Анна Тод
След сблъсъка (52)

Глава петдесет и едно
Хардин

Отварям вратата и погледът ми веднага попада на лицето на баща ми. На бузата му има тъмносиня подутина. Долната му устна е разцепена на две, точно в средата. Кимам с глава и не знам какво да му кажа, по дяволите.

— Имате прекрасен апартамент — усмихва се Карен и тримата застават до вратата, без да знаят какво да правят.

Теса спасява положението.

— Заповядайте, може да ги оставиш до коледното дърво — обръща се към Ландън и сочи торбата с подаръци.

— Донесохме и подаръците, които оставихте вчера — казва баща ми.

Въздухът ще се пръсне от напрежение. Не се усеща гняв, но е толкова неловко. Тес се усмихва сладко.

— Много благодарим.

Дяволски я бива да накара хората да се почувстват добре. Поне един от двама ни трябва да има такава заложба. Ландън тръгва към кухнята, Карен и Кен вървят след него, а аз стискам ръката на Теса и я използвам като котва за страховете си.

— Как са пътищата? — пита Теса, очевидно се старае да започне някакъв разговор.

— Не са зле, аз карах — казва Ландън.

Разговорът, първоначално тотално спечен и скован, постепенно потръгва, докато се храним. През цялото време Теса стиска ръката ми под масата.

— Обядът е превъзходен — казва Карен и поглежда Теса.

— О, не. Аз не съм готвила. Хардин се погрижи за обяда — отговаря Теса и слага ръка на бедрото ми.

— Наистина ли? Хардин, много беше вкусно — усмихва се Карен.

Искаше ми се Теса да не казва, че аз съм готвил. Сега четирима души ме гледат и изпитвам желание да стана и да повърна. Теса стиска бедрото ми: очевидно от мен се очаква да кажа нещо.

— Благодаря — отвръщам и поглеждам Карен, но Теса ме стиска още по-силно, което ми напомня, че сега трябва да се усмихна. И го правя, но, уви, знам как изглеждам. След няколко минути тежка тишина Теса взима чинията си и тръгва към мивката. Чудя се дали е редно да я последвам.

— Обядът беше великолепен, сине. Впечатлен съм — казва баща ми.

— Да. Това е само храна… все пак — промърморвам. Той веднага свежда поглед и аз се поправям: — Искам да кажа, че Теса е много по-добър готвач. Благодаря все пак.

Баща ми изглежда доволен от отговора ми. Карен се усмихва неловко и ме гледа с тези свои топли, почти успокояващи очи. Отмествам поглед, преди някой друг да е заговорил за обяда.

— Е, ще отваряме ли подаръците? — пита Ландън, а Карен и Теса се хващат за предложението му като удавници за сламка.

Когато всички отиваме в хола, оставам максимално близо до Теса. Баща ми, Карен и Ландън сядат на дивана, а аз взимам ръката на Теса и нежно я придърпвам да седне в мен на стола. Забелязвам как сконфузено поглежда към гостите ни, а Карен едва прикрива усмивката си. Теса изглежда ужасно притеснена, но не става от скута ми. Увивам ръце около кръста й и я притискам към себе си.

Ландън става, взима подаръците и ги раздава. Гледам Теса и за кой ли път се удивлявам на способността й да се вълнува от такива неща, колко е ентусиазирана и щастлива, как се радва на всичко като дете, как умее да кара хората да се чувстват добре. Дори на Коледата за одобряване. Ландън й подава малка кутийка, на която пише „От Кен и Карен“. Теса скъсва хартията и изпод нея се появява по-малка кутийка с надпис Tiffany &Co. Изписан със сребристи букви.

— Какво е? — питам тихо. Не разбирам от бижута, но знам, че тази марка е скъпа.

— Гривна — казва, изважда сребърната верижка и после я размахва пред очите ми. На нея е закачено фино талисманче с формата на панделка и малко сърце. С една дума, моят подарък изглежда като пълно лайно.

— Разбира се — изричам под носа си.

Теса ме поглежда с укор и се обръща към тях:

— Много е красива. Благодаря — казва, а лицето й сияе.

— Тя вече… — Искам да обясня, да се оплача. Не, никак не ми харесва, че са й купили по-скъп и по-красив подарък. Знам, той има пари. Не можаха ли да й вземат нещо друго, каквото и да е друго? Но Теса се обръща и с поглед ме моли да не правя нещата по-зле, отколкото са. Въздъхвам и се облягам на стола.

— Какъв е твоят? — обръща се тя към мен и се опитва да оправи настроението ми.

Целува челото ми, поглежда към кутията в скута ми и ме подсеща с очи, че трябва да я отворя. Правя го, изваждам скъпия предмет и й го показвам.

— Часовник — казвам и се опитвам да я подкача за цикъла й.

Честно, толкова съм бесен за гривната. Искам да носи моята гривна. Всеки ден. Искам моята гривна да бъде най-любимият й подарък.