много добре разбирам.

Толкова е странно. Сякаш не е било възможно Ноа да е бил мой приятел, не звучи нормално да е имало някой друг преди него. Звучи грешно. Обичам Ноа, но просто загубихме години от живота си с грешния човек. Спирам водата и заравям мисълта за него някъде дълбоко в съзнанието си.

— Може ли…

Преди да довърша изречението, Хардин вече е метнал кърпата върху релсата на завесата.

— Благодаря.

Увивам тялото си и тръгвам към спалнята, а той ме следва. Подсушавам косата си с кърпата, обличам се възможно най-бързо, а той лежи по корем на леглото ни, без да откъсва очи от моите. Хардин се опитва да ме разсейва по всякакъв възможен начин, но най-вече като не ми разрешава да се облека.

— Аз ще те карам — казва и скача от леглото да се облече.

— Вече се разбрахме за това, не помниш ли?

— Млъквай, Тес — казва закачливо и клати глава, а аз се усмихвам с престорена наивност.

Решавам да не навивам косата си днес. За първи път искам да я оставя права. Слагам малко грим, проверявам чантата си за кой ли път, за да се уверя, че съм си взела всичко, а Хардин ме чака на вратата. После взима чантата ми за часа по йога, в която съм напъхала всичко, което евентуално може да ми потрябва.