Анна Тод
След сблъсъка (55)

Глава петдесет и четири
Хардин

— Сериозно? Сериозно ли? — питам и ръцете ми политат нагоре.

Устата на Теса е отворена от изненада, но не може да каже и дума. Гледа ту него, ту мен. Мамка му, Теса. Усещам как гневът се излива във вените ми и вече си представям около сто начина да го премажа.

— Благодаря за обяда, Теса. Ще се видим по-късно — казва спокойно Тревър и тръгва към стаята си.

Поглеждам Кимбърли, но тя клати неодобрително глава, взима някаква папка, изчезва нанякъде и ни оставя сами. Теса гледа приятелката си с убийствен поглед, а аз едва не избухвам в смях. После тръгва към офиса си и започва да се оправдава:

— Само обядвахме, Хардин. Мога да обядвам, с когото си искам, така че не започвай — предупреждава.

Влизаме в стаята й. Аз затварям и заключвам вратата.

— Знаеш какво ми е отношението към него, нали? — Облягам се на стената.

— По-тихо. Тук работя.

— Не, тук си на стаж — поправям я.

— Моля? — Очите й се разширяват.

— Не си назначена на работа, а си само стажантка — казвам.

— Значи пак започваме с това?

— Не, само отбелязвам факта.

Това, че съм задник, е другият факт, който не отбелязвам.

— Така ли? — пита предизвикателно тя.

Стискам зъби и я гледам. Как може да е толкова твърдоглава?

— Защо изобщо си тук? — пита и сяда на стола си зад бюрото.

— Дойдох да те закарам на обяд, за да не ходиш в снега, но очевидно знаеш как да накараш другите мъже да те заведат на обяд.

— Не е кой знае какво. Отидохме да ядем и се върнахме веднага. По-спокойно. И без толкова нерви и ревност.

— Не е ревност. — Разбира се, че е ревност. И страх. Но никога няма да си го призная.

— Ние сме само приятели, Хардин. Стига вече за това. И ела тук.

— Не.

— Моля те? — умолява ме с големите си очи. Мръщя се, но отивам при нея. Тя се обляга на бюрото и ме придърпва да застана пред нея. — Искам само теб, Хардин. Обичам те и не искам да бъда с никого другиго. Само с теб. Гледа ме толкова проницателно, че се налага да отместя очи. — Съжалявам, че не го харесваш, но не можеш да ми казваш с кого да съм приятелка и с кого да не съм — говори и се усмихва. Колкото и да се опитвам да се държа за гнева си, усещам как леко започва да се изпарява. Мамка му, добра е, няма спор.

— Не мога да го понасям.

— Той е напълно безобиден. Освен това се мести в Сиатъл през март.

Лед се стича по вените ми, но се опитвам да остана неутрален.

— Така ли?

Разбира се, шибаният нов офис. И Теса иска да е там. Това е мястото, където няма да се преместя никога, за нищо на света. Питам се дали се е замисляла да замине с него. Не, не би направила такова нещо, нали? Или?

Мамка му, не знам.

— Да, така че няма да е тук. Моля те, просто го остави на мира — добавя и стиска ръката ми.

Поглеждам я и казвам:

— Добре, майната му, няма да го закачам — въздъхвам.

Не мога да повярвам, че току-що се съгласих да позволя да му се размине. Та той се опита да я целуне, за бога.

— Благодаря. Толкова те обичам — казва и очите й гледат право в моите.

— Все още съм бесен заради това, че се опита да те вкара в кревата си. И че не ме слушаш. Никога.

— Знам. Сега тихо… — Облизва долната си устна. Нека те успокоя — изрича и гласът й потреперва.

Моля?

— Искам… да ти докажа, че обичам само теб.

Бузите й пламват в огненочервено. Ръцете й се плъзват към колана ми и се изправя на пръсти да ме целуне. Объркан съм. Ядосан и ужасно надървен. Тя плъзва език по долната ми устна, а аз ръмжа като звяр и я мятам на бюрото. Треперещите й пръсти са пак на колана ми и този път успява да го махне. Повдигам ужасно дългата й пола чак над бедрата. Добре че днес не е обула чорапогащник.

— Искам те, бебо — казва във врата ми и обвива крака около кръста ми. Не мога да сдържа стона си, когато думите се изтърколват от сочните й устни, и изведнъж осъзнавам, че ми харесва, когато поеме контрола в свои ръце. Ръце, които в момента събуват джинсите ми.

— Ти не си ли… — искам да попитам за цикъла й. — Не, не си вече, нали?

Тя се изчервява, обвива пръсти около пениса ми и започва бавно да движи ръка. Прекалено бавно.

— Не ме дразни — ръмжа, а тя продължава да движи ръка и да смуче кожата на врата ми. Ако това е начинът й да ми се извини за гафа с Тревър, сега ми се иска да гафи по-често. Стига гафовете да не са с друг.

— Искам да те чукам — заявявам, но тя клати глава и се усмихва срамежливо.

— Не.

— Да.

— Не можем — казва и поглежда към вратата.

— Правили сме го и преди.

— Искам да кажа… заради… знаеш…

— Не е кой знае какво — отвръщам. И наистина не е. Хората само си мислят, че е голяма работа.

— Това… нормално ли е?

— Да, напълно нормално — заявявам категорично и очите й се разширяват от изумление.

Независимо от думите й, зениците й са станали с размера на ирисите й, което ми подсказва колко силно го желае. Ръката й остава върху пениса ми, движи се бавно, а аз разтварям краката й. Измъквам тампона й и го мятам в кошчето. После бавно отмествам ръката й настрани и слагам презерватива. Тя слиза от бюрото и се обляга напред, вдига полата си и заголва дупето си.

Проклет да съм, ако това не е най-възбуждащото нещо, което съм виждал в живота си. Въпреки обстоятелствата.