Анна Тод
След сблъсъка (60)

Глава петдесет и девет
Хардин

Прошепвам в ухото на Теса:

— Не мисля, че идеята е добра.

Тя се обръща към мен и слага пръст на устните ми, за да ме накара да мълча. Моли се провиква с мазна усмивка:

— Какво има, Хардин? Страхуваш се от някое малко предизвикателство или май повече те е страх от истината?

Каква противна вулва! Точно се каня да й отговоря, но тогава Теса ме изненадва:

— Ти трябва да се страхуваш! — крещи тя.

— Така ли? — Моли повдига въпросително вежди.

— Добре, добре, хайде и двете да се успокоите — казва Нейт. Колкото и да ми се ще да гледам как Теса слага Моли на мястото й, не искам Моли да прекалява. Теса е много по-уязвима и Моли би казала всичко само за да я нарани.

— Кой е пръв? — пита Тристан.

Ръката на Теса веднага е горе.

— Аз.

Господи, това ще е еба си и катастрофата.

— Мисля, че е най-добре аз да започна — намесва се Стеф. Теса въздъхва тихо и отпива от чашата си. Устните й са яркочервени от черешовата напитка и аз започвам да си ги представям около…

— Хардин, истината или се осмеляваш? — пита Стеф и ме откъсва от перверзната ми фантазия.

— Не играя — казвам и се опитвам да спра да мисля за устните на Теса.

— Защо? — пита тя. Добре, магията изчезва от съзнанието ми. Поглеждам я и казвам грубо:

— Първо, защото не искам. И второ, защото мисля, че сме играли на предостатъчно тъпи игри.

— Колко правилно формулирано! Особено когато го казваш точно ти — намесва се Моли.

— Хардин нямаше това предвид. Сега се разкарай — казва Тристан в моя защита.

Защо изобщо започнах да чукам Моли. Да, секси е и прави прилични свирки, но колко е досадна, мамка му. Само като си спомня, че ме е докосвала, започва да ми се гади. Махам с ръка на Стеф да ме прескочи, само и само да не мисля за това.

— Добре, Нейт. Истината или се осмеляваш? — пита Стеф.

— Осмелявам се.

— Хм… Предизвиквам те да целунеш онази блондинка със синята блуза — казва Стеф и сочи към високо момиче с яркочервено червило.

Нейт поглежда момичето и пита:

— Не може ли да целуна приятелката й?

Всички оглеждаме момичето до блондинката, което има красива къдрава, кестенява коса и тъмна кожа. Наистина е по-красива от русата. Надявам се Стеф да промени условието. Тя обаче се смее и казва:

— Не. Русата.

— Ти си зла — въздъхва той и всички го проследяваме с поглед, когато тръгва към момичето.

Докато Нейт се връща, изцапан с червени петна от червилото на момичето, започвам да си обяснявам защо Теса мрази тези игри. Да караш някого да извърши някоя простотия, е толкова безсмислено. Никога преди не ми е правило впечатление, но пък тогава не съм искал да целувам само един човек.

Сега искам да целувам само Теса. Никоя друга, никога повече.

Когато Нейт кара Тристан да пие бира от чаша, която всички са ползвали като пепелник, вече напълно изключвам от играта. Хващам един от кичурите на Теса и започвам да го въртя из пръстите си. Тя покрива лице с длани, когато Тристан почва да се дави и да се мъчи да не повърне, а Стеф пищи. След още няколко безмозъчни предизвикателства идва ред на Теса.

— Осмелявам се — казва смело на Ед и се взира в очите му.

Гледам го лошо и с поглед го предупреждавам, че ако я накара да направи нещо неразумно, ще го удуша с голи ръце. Той е печено момче, така че не мисля, че наистина ще направи нещо подобно, но все пак… малко превантивни мерки никога не вредят.

— Предизвиквам те да обърнеш един шот — казва той.

— Много тъпо — ядосва се Моли. Теса не й обръща внимание и обръща шота. Вече е предостатъчно пияна. След малко може да започне и да повръща.

— Моли, истината или се осмеляваш? — пита Теса. Гласът й е натежал от предизвикателството. Всички замлъкват. Стеф ме гледа въпросително. Очите на Моли се впиват в тези на Теса, очевидно изненадана от смелостта й.

— Истината или се осмеляваш? — пита пак Теса.

— Истината — отговаря Моли.

— Истина ли е… — започва Теса и се навежда напред. — Истина ли е, че си курва?

Някои избухват в смях, други възкликват. Аз заравям лице в шията на Теса, за да задуша смеха си. Исусе, това момиче е страхотно, когато се напие.

— Моля? — Моли не може да затвори устата си от изумление.

— Чу ме. Истина ли е, че си курва?

— Не — отговаря Моли. Очите й са присвити, сега са като два процепа. Нейт не може да спре да се смее. На Стеф й е хем забавно, хем започва да се притеснява, а Теса изглежда, сякаш всеки миг ще скочи да удуши Моли.

— Думата е „истина“ и има защо — настъпва я Тес. Аз я стискам леко за бедрото, за да я предупредя да спре засега. Не искам Моли да я нарани, защото после трябва да я напердаша.

— Мой ред е — казва Моли. — Теса, истината или се осмеляваш?

Ето, започва се.

— Осмелявам се — отвръща Теса със садистична усмивка.

Моли се прави на изненадана и след това като змия изсъсква:

— Предизвиквам те да целунеш Зед.

Поглеждам отвратителното й лице и казвам:

— Мамка ти мръсна, няма да стане — извиквам и всички, освен Моли се свиват на местата си.

— Защо не? — смее се Моли. — Територията й е позната. Не е като да го прави за първи път.

Изправям рамене и притискам Теса към себе си.

— Няма да стане — ръмжа срещу малката, гадна курва. Не ми пука за тая шибана игра, Теса няма да се целува с никого. Зед гледа в стената и когато Моли вижда, че той едва ли ще я подкрепи, казва:

— Добре тогава, да преминем на истината. Истина ли е, че си такава кръгла глупачка, че да се захванеш с Хардин пак, след като той призна, че те е чукал, за да спечели облог? — пита с особено весел глас.

Тялото на Теса застива в ръцете ми.

— Не, това не е вярно — казва тихо тя.

Моли се изправя.

— Не, не, не така. Това е „Истината или се осмеляваш“. Това е самата истина, ти си кръгла глупачка. Вярваш на всичко, което излезе от устата му. Не че те обвинявам, дори те разбирам. Защото знам много добре какви удивителни неща може да прави тази уста. Господи, този език…

Преди да успея да сторя каквото и да е, Теса вече е на крака и се е нахвърлила върху Моли, хваща я за раменете и започва да я блъска назад. Двете политат върху Ед. За късмет на Моли, някакво момче, случайно минаващо, успява да я хване, докато пада, но пък за нейно нещастие… Теса успява да я докопа за косата.

— Шибана кучка — крещи Теса и стиска боядисаната й ярко коса в юмруците си. Повдига главата й от килима и я блъска с такава сила, че колкото и Моли да рита под тялото на Теса, не може да установи контрол над положението. Моли забива нокти в ръцете на Теса, но Теса я хваща за китките, блъска ги в земята и й забива свиреп шамар.

Мили боже! Скачам от дивана и хващам Теса за кръста, опитвайки се да я вдигна. Никога, за нищо на света не си бях представял, че ще се стигне дотам да разтървавам Теса, скочила на бой на някого, особено пък на Моли. Теса се опитва да се отскубне от ръцете ми, но след малко започва да се успокоява и успявам да я извлека от хола.

Придърпвам роклята й и я оглеждам дали не я е скъсала. Само това остава — и аз да отида да се сбия. В кухнята има само няколко души и вече говорят за женския бой.

— Ще я убия тая недоклатена кучка — крещи Теса и се опитва да се изскубне от ръцете ми.

— Знам, че ще я убиеш, знам — казвам, но не мисля, че го говори сериозно, макар че с очите си видях как жестоко я размаза.

— Престани да ми се подсмихваш — недоволства, останала без дъх. Очите й са разширени и горят. Бузите й са червени от гняв.

— Не ти се смея. Просто съм леко изненадан от това, което се случи — отвръщам и захапвам устна, за да не се разсмея.

— Не можеш да си представиш колко я мразя. За каква се мисли? — крещи и гледа изумените хора в кухнята, очевидно се опитва да привлече вниманието на Моли.

— Добре, Ортиз, хайде, пийни малко студена вода — казвам.

— Ортиз?

— Той е шампион в лигата на АЛСБ.

— АЛСБ?

— Няма значение — смея се и й подавам чаша студена вода. После оглеждам хола, за да се уверя, че Моли е изчезнала.

— Адреналинът ми тече по вените като ток — казва Теса. Разбирам я. Най-хубавото при боя е, че се надрусваш с адреналин. И така се пристрастяваш.

— Била ли си се някога през живота си? — питам, макар че съм сто процента сигурен в отговора.

— Не, разбира се, че не.

— Защо сега? На кого му пука какво мисли Моли за нас, че сме заедно?

— Не, не това ме побърка.

— Какво тогава? — питам, неразбиращ.

Тя ми подава празната чаша и аз пак я пълня.

— Когато започна да говори за себе си и за теб — признава и лицето й пак пламва от гняв.

— Това ли било?

— Да. И ти трябваше да я пребиеш за това — казва гневно.

— Да, но мисля, че да я събориш на земята и да й блъскаш главата в пода, не беше кой знае колко зле, справи се брилянтно, Ортиз.

Тя се усмихва леко.

— Не мога да повярвам, че го направих — започва да се смее.

— Много си пияна — смея се с нея.

— Прав си — съгласява се, така че всички да я чуят. — Толкова пияна, че да блъскам главата на Моли в пода — казва и пак избухва в смях.

— Мисля, че шоуто се хареса на всички — отбелязвам и увивам ръка около кръста й.

— Надявам се да не ми се сърдят за скандала.

Ето я моята Теса. Пияна като кирка, но пак се притеснява дали не е причинила неудобство на другите хора.

— Никой не ти се сърди, бебо. Предполагам, че повечето ще ти благодарят, защото тези снобари живеят, за да гледат такива неща — уверявам я.

— О, не, надявам се да не е така — казва и се оглежда смутено.

— Не се тревожи за това. Искаш ли да намериш Стеф? — питам, за да я накарам да не мисли повече за това.

— Или пък… можем да правим нещо друго… — отвръща и закачва пръста си на колана ми.

— Никога повече няма да пиеш водка, когато аз съм с теб — казвам шеговито, но го мисля съвсем сериозно. Кълна се, никога повече няма да й позволя.

— Да, разбира се… сега да се качваме горе — навежда се към мен и ме целува по шията.

— Наистина много команди раздаваш днес.

— Да, раздаването на команди не е само твоя привилегия. Защото… нали знаеш, че това правиш през цялото време.

Тя се смее и хваща тениската ми, за да ме придърпа надолу.

— Нека поне направя нещо за теб — мърка в ухото ми и захапва меката му част.

— Току-що участва за първи път в живота си в истински женски бой, и мислиш за това?

Тя кима и казва с много тих, дълбок глас, при което панталоните ми отесняват:

— Знаеш, че го искаш, Хардин!

— Добре… Мамка му… Добре — предавам се.

— Ха, това беше лесно.

Хващам я за ръката и я завличам на горния етаж.

— Някой заел ли е вече старата ти стая? — пита, когато стигаме на втория етаж.

— Да, но има доста свободни — казвам и отварям вратата на една от стаите. Двете легла са покрити с черни завивки. Има и обувки. Не знам чия е стаята, но сега е наша. Заключвам вратата и правя няколко крачки към Теса.

— Свали ми ципа — заповядва тя.

— Прави впечатление, че никак не си губиш времето.

— Млъквай и ми разкопчай роклята — казва почти ядно.

Клатя глава и се усмихвам, а тя се обръща и вдига косата си. Устните ми леко докосват врата й точно под косата, докато свалям ципа й. Кожата й настръхва и аз тръгвам с пръста си по пътечката на настръхналите косъмчета. Тя потръпва леко, обръща се към мен и сваля ръкавите на роклята си. Тя пада в нозете й и Тес остава по розов сутиен и бикини, които са в състояние да ме вкарат в лудница. По усмивката на лицето й разбирам, че знае какво става вътре в мен. Много добре осъзнава как ми действа.

— Не си събувай обувките — буквално я умолявам.

Тя се съгласява с усмивка и поглежда обувките си.

— Първо искам аз да направя нещо за теб.

И с едно бързо движение се опитва да събуе джинсите ми, но веднага се нацупва, защото те не помръдват. После се сеща, че не е разкопчала ципа, поправя грешката си и скоростно ги свлича по краката ми. Правя крачка назад към леглото, но тя ме спира.

— Не, не. Кой знае кой е бил на това легло и какво са правили. На пода — заповядва.

— Гарантирам ти, че подът е много по-мръсен от леглото. Чакай да ти постеля тениската си.

Свалям тениската, слагам я на пода и тя сяда на нея, но веднага след това ме обкрачва. Устата й се залепва за кожата на шията ми, върти бедра и се притиска в мен. Мамка му.

— Тес… Ще свърша, преди да си започнала да правиш каквото си решила да правиш… ако веднага не спреш.

Тя откъсва устни от врата ми.

— Какво искаш да направя, Хардин? Искаш ли да ме чукаш, или искаш да дух…

Прекъсвам я с целувка. Нямам никакво намерение да си губя времето с любовни игри и закачки. Искам я. Сега. След секунди бикините й са на пода, а аз вече слагам презерватив. Трябва да й напомня да си купи хапчета против забременяване. Не мога да понасям, когато трябва да я чукам с презерватив. Искам да я почувствам истински. Цялата.

— Хардин, побързай — моли се тя и ляга на пода, опирайки се на лакти. Дългата й коса е пръсната по пода зад нея. Разтварям краката й с коленете си и се плъзвам в нея. Тя загубва равновесие. Лактите й се хлъзгат и пада назад. — Не, искам аз да го направя — казва, изправя се и ме бута на пода. Секунди след това вече се спуска по пениса ми, върти бедрата си и бавно ме изтезава. Ръката й покрива устните й и заглушава вика й. Очите й се обръщат назад от удоволствие и когато ръцете й минават по корема ми и леко ме дере с ноктите си, едва не свършвам. Обгръщам гърба й с ръка и я премятам под себе си. Стига й толкова контрол. Не мога да издържа да ме тормози с това бавно темпо.

— Какво пр…

— Контролът е мой, бебо. Никога не го забравяй — изръмжавам и влизам грубо в нея.

Започвам да се движа трескаво и бързо, грубо и без повече заигравки. Тя кима като хипнотизирана и пак покрива устата си с ръка.

— Когато се приберем… ще те чукам пак… и тогава няма да си покриваш устата с ръка — заплашвам и вдигам крака й на рамото си. — Всички ще могат да те чуят, всички ще знаят, че само аз мога да направя това с теб.

Тя пак проскимтява и когато тялото й застива, слагам устни на глезена й.

Близо съм… толкова близо. Заравям глава в шията й и пълня презерватива. Отпускам главата си на гърдите й и двамата се опитваме да възстановим нормалното си дишане.

— Това беше… — опитва се да каже тя.

— По-добре, отколкото да се биеш с Моли? — смея се.

— Не знам… почти същото — шегува се тя и става да се облече.