Анна Тод
След щастливия край (16)

Хардин

Гласът на Джеймс кънти в ухото ми, а голото му стъпало се търка в бузата ми.

— Ставай, Карла ще дойде всеки миг, а ти си окупирал единствения кенеф.

— Да ти го набутам — отвръщам. Затварям очи. Ако можех да се движа, щях да му счупя пръстите на краката.

— Скот, можеш да легнеш на дивана, но няма как да те преместя, понеже си гигант, а на мен ми се пикае и искам поне да направя опит да си измия зъбите.

Пръстите му натискат челото ми. Опитвам се да стана. Тялото ми е тежко като камион с тухли. Очите и гърлото ми горят.

— Жив е — крещи Джеймс.

— Млъквай — отвръщам, покривам ушите си с длани и тръгвам към хола.

Полуголата Джанин се опитва да събере празните кутии от бира и червените пластмасови чаши. Марк вече е супер ентусиазиран и й помага.

— Как беше на пода в банята? — пита Марк с цигара в устата.

— Върхът — въртя очи и сядам на дивана.

— Пълна развалина си, човече — отбелязва гордо той. — Кога за последно си пил толкова много?

— Не знам — отговарям. Разтривам слепоочията си и клатя глава, когато Джанин ми подава чаша.

— Вода е.

— Не — отказвам. Не ми се иска да се държа гадно с нея, но колко ме дразни това момиче, господи.

— Ти си луд, човече — отбелязва Марк. — Мислех, че онази американката… как й беше името… Триша? — пита. Сърцето ми ще изскочи от гърдите при споменаването на името й, макар че не го е запомнил правилно. — По едно време си мислех, че ще събори сградата. Много ядосано беше това малко зверче.

Проблясъци: Теса ми крещи, чупи бутилката в стената, тръгва си от мен. Мозъкът ми безпомощно се дави. Тежестта, породена от болката в очите й, ме притиска към пружините на дивана. Мисля, че пак ще повърна.

Така е най-добре.

Наистина.

— Малко? Не бих казала, че е малко — заяжда се Джанин.

— Силно вярвам, всъщност съм убеден, че не обиждаш външния й вид — казвам хладно, макар че ми се иска да я замеря с чашата с вода. Ако Джанин се мисли за по-хубава от Теса, трябва да е минала на доста сериозни количества кока.

— Не е слаба като мен.

Само още един коментар, кучко, и ще ти разбия самочувствието, така както само аз мога.

— Сестра ми, не искам да те обиждам, но онова момиче беше по-секси от теб. Може би затова Хардин е тоооолкова влюбен.

— Влюбен ли? Той я нарита да си ходи! — смее се Джанин и извива ножа в стомаха ми.

— Не съм… — подхващам. Не мога дори да довърша изречението със стабилен глас. — Повече не я споменавайте, когато съм тук — заплашвам и двамата.

Джанин мърмори нещо под носа си, а Марк се смее и изсипва в торбата угарките от един пепелник. Облягам глава назад и затварям очи. Никога няма да изтрезнея. Никога. Ако искам тази болка да си иде, ще пия. Ако не искам да седя тук и да чувствам празнината в гърдите си, ще пия. Нетърпението ме изгаря, не ме свърта на едно място, но в същото време съм изтощен и ми се повръща. Най-шибаната възможна комбинация.

— Ще дойде след двадесет минути — обажда се отнякъде Джеймс. Отварям очи: облечен е и крачи в кръг из стаята.

— Знаем. Млъкни вече. Всеки месец трябва да преживяваме това — казва Джанин, пали джойнт и аз го дръпвам от ръката й в мига, в който издишва дима.

Налага се да прибягвам до подръчни средства за лечение. За страхливец като мен няма друга възможност. Страхливец, който се е свил в един ъгъл и се пази от болката, която остава, след като сам е изкоренил живота от тялото си. Дробовете ми са отвикнали от такива количества трева. Кашлям. След третото дръпване болката започва да потъва в мъгла и тялото ми полека се предава на скованото чувство да нямаш сетива. Скоро ще съм абсолютен камък и болката ще си иде.

— Дай ми и това — казвам и се пресягам за бутилката в ръката на Джанин.

— Още не е станало обед — отвръща и отвърта капачката.

— Не съм те питал за часа и температурата на въздуха — зъбя се, грабвам бутилката, а тя негодува раздразнено.

— Значи те изхвърлиха от университета? — пита Марк и прави кръгчета с дима от цигарата си.

— Не… — казвам. Мамка му, не знам. — Нямам идея, но май не съм стигнал дотам.

Отпивам от водката и с радост посрещам познатото парене, което бавно потъва в празното ми тяло. Нямам никаква идея какво ще правя с училището. Имам половин семестър да завърша. Дори си предадох дипломната работа и изпратих заявление, че няма да присъствам на церемонията. Имам и апартамент. Всичките ми неща са там. Имам и кола на паркинга на летището.

— Джанин, иди да измиеш съдовете в мивката — казва Марк.

— Не, винаги аз мия шибаните съдове…

— Ще ти купя обяд. Знам, че нямаш пари.

Предложението очевидно върши работа, защото тя тръгва към кухнята и ни оставя сами. Джеймс крачи из стаята си. Може би подрежда или слага украса?

— Какъв е случаят с Карла? — питам Марк.

— Тя е приятелката на Джеймс. Много е печена, но е малко… абе, гони я снобарията. Не е кучка или нещо такова, но просто не й харесват тези неща — маха с ръка и сочи мръсния апартамент, за да покаже какво по-точно не й харесва. — Учи медицина и родителите й са богати.

— Какво не й е наред тогава, за да се хване с Джеймс? — смея се.

— Чувам ви, вулви смотани! — крещи Джеймс от стаята си. Марк се смее с пълно гърло. Аз също.

— Не знам, копеле, ама тая явно го е била по главата с циците. И от време на време е размахвала с някой камшик, защото изпада в паника всеки път, когато тя идва тук. Живее в Шотландия. Всеки път е така. Опитва се да я впечатли. Затова и се записа в университета, макар че вече го скъсаха по два предмета.

— И затова чука сестра ти през цялото време? — питам. Джеймс никога не е бил моногамен. Никога! Сега подава главата си от стаята и се защитава:

— Виждам се с Карла един път месечно. И не съм чукал Джанин от седмици — твърди, след което пак изчезва.

— Добре бе, иди си избръсни топките или нещо друго — продължава да го тормози Марк и ми подава джойнта. После потупва етикета на бутилката с водка и казва:

— Скот, не съм много по тези любовни драми, но не можеш да заблудиш никого от нас с този театър и с глупостите, които разправяш.

— Не е театър — сопвам се.

— Да, да, разбира се, че не е. Знам само едно: появяваш се в Лондон, след като те е нямало три години. Да не говорим, че си дошъл с това момиче. — После поглежда лицето ми, бутилката и джойнта. — И сега предозираш от всичко по много. Освен това мисля, че ръката ти е счупена.

— Не ти влиза в работата. Откога ти пука за предозиране и злоупотреба с пиене и дрога? Ти го правиш всеки ден — викам. Започвам истински да се дразня и не мога да разбера защо изведнъж е решил да си вре носа в шибания ми живот. Не обръщам внимание на коментара за ръката ми, която наистина не изглежда добре. Започнала е да позеленява, а на места е тъмнолилава. Може и да съм я счупил, когато напуках стената.

— Не се дръж като задник. Можеш да пиеш и пафкаш колкото си искаш, но не си спомням да си бил толкова чувствителен. Преди беше жесток, никаква милост към никого.

— Не съм чувствителен, измисляш си. Това момиче е като всички останали момичета в колежа. Запознахме се, чуках я. Искаше да види Англия, така че плати билетите и я чуках и тук. Край на историята — отсичам. Отпивам пак, за да удавя глупостите, които бълвам, но Марк не ми вярва.

— Да, да, вярвам ти — казва и върти очи точно като сестра си.

Обръщам се и го поглеждам раздразнено, но още преди да проговоря, усещам как всичко в стомаха ми се надига към гърлото.

— Гледай бе, смотаняк, когато се запознах с нея, тя беше девствена. Обзаложих се, че ще успея да я изчукам. Кинтите си струваха. Не съм чувствителен. Не ми е никаква…

Този път не мога да го преглътна. Покривам устата си, притичвам буквално през Джеймс, който започва да ме псува, понеже повръщам върху пода на банята.