Анна Тод
След сблъсъка (42)

Глава четиридесет и едно
Теса

Лицето му е бяло. Трие колене с длани. После прокарва пръсти през косата си, поглежда към тавана, после пак в земята. Предполагам, че дълбоко в себе си се е надявал нещо да спре този разговор, но накрая започва:

— Имах приятели… у дома… там. Бяха като Джейс… И правехме това… играехме на тази игра… Предполагам, че е било игра. Избирахме по едно момиче за всекиго от нас и се състезавахме кой пръв ще изчука момичето си.

Стомахът ми пада в петите.

— И който успееше да спи с най-хубавото момиче… за седмицата… се обзалагахме… за пари.

— Колко седмици? — питам и веднага съжалявам за въпроса си. Не искам да знам, не трябва да знам.

— Само пет седмици, преди това момиче…

— Натали — вмъквам, защото вече започвам да навързвам събитията.

Хардин поглежда през прозореца.

— Да… Натали беше последната.

— И какво й направи? — Ужасявам се от отговора.

— На третата седмица… Джеймс каза, че не вярва на Мартин, и предложи да носим доказателства.

Доказателства. Тази дума ще ме преследва до гроб. Кървавите чаршафи веднага изскачат в съзнанието ми. Гърдите ме болят.

— Не, не, не такова доказателство… — Разбрал е за какво си мисля. — Снимки…

— Снимки? — ченето ми буквално пада.

— И едно видео — признава и покрива лицето си с длани.

— Видео? Записвал си как правиш секс с някоя? Тя знаеше ли? — питам, но знам отговора, преди той да поклати глава. — Как си могъл? Как си могъл да причиниш на някого такова нещо?

Плача. И сега разбирам, че не съм знаела нищо за Хардин, че не го познавам изобщо. Трябва да преглътна стомашния сок, който се надига в гърлото ми. Инстинктивно се отдръпвам от него и веднага виждам болката в очите му.

— Не знам… просто не ми пукаше… Беше забавно… не, не беше забавно, но не ми пукаше.

Откровеността му ме реже като стъкло и за първи път, откакто го познавам, си мечтая за времето, когато криеше всичко от мен.

— Какво се случи с Натали? — Гласът ми е пресипнал, бърша сълзите си.

— Когато Джеймс видя видеото, пожела да я чука, но тя му отказа, не го искаше. И тогава той показа видеото на всички.

— О, боже! Горкото момиче. — Чувствам се ужасно от това, което са направили с момичето, от това, което Хардин й е причинил.

— Видеото се разпространи много бързо, родителите й разбраха само след ден. Семейството й имаше много… голям авторитет сред църковната общност, така че новината беше приета изключително зле. Изгониха я от дома й и когато се разчу, загуби и стипендията си за частния колеж, в който й предстоеше да замине наесен.

— Съсипал си живота й — казвам тихо.

Хардин е съсипал живота на това момиче и сега си спомням как веднъж заплаши да съсипе и моя. Дали ще свърша като нея? Дали вече не съм като нея? Поглеждам го.

— Но ти ми каза, че никога не си бил с девственица преди.

— Тя не беше девствена. Вече беше спала с едно момче. Но това е причината майка ми да ме изпрати тук. Всички край нас знаеха. Аз не се виждах на видеото. Е, очевидно чуках на видеото, но не се виждах. Виждаха се само няколко татуировки на ръката ми. — Той започва да трие юмрук в дланта на другата си ръка. — Но с това съм известен там… Сега…

Вие ми се свят.

— Какво каза тя, когато разбра какво си направил?

— Каза, че се е влюбила в мен… и ме попита дали може да остане у дома, докато си намери къде да живее и къде да отиде.

— Позволи ли й?

Той клати глава.

— Защо?

— Защото не исках. Не я обичах.

— Как може да се отнесеш така студено и безразлично към съдбата на това момиче след всичко, което си й причинил? Ти си я подвел. Правил си секс с нея и си я записал. Показал си го на приятелите си. И на цялото училище. И е загубила стипендията и семейството си заради теб! И след това дори не я допускаш до дома си, не проявяваш никакво състрадание към нея, когато е нямало къде да отиде — крещя и ставам. — Къде е сега тя? Какво се случи с нея?

— Не знам, не ме е било грижа дори да разпитам.

Най-страшно е безразличието му към всичко случило се.

Гади ми се. И сега виждам приликата между нея и мен. И аз останах на улицата заради него. Напълно унищожих връзката си с майка си… пак заради него. Влюбих се в него, докато той е играл на някаква болна игра и ме е използвал като кукла.

Хардин става с мен, но стои на няколко стъпки разстояние.

— О, боже! — Цялото ми тяло започва да трепери. — Записвал си ме, нали?

— Не! Как можеш да си го помислиш? Никога не бих ти причинил това, Теса. Кълна се в бога, Теса, не съм.

Знам, че не трябва да му вярвам, но поне за това ми се струва, че не лъже.

— Колко още? — питам.

— Какво „колко още“?

— Записи си направил?

— Само Натали… преди да дойда тук.

— Направил си го отново след всичко, което си сторил на онова нещастно момиче? — пищя.

— Веднъж… сестрата на Дан — казва.

Сестрата на Дан?

— На приятеля ти Дан? — Сега вече разбирам. — Точно това е имал предвид Джейс, когато се бихте.

Бях забравила за онзи инцидент, когато Дан и Хардин се сбиха. Но точно тогава Джейс намекна нещо за натрупалото се напрежение между тях.

— Защо си го направил? Нали ти е бил приятел? На всички ли показа записа?

— Не, не съм я показвал на никого. Изтрих я. Веднага след като му я пратих. Беше само една снимка. Наистина не знам защо го направих. Дан се държа като истински малоумник с мен, когато я доведе първия път. През цялото време не спря да ме заплашва да стоя настрани от нея. Искаше ми се да я изчукам само за да го вбеся. Той е истински задник и мръсник, Теса.

— Как е възможно да не виждаш колко извратено е всичко това? Това е грозно, низко. Ти нормален ли си? — крещя.

— Знам, Теса, знам.

— Мислех, че облогът, касаещ мен, е най-лошото, което някога си правил… но… Боже, това е по-зле, много по-зле.

Историята за Натали не ме наранява така, както ме нарани тази за облога между Зед и Хардин. Толкова е отвратително, потресаващо, че започвам да се съмнявам дали изобщо знам нещо за този човек. Знаех, че не е съвършен, че е всъщност ужасно несъвършен, но последните новини изстрелват нещата на съвсем друго ниво на мерзост.

— Всичко това се случи преди теб, Теса. Това е миналото ми. Моля те, нека си остане в миналото — казва умолително. — Сега съм друг човек. Ти ме направи по-добър човек.

— Хардин, на теб дори не ти пука какво си сторил на тези момичета. Не изпитваш никаква вина, нали?

— Не си права. Изпитвам вина.

Наклонявам глава настрани и го изглеждам с присвити очи.

— Само защото сега знам и аз. — Той не оспорва думите ми, а аз продължавам да настъпвам и да крещя: — Не ти е пукало за никоя от тях. За никого.

— Права си. Не ми пука. Честна дума, не ми пука за никого, освен за теб — крещи той на свой ред.

— Това е прекалено много, Хардин. Дори за мен… Облогът, апартаментът, караниците, майка ми, майка ти, Коледа. Мамка му… много е. Дори не мога да си поема глътка въздух покрай всички тези… тези… каши. Веднага щом превъзмогна едно, следва друго. Кой знае какво още си правил! — Пак започвам да плача. — Не те познавам изобщо, не знам кой си! Нали?

— Познаваш ме, Теса. Разбира се, че ме познаваш. Тогава… там… не бях аз, истинското ми аз е тук, пред теб. Обичам те. Ще направя всичко за теб, за да видиш, че това съм аз. Човекът, който те обича повече от дишането, човекът, който танцува на сватби и те гледа как спиш, човекът, чийто ден не може да започне, преди да го целунеш, човекът, който по-скоро би умрял, отколкото да живее без теб. Това съм аз. Моля те, не позволявай на миналото да ни унищожи. Моля те, бебо.

Зелените му очи са насълзени и думите му наистина ме трогват, но това не е достатъчно. Той прави крачка към мен, ала аз отстъпвам назад. Трябва ми време и пространство, за да помисля. Вдигам ръка и го спирам.

— Имам нужда от време. В момента всичко това ми идва прекалено много.

Раменете ми се отпускат сякаш с облекчение.

— Добре, добре… помисли колкото е нужно.

— Далече от теб — обяснявам.

— Не…

— Да, Хардин. Не мога да мисля нормално, когато съм край теб.

— Не, Теса, никъде няма да ходиш — казва със заповеднически тон.

— Ти пък няма да ми казваш какво да правя и какво да не правя — отвръщам рязко.

Той въздъхва, заравя пръсти в косата си, скубе се силно, имам чувството, че щя я отскубне с корените.

— Добре… добре… Нека аз да изляза тогава. Ти остани тук.

Искам да споря, но не ми се тръгва никъде. Наистина. Писна ми от хотели, а и утре е Коледа.

— Ще се върна сутринта… освен ако не ти е нужно повече време — казва, обува кубинките си и се пресяга за ключовете. Едва тогава разбира, че майка му е взела колата му.

— Вземи моята — предлагам.

Той кима и тръгва към мен.

— Недей — казвам и пак вдигам ръце да се браня. — Хардин, по пижама си.

Той се поглежда, бяга към спалнята и след малко се появява напълно облечен. Спира до мен, поглежда ме в очите и изрича: — Моля те, помни, че те обичам и че съм се променил.

И излиза от апартамента.