Анна Тод
След сблъсъка (115)

Глава сто и четиринадесет
Хардин

Само докато я гледам как се съблича, съм готов да се заровя в нея. Знам, че не сме решили нито един проблем, но имам нужда от това, ние имаме нужда от това. Качвам се на леглото при това влудяващо, изнервящо, невярно момиче, което открадна всеки грам от мен, от тялото и от душата ми, и ме накара никога да не си го поискам обратно. Принадлежат на нея. Аз принадлежа на нея.

Вече имам болезнена ерекция. Откъсвам устни от красивите й гърди колкото да взема презерватива от шкафчето. Тя лежи по гръб с разтворени крака.

— Искам да те виждам — казвам.

Тя навежда глава настрани, леко объркана от думите ми, хващам я за ръцете и я слагам върху себе си. Това момиче е създадено за мен. Бедрата й се разтварят, отърква влагата си по пениса ми. Толкова съм нетърпелив, готов, но начинът, по който се плъзга по мен, ме побърква и искам да продължава да ме мъчи. Пускам ръка между нас и притискам палец към клитора й. Тя простенва, увива ръце около врата ми и бавно се плъзга по пениса ми. В мига, в който влизам в нея, и двамата вдишваме рязко, през зъби. Мамка му, колко ми липсваше. И толкова обичам да я гледам как ме язди.

Става все по-добра „ездачка“. Помня, когато го направи за първи път. Не беше зле, но през цялото време беше толкова нервна и притеснена. В момента е поела пълен контрол върху нещата. Става все по-уверена в уменията си, има самочувствие, чувства се добре в тялото си. Щастлив съм да я видя такава. Толкова е сексуална, но никога няма да си признае.

Поиздигам таза си, за да посрещна движенията на бедрата й. Тя стене. Очите й са широко отворени.

— Хубаво е, нали бебо? Изумителна си — окуражавам я.

Дърпам леко ръката й, за да я накарам да се доближи до мен.

Искам да гледам как тялото й подчинява моето, но искам и да я целувам. Устата ми намира нейната. Обичам, когато стене в устните ми.

— Кажи ми какво изпитваш? — питам, хващам дупето й и рязко влизам в нея. Много по-дълбоко отпреди малко.

— Хубаво… много… хубаво, Хардин.

Ръцете й са на гърдите ми, за да поемат теглото й и да балансира.

— По-бързо, бебо! — казвам и ръката ми обхваща едната й гърда.

— М-хм… — съгласява се и започва да се движи по-бързо, но секунда след това застива и на лицето й виждам… болка? Поглежда ме в очите.

— Какво има? — питам и сядам срещу нея, без да излизам.

— Нищо… просто го усетих много дълбоко… или нещо такова.

Разбира се, веднага се изчервява, а гласът й е мек и изпълнен с почуда.

— Хубаво ли беше, или заболя? — Прибирам косата й зад ухото.

— О, добре. — Очите й се обръщат от удоволствие.

Чукал съм я толкова много пъти и все още няма никаква представа за секса, като не броим, че се научи да прави свирки, в които е много добра. Изключително добра. Започвам да мърдам бедрата й и се опитвам да намеря онази точка. Ако я докосна пак, след секунди ще пищи името ми. Обичам, когато върти таза си, бедрата й имат изумителна форма. Ноктите й се забиват в голите ми гърди и знам, че съм намерил точката. Тя слага длан на устата си и захапва дланта си, за да заглуши вика си, когато повдигам таза си да посрещна движенията й, да я чукам по-бързо, да влизам и излизам от нея.

— Ще те накарам да свършиш така — казвам задъхано. Господи, това момиче е перфектно.

Очите й бавно се затварят, движенията и стават по-бавни.

— Сега свършваш, нали? Ще го направиш за мен, бебо, нали?

— Хардин… — името ми прозвучава като стон и знам, че това е отговорът.

— Мамка му.

Гърбът й се извива и сиво-сините й очи се затварят. Ноктите й пак се забиват в гърдите ми, другата й ръка е на устата й. Усещам как мускулите й се стягат около мен. Мамка му, божествена е.

Променям темпото. Сега се движа по-бавно, но знам, че я докосвам дълбоко, че с всеки тласък на таза си удрям чувствителната точка. Знам колко обича да чува гласа ми, когато я чукам, и когато с вик започвам да пълня презерватива, тя изпищява от екстаз.

— Хардин — проскимтява и слага глава на гърдите ми. Диша задъхано, сърцето й бие лудо.

— Бебо…

Тя обръща сънен поглед към мен и ми се усмихва. Дишам с нея, издишвам с нея. Прокарвам пръсти през русата й, рошава коса. Все още съм й бесен. И на Зед. Но я обичам. И се опитвам да й докажа, че мога да се променя. Заради нея. Не мога да отрека, че отношенията ни са хиляди пъти по-добри, отколкото бяха преди. Но знам, че ще ми бъде ядосана поне още веднъж. Заради Зед. Но той трябва да знае, че Теса е моя и че ако я докосне пак, ще го убия.