Дороти Кумсън
Бонбони за закуска (35)

Тридесет и четвърта глава

— Правиш го грешно! — обяви Съмър. Взираше се с искрено и дълбоко отчаяние в чинията си. Беше напълно объркана. Това беше само купа с корнфлейкс.

— Какво имаш предвид? — попита я Кайл.

— Правиш го грешно! — изпищя тя в отговор.

Този звук, писъкът, се заби в главата му, накара го да стисне зъби и събуди гнева му. Погледна към Джаксън. Той се взираше в купата си със същото отчаяние.

„Кендра е виновна“, помисли си Кайл. Не знаеше защо или как, но беше сигурен, че тя стои зад това.

— Какво може да съм сбъркал. Това е корнфлейкс.

— Днес е събота — каза тихо Джаксън.

— Много добре знам, че е събота. Какво общо има това?

— Правиш го грешно! — повтори дъщеря му. — Искам Кенди да го направи.

„Знаех си“, рече си Кайл.

— Кенди го прави правилно. Кенди прави съботната закуска правилно. Ти я правиш грешно.

„Кендра. Как изобщо сме живели без Кендра?“

Тази жена беше променила и двете му деца. Те се бяха залепили за нея и не я пускаха. Отначало той си мислеше, че е просто интересна новост за тях, човек, с когото да си поиграят, но после осъзна, че е заради нейното постоянство. Те знаеха, че тя винаги е тук. Докато Ашлин пиеше, децата никога не знаеха с кого точно ще прекарат следващия ден. Понякога тя беше забавна и весела, друг път не спираше да плаче. Имаше дни, когато обичаше всички, и други — когато ги обвиняваше, че са й съсипали живота.

Говореше му невероятни неща. А после нищо не помнеше. Отначало той си мислеше, че тя се преструва, че нищо не се е случило, от срам и съжаление, после откри, че наистина не помни. Тя не помнеше да му е казвала, че сексът с него е най-лошият в живота й. Не помнеше да му е казвала, че е добре, че имат две деца, защото дори мисълта пак да пъхти отгоре й била непоносима за нея. Не помнеше, че плачеше в прегръдките му и нареждаше, че ще се самоубие, ако я напусне. Не смееше да си представи какво е наприказвала на близнаците в негово отсъствие. Когато Ашлин пиеше, никога не се знаеше кой ще излезе от спалнята сутринта.

Но децата не се бяха залепили така за Кендра само заради живота им с Ашлин, а и заради него самия. Осъзнаваше това. Той все беше на работа. Винаги. Криеше се от проблема в техническото чертане, в моделирането, в проектите, подсъзнателно си казваше, че децата са твърде малки, за да разберат. Подсъзнателно се убеждаваше, че няма нищо за разбиране.

Отне му почти десет години, за да се изправи пред тази ситуация, а през пет от тях децата бяха тук и гледаха — Кендра беше успяла за минути. Даде на децата му закуска, връчи му ултиматум. А що се отнася до децата, поискаха ли от нея да скочи — тя питаше колко високо. Кендра не ги глезеше, не се поддаваше на капризите им, просто ги поставяше на първо място. Винаги. Никога не бяха получавали такава безусловна преданост. Нищо чудно, че бяха забили куките на живота си дълбоко в нея и нямаха намерение да я пуснат.

По някаква причина през последните седем дни тя беше изчезнала от лицето на земята. Беше се превърнала в обикновената наемателка, за каквато я мислеше в началото: човек, който има свой живот, плаща си наема навреме и никога не се намесва. Излизаше рано за работа и винаги се връщаше по тъмно със сведена глава, сякаш ако не вдига поглед, ще е невидима и хората в къщата няма да я забележат. Децата все питаха къде е тя, защо не е в апартамента. Защо не ги взима от училище тази седмица. Ако не им се обаждаше всяка вечер, щяха да си помислят, че ги е напуснала.

Тя ги избягваше.

Избягваше него. Да, той подозираше, че тя избягва него.

Опита се да разбере каква е причината. Чудеше се дали е защото знае. Сигурно беше погледнала в очите му, когато не е очаквал това, и е разбрала истината.

По дяволите! Кайл стовари кутията с мляко на масата и то плисна по ръката му и плота.

Съмър и Джаксън подскочиха, взираха се в баща си. Той се беше сковал от гняв, лицето му беше смръщено, очите — присвити и яростни. Ръката му беше изцапана с мляко. И двамата бяха опознали гнева заради майка си и знаеха, че сега ще започнат виковете. Никой не им беше крещял от много време и те бяха започнали да вярват, че няма да се случи отново.

В този момент Съмър копнееше за Кенди. За майка си или за Кенди. Мама беше при баба Наоми, а Кенди беше тук. Кенди правеше специална закуска. А когато тя я правеше, закуската беше хубава. Караше коремчето й да се усмихва. А сега татко се сърдеше, защото я беше направил грешно.

— Искам Кенди — прошепна тя.

— Е, няма я Кенди — сопна се Кайл. — Само аз съм.

Кайл гледаше как всичко се разпада пред очите му. Лицето на Съмър се разкриви и последва писклив вой, когато устата й се превърна в истинска зейнала рана. Тя почервеня и започнаха сълзите. Кайл се удари по челото с изцапаната с мляко ръка. Глупак.

Докато Съмър виеше, Джаксън реши да се скрие. Ако държеше главата си сведена и си го пожелаеше наистина силно, никой нямаше да го вижда. Никой нямаше да знае, че е тук, докато Кенди не дойде и не попита Гарво къде е той. А понякога Кенди разбираше езика на Гарво. И Кенди щеше да го намери. И щеше да направи съботна закуска. Засега той щеше да се скрие.

Кайл се извърна от пищящата Съмър към Джаксън. Синът му беше заровил глава в свивките на ръцете си, мърлявият гипс беше на масата, другата ръка лежеше отгоре му, а раменете му трепереха. Проклет глупак съм.

— Добре — каза Кайл в опит да успокои децата си. — Добре, съжалявам. Съжалявам. Кажете как да я направя правилно. Е, Тиквичке? Кажи ми как се прави.

— Искам Кенди — виеше Съмър. Дълги поточета болка се стичаха по зачервеното й лице и цялото й тяло трепереше. Всеки писък беше като пирон в челото му. Ставаха все по-силни и по-трескави.

— Добре — каза той и клекна до дъщеря си, като бършеше изцапаната си с мляко ръка в панталоните си. — Ще намеря Кенди. Става ли? Ще доведа Кенди. Моля те, спри да плачеш. Става ли? Моля те, спри да плачеш. — Плачът на Съмър отслабна, когато осъзна, че Кенди ще дойде. — Виж? — Кайл извади мобилния си, изтърси от него няколко капчици мляко, отвори го и набра: — Виж, обаждам й се.

Съмър го погледна с дълбоко подозрение, но писъците спряха. Той имаше малко време, преди воплите да започнат отново. Телефонът звънеше ли звънеше, после се включи секретарят.

Страхотно. Тя се криеше. Той знаеше, че тя се крие, защото в къщата й светна около два часа през нощта и не я беше чул да излиза тази сутрин. А се ослушваше за нея, защото, без да иска, я следеше. Искаше да се увери, че се е прибрала вечер, че се е прибрала у дома.

Кайл и Съмър се спогледаха и се разбраха. Бяха се споразумели, той щеше да изпълни обещанието си, а тя щеше да започне да крещи, ако я разочарова. Изкриви лице, сякаш беше готова да започне да вие отново.

— Ще ида да я доведа — каза Кайл, отчаяно искаше да я спре. — Ще я доведа.

Бос, с полузапасана риза, той излетя през задната врата и монетите в джоба му подрънкваха, докато тичаше по каменните плочи около квадратчето трева и по плочите от другата страна. Накрая стигна до вратата й.

Кайл беше почти сигурен, че Кендра го избягва — а като следствие от това избягваше и децата му, защото беше разбрала какво изпитва към нея и не искаше да има нищо общо с него. Той не искаше да го изпитва към друга жена. Не беше редно някак.

Винаги беше мислил, че ще е влюбен в Ашлин и само в нея до края на живота си. С желание се беше подписал под обещанието да бъде вечно с нея. В нощта, когато му каза, че го обича, той остана без думи. Никога не беше смятал, че има някакви шансове с нея. Беше я забелязал сред компанията и винаги си намираше повод да поговори с нея, но не беше и мечтал… Тя беше невероятна. Жизнена, талантлива, изумително красива. В очите й имаше искрица, която неизменно привличаше вниманието му, меката извивка на устата й го мамеше да я целува отново и отново. Копнееше да прокара пръсти през косата й. Беше замълчал, когато тя му призна чувствата си. Сякаш тишината между тях се увеличи, стана подозрителен. Зачуди се кой я е накарал да го стори. Но желанието му към нея надделя над тревогата, че искат да го направят за смях.

Все пак го караше полека. Когато започнаха да излизат, той беше предпазлив. Чакаше всеки миг тя да извика: „Честит първи април! Нещастнико!“. Почти два месеца не посмя да я докосне, за да не му каже, че всичко е било само майтап. Беше прекрасно да е с нея, за него животът започна наново. Чувстваше как сърцето му се разтваря всеки път, щом го погледнеше, и благодареше на Бог всяка сутрин, когато видеше, че е още до него. Кайл искаше да даде на Ашлин целия свят.

Работата по нейното студио беше най-важният проект в живота му. Всичко там беше създадено с мисълта да й улесни живота, да е съвършено за неговата бъдеща жена; всяка линия беше начертана с любов. Когато изрекоха брачните си клетви, знаеха, че те ще траят вечно.

А се оказа друго. После не можеше да я погледне, без да види една развилняла се, злобна пияница. Не можеше да говори с нея, без да се скарат. После трябваше да извежда децата с колата, за да не виждат бесуването й. А сексът…? Почти две години бяха изминали, откакто се случи. И през цялото това време той все още изпитваше желание, все още искаше да прави секс с жена си, но след последния път…

 

 

Тя дойде късно в леглото, много по-късно от него. Не беше заспал, защото дори след толкова време му беше трудно да заспива без нея. Вече не спяха прегърнати, но това не означаваше, че може да спи без нея. Кайл реагира почти веднага, когато меките й ръце се плъзнаха по него и изтръгваха желание с всяка ласка. После тя го целуна, устните й бяха трескави, жадни. Той се отдръпна леко от миризмата на другия й любим в дъха й, но от толкова отдавна не я беше прегръщал, не я беше усещал до себе си, не беше се сливал с тялото й, че прогони отвращението.

Той отвърна на целувката, надигна се, когато тя го възседна, помогна й да си свали блузата и гледаше с нарастващо желание как косата й пада по раменете. Посегна да разкопчае черния й сутиен, но в този миг тя внезапно се откъсна от него, скочи от леглото, запушила устата си с длан, и изтича в банята. Затръшна вратата и започна да повръща в тоалетната чиния.

За един кратък, изпълнен с ужас миг, той си помисли, че може да е бременна. После се опомни, естествено, че не беше бременна, а просто пияна. Просто пияна.

Лежеше в тъмната стая, със събран на кръста му чаршаф и забит в тавана поглед, слушаше я как се напъва и му хрумна, че ако е постоянно с махмурлук, може да е забравила да си вземе хапчето. А дори да не беше забравила, на каква контрацепция можеха да разчитат, когато тя постоянно повръщаше?

Осъзна, че играят на руска рулетка всеки път, когато правеха секс. А той не искаше още едно дете от Ашлин. Не искаше да вкара още една душа в този ад.

Това беше последният път, когато опита да прави секс с жена си или да отговори на опитите й — пияна или не.

 

 

Когато си помислеше за Ашлин, която обичаше, той си спомняше жената с бледо, изпотено лице и рошава коса, която седеше в болничното легло и държеше новородения им син, докато той прегръщаше новородената им дъщеря. Спомняше си жената, която оставаше с него всяка нощ, когато той учеше за изпитите си, и все пак отиваше на работа на следващия ден. Мислеше за жената, която го убеди да правят секс в задния двор на родителите му. Тази жена вече не съществуваше.

Кендра съществуваше. Кендра съществуваше и Кайл я искаше. А това го караше да се чувства виновен, сякаш мамеше жена си. Кендра събуди нещо в децата му. В него… Накара го да говори. Не просто го окуражи да говори, а направи така, че вече да не може да мълчи. Кайл, който цял живот беше премълчавал, беше трупал всичко в себе си и беше крил чувствата си, често говореше с Кендра за всичко.

Нейната красота беше деликатна, някак по-бледа, в сравнение с Ашлин. Харесваше му как понякога връзваше косата си на опашка и така откриваше всички плавни очертания на поразителното си лице. Топлината и тихата сила, които се таяха в големите й черни очи, твърдата крехкост, която струеше от устните й, когато се усмихваше, и рядко зърваните извивки на прекрасното й тяло. Искаше да се изгуби в нея. Да открие сърцевината си в нея, да стане част от ума и тялото й. Копнееше да чуе всичко за нея. Да усети как разкрива тайните си чак до дълбините на сърцето си.

Кайл не чувстваше дори частица от това, когато я целуна. Онзи миг беше така страховит, че почти веднага го изтри от ума си. Сега всички копнежи и желания към нея бяха разцъфтели, искаше да си спомни допира на устните й, аромата на косата й, мекотата на кожата й, как се сляха телата им — и не можеше. Опитваше се, но си беше отишло. Споменът за физическата близост с Кендра беше изчезнал и тъй като знаеше, че някога е бил реалност, сега не можеше да създаде негов фалшив двойник.

Кайл се беше влюбил в нея. От седмици подозираше, че е влюбен, но едва след инцидента с Джаксън, когато тя беше до децата му, когато имаха най-голяма нужда от нея, когато той имаше нужда от нея, тогава го осъзна. Тя беше Единствената. Той обичаше миналата Ашлин. Той обичаше сегашната Кендра. Ето защо я беше помолил да остане с тях. С него. Беше влюбен в нея.

Вероятно по тази причина тя го отбягваше. Знаеше; и не го споделяше. Беше го показала пределно ясно. Тя просто не мислеше за него по този начин, не го чувстваше така.

Е, точно сега Кайл трябваше да прогони тези мисли и копнежи от главата си. Трябваше да се справи с децата си. Да ги направи щастливи. Кайл вдигна ръка и почука по вратата. Нищо. Чу се движение, стъпки на горния етаж. Тя определено беше вътре. Но стъпките не идваха към вратата. Кайл почука отново, този път по-силно. Накрая чу стъпките да приближават и вратата бавно се отвори.

Кайл се отдръпна леко, когато видя лицето на една непозната.