Патриша Корнуел
Легло от кости (19)

18.

Тя направи пауза, защото няколко души в залата се разсмяха, но съдебните заседатели не се усмихваха, нито един от тях.

— Не допускам подобно нещо — отговорих аз.

— Е, днес закъсняхте час и петнайсет минути, доктор Скарпета. Ако включим и времето, което отне на съдия Конри да ви смъмри, това прави час и половина, а на всичко отгоре заради вас съдът няма да може да свърши работата си за деня, преди да се е стъмнило.

— За което продължавам да се извинявам, госпожице Донахю. Никога не съм възнамерявала да проявя неуважение към съда. Просто бях с катер на местопрестъпление, което изискваше вниманието ми.

— Искате да кажете, че мъртвите са по-важни за вас от живите?

— Такова заключение би било неправилно. Животът винаги има приоритет пред смъртта.

— Но вие изследвате мъртвите, нали така? Пациентите ви са мъртъвци, не е ли вярно?

— Като медицински експерт — бавно казах аз, защото видях накъде отиват нещата — моята работа е да разследвам всяка неочаквана или насилствена смърт, да определя причината за нея и как се е случило. С други думи, какво в действителност е убило този човек и дали това е било инцидент или убийство, да кажем. Така че, да, повечето хора, които изследвам, са мъртъвци.

— Е, да се надяваме всички да са такива.

Нов смях в залата, но съдебните заседатели останаха сериозни и слушаха внимателно. Едра жена във виолетов костюм с панталон седеше наведена напред в средата на първия ред и не сваляше поглед от мен. Отляво на нея по-възрастен мъж, спретнато облечен в спортен панталон и пуловер, бе навел глава на една страна, сякаш се опитваше да ме прецени що за човек съм.

Джил Донахю още не бе предложила никакви изненади. Опитваше се да ме представи като странна, студенокръвна жена, която пет пари не дава за живите. От което следваше, че не ми пука и за нейния клиент, Чанинг Лот.

— Не всички, които изследвам, са мъртви. — Говорех на заседателката в тъмночервеното костюмче, на мъжа до нея и на един друг заседател в син костюм. — Понякога изследвам и живи жертви, за да определя дали техните рани съответстват на дадената в полицията информация.

— И къде точно се научихте да изследвате трупове и епизодични живи тела? Къде учихте? Нека започнем с колежа.

— Постъпих в Корнелския университет, след завършването му следвах в Медицинския факултет на „Джон Хопкинс“, после записах право в „Джорджтаун“ и накрая се върнах в „Джон Хопкинс“, за да завърша резидентурата си по патология. Последва една година специализация по патоанатомия в Отдела за съдебномедицинска експертиза на окръг Дейд в Маями, Флорида.

Почти половин час Джил Донахю ме разпитва за всеки нюанс на моето образование и обучение. Уморителни въпроси за времето ми в ИПВВС, последвани от разпит какво съм правила, докато съм била в Медицинския център на сухопътните войски „Уолтър Рийд“ във Вашингтон в края на 80-те, преди да бъда назначена за главен патолог на Вирджиния и да се преместя в Ричмънд. После задълба в по-активните ми ангажименти към Министерството на отбраната след 11 септември, което автоматично доведе до прекараните шест месеца в „Доувър“, където изучавах компютърна томография (разчитане на КТ сканирания) в помощ на аутопсиите.

Дан Стюард не помръдна, докато тя не отвори дума за Бентън. Искаше да знае дали е истина, че сме се запознали, когато съм била новият патоанатом на Вирджиния, а той — ръководител на онова, което тогава се наричаше отдел „Бихейвиоризъм“ към академията на ФБР в Куантико. Попита ме вярно ли е, че тогава съм била разведена, а той женен с три деца.

— Възразявам — най-сетне каза Стюард.

Не успях да се удържа. Обърнах се да го погледна — беше на крака, столът му бе избутан назад от прокурорската маса, вдясно на катедрата, на която Донахю комфортно се бе облегнала, за да можем да си побъбрим на воля.

— Подробностите относно личния живот на доктор Скарпета са напълно извън обхвата на онова, което я квалифицира за вещо лице патолог — каза Дан Стюард, може би един от най-жалките прокурори, с които някога съм работила, помислих си в този момент.

— Ваша Чест — обърна се Донахю към съдия Конри, — искам с максимално уважение да отбележа, че ако може да се покаже пред съда, че даден свидетел е имал престъпно или неморално поведение, това е напълно в обхвата на квалификацията на този свидетел, позволяваща му да даде показания за приписваните факти, и може да доведе до вкарването на обвиняемия в затвора.

— Отхвърля се. Госпожице Донахю, можете да продължите.

Сега вече знаех със сигурност, че богът съдия бе решил да ме изпрати в личния си ад.

Имат връзка или искат да имат.

Въздържах се да погледна в неговата посока.

— Не е ли истина, доктор Скарпета, че сте започнали интимна връзка с Бентън Уесли докато той все още е бил женен за друга? — попита Джил Донахю и аз бях длъжна да й отговоря.

Оставена бях сама на себе си.

Погледнах лицата на съдебните заседатели и казах:

— Ако под „интимна“ имате предвид, че сме се влюбили един в друг, тогава, да, направихме го. Заедно сме вече двайсет години и сме женени.

Жената в тъмночервения костюм кимна, а Донахю каза:

— Значи ще бъде справедливо да се каже, че истината е каквато вие решите.

— Няма да бъде справедливо да се каже така.

— Ще е справедливо да се каже така, ако някой е женен, напълно ясно е.

— Това е ваше мнение, не мое — отговорих аз, понеже явно Стюард нямаше да направи абсолютно нищо.

— Ще е справедливо да се каже, че не уважавате закона, а постъпвате както ви харесва.

— Определено няма да е справедливо да се заяви подобно нещо.

— Но Бентън Уесли е бил женен.

— Беше.

— И вие сте го отнели от жена му и трите му дъщери.

— Той се разведе със съпругата си. Не съм го отнела нито от нея, нито от някой друг.

— Доктор Скарпета… Не би ли било точно да се каже, че истината е каквато решите вие? — отново опита тя.

— Не, няма да е точно да се каже такова нещо — повторих аз.

— А беше ли точно, когато вие заявихте в имейл до Дан Стюард, че съпругата на Чанинг Лот се е превърнала в калъп сапун?

— Не съм се изразила така.

— Извинявам се… Какво тогава казахте?

— В кой случай?

— Добре, нека видим имейла — отговори тя.

Имейлът се показа на плоските екрани из цялата зала, имейл адресите бяха задраскани с черно. Тя ме попита разпознавам ли онова, което виждам, аз потвърдих и тогава тя прочете текста на глас:

Дан,

Ще отговоря на въпроса ти по принцип и в никакъв случай конкретно за Милдред Лот. Ако едно тяло е изхвърлено в океана край Глостър през март и е останало потопено в студена вода месеци наред, хидролизирането и хидрирането на мастните клетки, изграждащи подкожните мастни тъкани, ще доведе до образуването на бактериално резистентна адипоцера — следсмъртен артефакт, който по същество превръща тялото в сапун.

— Спомняте ли си този имейл до Дан Стюард, доктор Скарпета?

— Не помня точно тези думи.

— Какво помните в такъв случай?

— Помня, че казах на господин Стюард, че ако едно тяло остане потопено в студена вода за период от седмици или месеци, резултатът ще бъде процес на разлагане, известен с термина „осапуняване“.

— Превръщане в сапун — подчерта тя.

— В известен смисъл.

— Не в известен смисъл, доктор Скарпета. Това казвате в имейла си, нали така?

— Мисля, че казвам „по същество превръща тялото в сапун“.

— За да изясним въпроса, може ли едно мъртво човешко тяло буквално да се превърне в сапун при каквито и да било обстоятелства? — поинтересува се тя.

— Хидролизата на мазнините и мастите наистина може да произведе груб сапун. Той е известен като „трупен восък“ заради начина, по който изглежда.

— И образуването на този сапун, трупен восък или адипоцера не става за една нощ, нали така? — попита тя.

— Точно така. Това може да отнеме седмици или месеци в зависимост от температурата и другите условия.

— Така стигаме до онова, което днес е във всички медии. — Естествено бе, че ще стигне и до това. — Тялото, което извадихте от водата, може да се каже пред очите на всички ни. Наистина, ако излезете от тази зала, отидете до високите прозорци и погледнете през тях, вие почти можете да видите мястото, където бяхте на катера на бреговата охрана само преди няколко часа, вярно ли е?

— Вярно е.

— Знаете ли самоличността на онази мъртва жена, чийто труп извадихте от водата преди няколко часа?

— Към този момент не знам — отговорих й аз и Дан Стюард, разбира се, остави и този въпрос да мине.

— Знаете ли на каква възраст е тя?

— Не.

— Не можете ли да прецените?

— Още не съм я изследвала.

— Но очевидно сте видели тялото й — продължи Донахю. — Не може да нямате мнение.

— Още не съм оформила никакво лично мнение.

— Тялото е на възрастна жена, така ли е? — продължи тя, защото Дан Стюард не я спря.

— Така е.

— По-възрастна от шестнайсетгодишна? Осемнайсет…?

— Може да се каже, че е на зряла, възрастна жена — отговорих аз.

— Вероятно над петдесетте?

— Не знам възрастта й в този момент.

— Използвах думата „вероятно“. Вероятно ли е тя да е малко под шейсетте?

— Вероятно е.

— С дълга бяла или платиненоруса коса.

— Точно така.

— Доктор Скарпета, известно ли ви е, че Милдред Лот е на петдесет и има дълга, подчертано платиненоруса коса?

Говори за нея в сегашно време, сякаш не е мъртва. Ако не е мъртва, тогава съпругът й не може да има нищо общо с убийството й.

— Знам най-общо за възрастта й и че косата й беше описана като платиненоруса.

— С разрешение на съда искам да изтегля от интернет видеоматериал на Fox News и да го пусна на екраните в залата, така че всички да видят за какво говоря.

И това слага край на случая на Дан Стюард.

— Ваша Чест, възразявам — обади се Стюард.

Погледнах назад към него — той отново бе на крака и изглеждаше повече озадачен, отколкото гневен.

— На какво основание, господин Стюард? — Изражението на съдията бе каменно, а в гласа му звучеше раздразнение.

— На основание, че възпроизвеждането на видеообект от новините няма връзка и е несъществено.

— Ваша Чест, точно обратното — оспори Донахю, — обектът е абсолютно уместен в този контекст.

— Обезпокоен съм още от това, че фрагментът от излъчения по Fox News или кой да е друг новинарски канал видеоматериал е редактиран — уведоми Стюард съдията. — И то редактиран не от полицията.

— И на вас ви е известно, че онова, което госпожица Донахю иска да покаже на съда, е редактирано? — попита съдията.

— Допускам, че е редактирано, Ваша Чест. Новинарските програми нямат практиката да показват суров немонтиран материал. Моля ви да забраните възпроизвеждането на този видеорепортаж и всеки подобен на него по време на съдебните заседания.

Опитай да си още по-мекушав, помислих си с отвращение.

— По принцип телевизионните програми не са допустими — резюмира съдията със скучаещ глас. — Вашите съображения, госпожице Донахю…?

— Моите съображения са много прости, Ваша Чест. Видеообектът — редактиран или не — показва много ясно трупа на възрастна жена, която е била потопена в студена вода и не се е — нека цитирам — „превърнала в сапун“.

— Ваша Чест, това е нелепо. Това е търсене на сензация — запротестира Стюард с дразнещия си глас.

— Мога ли да продължа, Ваша Чест? — попита Донахю.

— Щом се налага.

— Значи или заявлението на доктор Скарпета за онова, което се случва с един труп, след като е стоял потопен в студена вода, е невярно, или изваденият по-рано днес от нея труп от залива е на възрастна жена, която не е била мъртва и потопена във водата в продължение на дълъг период от време. Ваша Чест, нека го кажем направо. Откъде да знаем дали току-що открития труп не е на Милдред Лот? А ако е възможно да е на Милдред Лот, тогава клиентът ми определено не може да я е убил. Беше в затвора през последните пет месеца, задържан без гаранция, понеже господин Стюард несправедливо убеди съда, че Чанинг Лот може да избяга заради богатството си.

— Ваша Чест, тя превръща процеса в карнавал! — възкликна Стюард.

— Видеоклипът е с продължителност под една минута, Ваша Чест. Намерението ми е само да покажа в едър план трупа, докато доктор Скарпета плува с него в посока на катера на бреговата охрана.

— Ще отхвърля вашето възражение, господин Стюард — каза съдията. — Нека видим видеото и да опитаме да продължим нататък, за да не оставаме тук до полунощ.