Анна Тод
След сблъсъка (109)

Глава сто и осем
Хардин

Теса не ми вдига. Започвам да побеснявам. След петнадесет минути рожденият ми ден свършва. И тя не ми вдига?

Да, може би трябваше да й се обадя по-рано, но все пак… Пуснах й едно „здравей“ преди часове, а тя дори и на това съобщение не ми отговори. Мисля, че вчера прекарахме добре, тя дори се опита да ме съблече. Едва не умрях, когато с върховни усилия й отказах, но знаех какво щеше да се случи, ако бяхме тръгнали по този начин. Не искам да се възползвам от нея точно сега, колкото и да ми се иска да я чукам. Бог ми е свидетел, че много ми се иска.

— Мисля да си тръгвам — казвам на Логан и се опитвам да го накарам да се отлепи от тъмнокожата мацка, която май доста му харесва.

— Не, не става, копеле, не можеш да си тръгнеш, преди да… О, ето ги. Идват! — вика и сочи нещо зад гърба ми. Обръщам се и виждам две момичета в манта, които вървят към нас. Няма начин. Няма да стане. Всички започват да крещят като обезумели.

— Не, не се занимавам със стриптийзьорки — казвам.

— О, я стига. Как изобщо разбра, че са такива? — смее се Логан.

— Манта и високи обувки.

Това е толкова тъпо!

— Хайде, човече, Теса няма да има нищо против — уверява ме Логан.

— Не е заради това — изръмжавам, макар че проблемът е точно този. Не е единственият проблем, но е най-големият.

— Това ли е порасналото момче? — пита едното от момичетата.

От яркото й червило вече ме боли глава.

— Не, не, не съм аз — лъжа и хуквам през вратата.

— Стига, Хардин! — подвикват хората край мен.

За нищо на света няма да се обърна. Ако Теса разбере, че край мен е имало стриптийзьорки, ще си изгуби ума. Вече я чувам как ми пищи и ми продънва ушите, макар че дори не останах.

Защо не вдигна, когато й се обадих? Опитвам се да й се обадя пак, а Нейт звъни на другата линия.

Няма да се върна там, за нищо на света няма да се върна. Достатъчно дълго се задържах на това… празненство. Обзалагам се, че вече ми е бясна, задето не й се обадих по-рано, но с Теса никога не знаеш кога е редно и кога не е редно да звъниш. Не желая да я притискам, но не искам и да й давам прекалено много време да мисли. С Теса е, сякаш ходиш по опънато въже, а на мен ми липсва баланс.

Проверявам си телефона пак и виждам едно-единствено съобщение: това самотно Здравей, което й изпратих преди часове.

Явно сме си пак ние двамата: самотният ми задник и самотният апартамент.

Честит шибан рожден ден, Хардин.