Анна Тод
След сблъсъка (17)

Глава шестнадесет
Теса

— Млъъкниии — промърморвам, когато някакъв отвратителен шум ме изкарва от делириума. Нужни са ми няколко секунди, за да разбера, че това не е майка ми, която ми крещи за нещо, а е просто вратата, по която някой блъска.

— Господи, идвам! — опитвам се да извикам и се препъвам към вратата.

Поглеждам часовника. Почти четири сутринта е. За бога, кой блъска по това време? Макар и в пияно състояние, усещам остър, кошмарен страх, че това може да е Хардин. Минаха почти три часа, откакто му се обадих, имал е време да дойде.

Как ме е намерил? И какво ще му кажа? Не, не съм готова за това.

По вратата продължава да се блъска. Отхвърлям всички мисли и отварям със замах. Не, това е само Тревър. Разочарованието ме изгаря. Търкам очи. Чувствам се точно толкова пияна, колкото и когато си легнах.

— Извинявай, че те будя, но случайно да си взела телефона ми? — пита.

— А? — правя крачка назад, за да го пусна да влезе. Вратата се затваря зад гърба му и потъваме в мрак, начупван само от светлините на града от прозореца. Прекалено съм пияна, за да намеря къде се пуска осветлението.

— Мисля, че сме си разменили телефоните. Аз съм взел твоя, а ти моя. — Вдига ръка и ми показва моя телефон. — Нямаше да те будя, но твоят не спира да звъни.

— О! — Това е всичко, което успявам да кажа. Тръгвам да търся чантата си. Телефонът на Тревър е там. Разбира се. Под портмонето ми.

— Съжалявам, вероятно в колата съм взела твоя — казвам и му го подавам.

— Няма проблем. Извинявай, че те събудих. Ти си единственото момиче, което изглежда така красиво, когато се събуди, както…

Силно блъскане по вратата прекъсва думите му. Внезапният шум ме вбесява.

— Какво е това, по дяволите? Парти в стаята на Теса? — крещя и крача гневно към вратата, готова да се развикам. Вероятно някой се е оплакал от шума в стаята ми и сега пращат някого да ми се кара.

Ще го навра в кучи задник.

Точно когато стигам до вратата, блъскането става по-настоятелно и по-шумно. Заковавам се на място. Чакам и после чувам:

— Теса, отвори проклетата врата!

Гласът на Хардин плющи в тишината. Сякаш между нас няма врата. Някой пуска осветлението. Обръщам се. Тревър е намерил ключа. Лицето му е бледо, изплашено. Истински изплашено. Хардин никак няма да се зарадва да го види в стаята ми, независимо от всичко станало между нас.

— Бягай в банята — казвам, а Тревър ме гледа в тотален шок.

— Моля? Няма да се крия в никаква баня!

Да, едва сега осъзнавам колко е тъпо.

— Отвори шибаната врата! — крещи Хардин и после започва да я рита. Не спира, систематично и с упорство. Поглеждам Тревър и се опитвам да запомня красивото му лице, преди Хардин да го е размазал.

— Идвам — казвам и отварям вратата.

Имам чувството, че от тялото на Хардин излиза пара. Облечен е в черно. Пияният ми поглед го измерва и забелязвам, че не е обул черните си кубинки, а носи черни гуменки. Никога не съм го виждала обут в друго, освен в кубинки. Тези гуменки ми харесват…

Разсейвам се…

Хардин бута вратата и минава покрай мен. Върви директно към Тревър. За щастие, успявам да го хвана за тениската и да го спра.

— Ти какво си мислиш? Ще можеш да я напиеш и да се намъкнеш в хотелската й стая? — крещи Хардин и се опитва да се изскубне от мен. Знам, че се въздържа, защото ако искаше да го нападне, вече щях да съм метната на пода, а Тревър да е размазан.

— Видях, че чак сега включихте осветлението. Вижда се през шпионката. Какво правите тук, в тъмното!

— Не съм… аз… — започва да се оправдава Тревър.

— Хардин, престани. Не можеш да ходиш и да пребиваш всеки — крещя и дърпам тениската му.

— О, мога… — ръмжи той.

— Тревър, иди си в стаята, за да мога да налея малко разум у този луд задник.

Тревър почти се засмива, но му стига да метне един поглед към Хардин, за да млъкне, и бързо излиза от стаята ми.

— Луд задник? — пита Хардин.

— Да, луд. И не можеш да нахлуваш в стаята ми и да пребиваш приятелите ми.

— Не му е тук мястото. Защо беше тук? Защо си все още облечена? И откъде се взе тази рокля, по дяволите? — казва и ме оглежда.

Опитвам се да не обръщам внимание на горещия циклон под стомаха си.

— Дойде да си вземе телефона, понеже се оказа, че сме си ги разменили по невнимание. Не помня останалите въпроси, които ми зададе — признавам.

— Може би… ако беше пила по-малко.

— Ще пия каквото, когато, защото и с когото си искам. Благодаря за съвета.

— Много дразниш, когато си пияна — казва и се пльосва във фотьойла.

— Много дразниш, когато си… когато си… всичко. И кой ти е казал, че можеш да седнеш? — Скръствам ръце и негодувам. Той вдига поглед. Очите му са светлозелени, греят. Господи, този мъж е самият секс.

— Не мога да повярвам, че беше в стаята ти.

— Не мога да повярвам, че ти си в стаята ми — отвръщам.

— Чука ли го?

— Моля? Как се осмеляваш да ми зададеш такъв въпрос! — Крещя.

— Отговори на въпроса.

— Не, задник такъв. Разбира се, че не съм.

— Щеше ли? Искаше ли?

— Господи, Хардин. Ти си луд за връзване. — Клатя глава и крача между прозореца и леглото.

— Тогава защо си все още облечена?

— Няма никаква логика във въпроса ти. Освен това не ти влиза в работата с кого се чукам. Може да съм се чукала вече с него, може с някой друг. — Устните ми се опъват в лека усмивка, но успявам да запазя неутрално изражение. — Никога няма да разбереш.

Думите ми постигат точно този ефект, който целях: лицето му потъмнява, става като на озверяло животно.

— Какво каза? — излайва.

О, това се оказва голямо забавление. Обичам да съм пияна, когато съм с Хардин, защото говоря, без да мисля, казвам неща, които са истина, но звучат много забавно.

— Чу ме — казвам и заставам пред него. — Може би съм завела момчето от клуба да го чукам в банята. Може пък Тревър да ме е чукал. Ето, тук — поглеждам през рамо към леглото.

— Млъкни. Теса, моля те, млъкни вече — предупреждава ме той, но аз се смея. Имам сила, власт, чувствам се смела и искам да разкъсам тениската му.

— Какво има, Хардин? Не ти ли харесва да си представяш как ръцете на Тревър са навсякъде по тялото ми?

Не знам дали заради гнева му, дали заради алкохола, дали поради факта, че ми липсва, но без да се замислям, сядам в скута му. Обкрачвам го. Коленете ми са от двете страни на бедрата му. Това го шокира… много меко казано. Тялото му трепери.

— К… какво… правиш, Теса?

— Кажи ми, Хардин. Харесва ли ти идеята за ръцете на Тревър…

— Спри, моля те, не го изричай повече — казва почти жално и аз спирам.

— О, стига, знаеш, че никога няма да го направя.

Увивам ръце около врата му. Носталгията по времето, когато спокойно можех да седна в него, спира дъха ми.

— Теса, пияна си — казва и се опитва да махне ръцете ми.

— Е, и? Искам те — отвръщам и изненадвам и двама ни.

Решавам да сложа всички мисли под ключ. Най-вече тези, в които има някаква логика. Увивам юмруци около косата му. Господи, колко ми липсваше да почувствам косата му между пръстите си.

— Теса, не знаеш какво правиш. Пияна си…

Гласът му не е никак убедителен.

— Хардин… престани да премисляш нещата. Не ти ли липсвах? — казвам, свряла лице във врата му. Засмуквам кожата му, хормоните ми тържествуват над разума. Не знам дали някога съм го искала толкова силно и отчаяно.

— Да… липсваше ми — изсъсква в ухото ми. Засмуквам по-силно и му оставям червена следа. — Не мога, Тес… моля те.

Но аз не спирам и даже започвам да въртя таза си върху него, карам го да стене.

— Не… прошепва и големите му ръце обхващат таза ми, за да ме спрат, за да не мога да се движа. Поглеждам го и казвам ядно:

— Или ще ме чукаш, или си тръгвай. Ти решаваш.

Какво казах?

— Утре може да ме мразиш, ако направя това, което искаш сега — казва и ме гледа в очите.

— Вече те мразя — отвръщам и той се сгърчва при тези думи. — До известна степен — добавям с малко по-мек тон. Не че искам да съм мекушава с него…

Той отпуска захватката си и ми позволява да се мърдам.

— Може ли поне първо да поговорим за това?

— Не, престани да се правиш на Деби Даунър — простенвам и се търкам в крака му.

— Не бива да го правим… не и така.

Откога Хардин има морални съображения?

— Знам, че искаш, Хардин. Усещам колко си възбуден. От мен — казвам в ухото му. Не мога да повярвам, че съм в състояние да произнеса такива мръсни думи. Но устните му са толкова сочни, тъмнорозови, очите му са широко отворени, черни почти. — Хайде, Хардин, не искаш ли да ме надупиш върху бюрото? Или на леглото? Или над мивката? Толкова много възможности… — прошепвам и захапвам мекото на ухото му.

— Мамка му… добре… мамка му… — казва и увива ръце около косата ми, придърпва главата ми и покрива устата ми с устните си.

В мига, в който устните на Хардин ме докосват, тялото ми пламва. Стена в устата му, чувам неговите гърлени, трескави звуци. Пръстите ми са в косата му. Скубя го. Не мога да контролирам желанието си… потребността си да го имам. Знам, че се опитва да ме спре, да се отдръпне, и това ме подлудява допълнително. Ръцете ми се движат надолу, искам да вдигна тениската му. Хващам края и я измъквам през главата му. В секундата, в която устните ни се отделят, той се обляга назад и моли:

— Теса…

— Хардин — отговарям и прокарвам пръсти по индиговата кожа. Липсваше ми да усещам напрежението на мускулите му под кожата му. Липсваха ми извивките на мастилените рисунки по прелестното му тяло.

— Не мога да си позволя да се възползвам от теб — казва, но веднага след това простенва, когато езикът ми минава по долната му устна.

— Просто престани да говориш — смея се в устните му.

Когато ръката ми се спуска надолу и обхваща твърдия му пенис, знам, че не може да ми устои, което ми доставя огромно удоволствие. А не би следвало да е така. Никога не бях си представяла, че ще бъда в ситуация с Хардин, когато аз ще имам пълен контрол и когато цялата власт ще е моя. Колко е забавно да си разменим местата.

Толкова е възбуден. Изправям се и свалям ципа му.