Анна Тод
След сблъсъка (59)

Глава петдесет и осем
Хардин

Така е, винаги я намирам. И обикновено я намирам, когато прави нещо нередно, нещо, което може да ме побърка. Като например да седи сама с Тревър или Зед. Не мога да повярвам, че я намирам със Зед, седнали на камъните да си говорят как се била крила от мен.

Това не е истина.

Тя полита към Зед, за да не падне, а аз крача през заледената трева право към тях.

— Хардин — пищи, очевидно е изненадана да ме види.

— Да, Хардин. Казвам се Хардин — отговарям.

Зед се отдръпва от нея, а аз полагам огромни усилия да остана спокоен. И какво прави тук сама с него, по дяволите? Казах й да седи в кухнята. Когато попитах Стеф къде е Теса, тя ми каза само едно „Зед“. За пет минути обиколих цялата къща, проверих всяка спалня, а накрая я намирам тук. Заедно. Сами.

— Трябваше да ме изчакаш в кухнята — казвам и добавям едно бебо, за да омекотя грубия си тон.

— А ти трябваше да се върнеш веднага… БЕБО.

Въздъхвам бавно, преди да й отговоря. Винаги се поддавам на първия инстинкт, но се опитвам да не го правя повече. Обаче… мамка му, това момиче превръща нещата в толкова трудни, направо невъзможни.

— Да влизаме вътре — казвам. Искам да я махна от Зед. И… честно казано, трябва и аз веднага да се махна от Зед. Веднъж го премазах от бой и нещо ми подсказва, че с най-голямо удоволствие бих го сторил пак.

— Ще си правя татуировка, Хардин — казва тя, докато й помагам да слезе от стената.

— Какво?

Пияна ли е?

— Да… Трябва да видиш новата татуировка на Зед. Толкова е хубава — усмихва се тя. — Покажи му, Зед.

Какво, за бога? Защо е гледала татусите на Зед? И колко още съм изпуснал? Какво още са правили? Какво й е показвал? Винаги я е искал, от мига, в който я видя. Както я исках и аз. Разликата беше, че тогава аз желаех само да я чукам, а той наистина я харесваше. Но аз спечелих. Тя избра мен.

— Не мисля, че… — започва Зед и очевидно е сконфузен.

— Не, не, давай. Покажи ми я — казвам саркастично.

Зед издиша дима и за мой най-голям ужас вдига тениската си, маха марлята и показва татуса. Всъщност е много як. Но защо е трябвало да й го показва, това вече изобщо не разбирам. Теса грее от щастие.

— Страхотна е, нали? И аз искам. Мисля, че се спряхме на емайли.

Не, това не е истина. Захапвам метала на пиърсинга, за да не й се изсмея. Поглеждам Зед, който само клати глава и свива рамене. Раздразнението ми до известна степен намалява, когато чувам тази безразсъдна идея за татуировка. — Пияна ли си? — питам.

— Възможно е — отговаря тя и не спира да се кикоти.

Страхотно.

— Колко пи? — питам. Аз изпих две, но май тя е обърнала повече.

— Не знам. Ти колко пи? — пита закачливо и плъзга студените си ръце под тениската ми, облягайки глава на гърдите ми.

Виждаш ли, Зед? Моя е. Не е твоя, не е на никого другиго, а само моя.

Поглеждам го и питам:

— Колко е пила?

— Не знам колко е пила преди, но току-що свършваме втора игра на бира понг. Но не с бира, а с черешова водка.

— Чакай… свършвате? Двамата? Играли сте бира понг? — питам през зъби.

— Не, черовова-водка-понг — поправя ме и не спира да се смее. — Спечелихме две игри. Успях да уцеля почти всички чаши. Стеф и Тристан бяха доста добри, но ги бихме — обяснява и вдига ръка за „дай пет“ на Зед, но той не помръдва. Тя маха из въздуха, а той благосклонно вдига ръка, но не става да я докосне.

Това е Теса — свикнала е да бъде най-добрата и най-умната във всичко, дори победата на бира понг е повод да се радва. И точно затова я обичам.

— Чиста водка ли? — питам Зед.

— Не, много разредена с гренадин, но тя изпи… доста.

— И ти я доведе тук, в тъмното? При положение че знаеш, че е фиркана? — питам и едва контролирам гласа си.

Теса приближава лицето си до моето. Мирише на водка.

— Хардин, моля те, карай я по-спокойно. Аз го помолих да дойда навън с него. Той ми каза, че не бива, защото знаеше, че ще реагираш… таккккааа — казва намусено и се опитва да махне ръцете си изпод тениската ми, но аз ги задържам там, прегръщам я през кръста и я придърпвам още по-силно до себе си.

Да я карам по-спокойно? Наистина ли ми казва да я карам по-спокойно?

— И да не забравяме, че ако не ме беше изоставил сама, нямаше да се налага да ссссси избързам партньор за бира понг — добавя, фъфлейки. Знам, че е права, но господи, колко ме вбесява. Как е могла да играе със Зед? Точно със Зед при цяла къща с народ? Знам, че Зед все още изпитва чувства към нея. Не, не може да се сравни с това, което аз изпитвам към нея, но от начина, по който я гледа, знам, че не му е безразлична.

— Права ли съм, или съм права? — пита тя.

— Да, добре — казвам само за да я накарам да млъкне.

— Влизам вътре — вмъква Зед, смачква фаса на земята и тръгва.

Теса го проследява с поглед и казва:

— Защо си толкова сърдит? Ако ще е така до края на вечерта, по-добре да се върнеш там, където беше толкова много време — опитва се да се откопчи от мен.

— Никъде няма да ходя — казвам и умишлено отбягвам темата за отсъствието си.

— Тогава престани да се държиш така, защото тази вечер аз специално се забавлявам истински. — Вдига очи към мен. Изглеждат толкова светли.

— Едва ли си очаквала да съм безкрайно щастлив да те намеря сама тук с тоя задник.

— С някой друг ли искаше да бъда? Някой непознат?

Когато е пияна, ме дразни ужасно и определено си играе с търпението ми.

— Не мисля, че разбираш — казвам рязко.

— Няма какво да разбирам. Престани да се държиш като идиот, иначе няма да бъда с теб тази вечер. Има с кого да се забавлявам — заплашва.

— Добре, няма да се сърдя — въртя очи.

— И никакво въртене на очи повече — нарежда строго и изведнъж се освобождавам от гнева си.

— Добре, никакво въртене на очи — усмихвам се.

— Точно така — казва и се опитва да прикрие усмивката си.

— Голям командир го раздаваш тази вечер.

— Водката ме прави смела.

Ръцете й се плъзват надолу по корема ми.

— Значи искаш татуировка? — питам и се мъча да преместя ръцете й по-нагоре, но тя продължава да ме предизвиква и пак ги плъзга надолу. Още по-надолу.

— Аха, може би пет. Не знам.

— Не, няма да си правиш татуировки — смея се, но тя няма идея колко съм сериозен.

— Защо не? — Пръстите й галят кожата ми около ластика на боксерките ми.

— Да поговорим за това утре, когато си трезва. — Знам, че когато изтрезнее, идеята ще й се стори кошмарна. — Да влизаме.

Тя пъха ръце в боксерките ми и се изправя на пръсти. Предположих, че ще ме целуне, но тя доближава устни до ухото ми. Когато докосва пениса ми и после леко го стиска в дланта си, от устата ми се чува съскане, наподобяващо това на освирепяла змия.

— Мисля, че трябва да останем тук — казва.

Мамка му!

— Да, водката със сигурност те прави много смела. — Гласът ми излиза като надробен и ме издава.

— Да. И ми се чу… — започва прекалено високо, но аз веднага запушвам устата й с ръка, защото забелязвам малката групичка пияни момичета, които минават край нас.

— Трябва да влезем, много е студено и мисля, че няма да е хубаво, ако някой ни види да се чукаме в храстите — отбелязвам и зениците й стават огромни.

— Но аз мисля, че ще е много хубаво — отвръща в мига, в който ръката ми освобождава бъбривата й уста.

— За бога, Тес. Няколко питиета и вече си готова за секс — изричам и си спомням какво се случи в Сиатъл, мръсните думи, които излизаха от устата й тогава. Трябва да я вкарам вътре, преди да съм я завлякъл в храстите и да съм се възползвал от офертата.

— Само с теб — казва и ми намига.

Не мога да сдържа смеха си.

— Да вървим.

Хващам я за ръката и я дърпам през двора към къщата. Тя се цупи през цялото време, а от това ташаците ме болят още повече и пулсират. Особено когато започва да издава напред долната си устна като капризно дете. Майко мила, и аз съм готов за секс. А дори не съм пиян. Малко съм понадрусан, но това е всичко. Ако ме беше намерила горе, щеше да откачи. Не пуших, но всички около мен пушеха и нарочно дишаха в лицето ми.

Дърпам я през тълпата и я водя в най-спокойната стая, а това се оказва кухнята. Теса се обляга на плота и ме гледа. Как така изглежда толкова красива? Така красива, както когато излязохме от апартамента? Всички останали момичета тук изглеждат гнусни. След едно питие гримът им се разтича, косите им са грозни и раздърпани, изглеждат отпуснати. Но не и Теса. В сравнение с всички останали изглежда като богиня.

— Искам още едно питие, Хардин — казва, но когато категорично поклащам глава, тя ме моли като малко дете. И дори ми се плези. — Моля тееее. Забавлявам се. Не ми разваляй празника.

— Добре, едно последно, но само ако спреш да говориш като десетгодишно дете.

— Слушам, сър. Най-искрено се извинявам за незрялото си поведение и език. Никога не бих си позволила да прекрача отново границите на общоприетото…

— Или като някой дядка — казвам с усмивка. — Но можеш да ме наричаш „сър“.

— Да ти го начукам тогава. Ще спра да използвам шибани думи и да говоря като някой шибан… — Но не довършва изречението си, защото и двамата избухваме в смях.

— Тази вечер си напълно луда — казвам.

— Знам. И е много забавно.

Радвам се, че се забавлява, но все още не ми е минало, задето е решила да се забавлява със Зед, а не с мен. Обаче ще си държа устата затворена, защото не искам да й развалям вечерта. Тя отпива от питието си и казва:

— Хайде да намерим Стеф.

— Сдобрихте ли се? — питам и тръгвам след нея. Не знам дали да се радвам, ако е така. Вероятно е редно да се радвам.

— Да, така мисля. Там са — казва и посочва дивана, където седят Тристан и Стеф.

Докато вървим към тях, няколко момчета, седнали на пода, извиват вратове да я огледат. Тя не забелязва похотта в очите им, но аз я забелязвам. Хвърлям им по един предупредителен поглед и почти всички обръщат глави в другата посока. Освен един, който много прилича на Ноа. Копелето продължава да я гледа като изтърван и аз се замислям дали не би било добра идея да го изритам в лицето, но вместо това я хващам за ръката. Тя се обръща и изумена гледа преплетените ни ръце. Какво толкова съм направил? Искам да кажа, че… е, да, не ми е много по сърце да ходя с някого и да си държим ръцете, но го правя… понякога. Нали?

— Ето къде сте били — казва Стеф, когато ни забелязва.

Моли седи на земята с едно момче, което ми е доста познато. Да, сигурен съм, че е втора година в колежа, а баща му има огромни земи във Ванкувър или нещо такова, което автоматично го прави колежанско лайно от класа. Двамата изглеждат смешно един до друг, но се радвам, че си е намерила играчка и че не ме притеснява… засега. Толкова е досадна, а и Теса я мрази.

— Бяхме навън — отвръщам.

— Скучно ми е — обажда се Нейт и разбърква бирата си с пръст. Разполагам се на края на дивана и слагам Теса да седне в мен. Всички ни гледат, но не ми пука. Само някой да е посмял да каже нещо! Мисля, че съм успял да ги предупредя само с поглед, защото всички се правят на ударени и гледат встрани от нас. Само Стеф ни зяпа и се усмихва. Не й отвръщам на усмивката, но не й показвам и среден пръст, което си е успех, нали?

— Да играем на „Истината или се осмеляваш“? — Отнема ми само секунда, докато разбера чий е гласът.

Какво, по дяволите? Навеждам се напред да погледна Теса и да се уверя, че не е откачила.

— Да бе, като че ли ще играеш? — казва Моли с подигравателен глас.

— Защо изобщо предлагаш такова нещо? Нали мразиш тези игри? — питам тихо.

— Не знам — смее се Теса. — Може пък тази вечер да е забавно.

Проследявам погледа на Теса, който бавно се плъзва към Моли, и дори не искам да си представям какво е намислила.