Анна Тод
След сблъсъка (11)

Глава десет
Хардин

Ти никога няма да бъдеш щастлив. Ще останеш сам до края на живота си. Ето защо ми е жал. Аз ще намеря истински мъж, който ще се държи с мен така, както ти трябваше да се държиш, ще се омъжа и ще имам деца. И ще бъда щастлива.

Думите на Теса не излизат от главата ми. Като грамофонна плоча. Знам, че е права, но толкова отчаяно ми се иска да не беше. Никога досега не съм имал нищо против да съм сам. Но сега вече знам какво губя.

— Идваш ли? — Чувам гласа на Джейс през блатото на мислите си.

— Какво? — питам и едва сега се сещам, че карам. Той си дърпа от джойнта и пита нетърпеливо.

— Питах дали идваш? Отиваме у Зед.

— Не знам…

— Защо не? Престани да се държиш като кифла. Ревеш и се тръшкаш като бебе.

Гледам го лошо. Ако бях успял да поспя снощи, щях да се пресегна и да го удуша.

— Не правя нищо подобно — казвам много бавно.

— Напротив, копеле. Тая вечер трябва да се напиеш и да чукнеш нещо. Сигурен съм, че ще има доста достъпни момиченца.

— Не искам да чукам. — Не искам никоя друга. Искам само нея.

— Карай към Зед тогава, а ако не искаш да чукаш, поне се качи да изпиеш няколко бири.

— Никога ли не ти се е искало нещо повече от това? — питам, а той ме гледа, сякаш съм полудял.

— Какво?

— Не се ли чувстваш стар за тези неща? Само партита и всяка вечер с различно момиче?

— Опа! Това се оказва по-зле, отколкото си мислех. Яко си загазил, човече.

— Не, не съм. Просто казвам, че да правиш едно и също всяка вечер, това състарява човека много бързо.

Той не знае колко е хубаво да легна в леглото с Теса, да се смеем, да я слушам как дърдори за любимите си книги, да се боричкаме, докато се опитвам да я гъделичкам или опипвам. Това е по-хубаво от всяко едно парти, на което съм бил или някога ще отида.

— Тая наистина ти скрои номер. Лайняна работа, нали? — смее се Джейс.

— Не, не ми е скроила нищо — отвръщам.

— Разбира се, не… — казва и изхвърля остатъка от джойнта през прозореца. — Сега е самичка, нали? Няма си гадже — пита и едва не счупвам волана на колата. — Шегувам се, Скот. Само исках да видя колко ще се ядосаш.

— Да ти го начукам — отвръщам, сякаш искам да му докажа… не знам и аз какво.

Завивам по пътя към Зед.