Анна Тод
След щастливия край (73)

Хардин

Целият ми план заминава по дяволите. Нищо не може да я спре. Трябваше да знам, че нямам никакъв шанс.

Обичам я, обичам я от… струва ми се, че откакто съществувам. Толкова ми липсваше да бъда с нея. Липсваха ми тези страстни звуци, липсваха ми движенията на устните й, сочни и пълни. Липсваше ми как се плъзват по моите. Мамка му, колко ме възбужда. Мога да мисля само за едно — да я обичам, да й покажа колко хубаво ме кара да се чувствам. Емоционално и физически.

— Копнеех за теб. Ден и нощ — казвам в разтворените й устни. Езикът й се плъзва по моя, свивам устни около нейния и го засмуквам.

Ръцете й вече са хванали тениската ми и я събличат. Помагам й и тя веднага притиска полуголото си тяло към моето.

— Нямаш представа колко пъти съм мислил за теб и съм се докосвал сам, докато си спомнях какво е да усещам ръката ти там, да чувствам топлите ти устни около пениса си.

— Господи!

— Това ти липсваше, нали? Липсваха ти думите ми и начинът, по който те карат да се чувстваш, това как ставаш мокра, течеш между краката само докато ме слушаш.

Тя кима и стене, езикът ми минава по врата й, нежно целувам и грубо засмуквам солената й кожа. Увивам ръце около кръста й и ги обръщам така, че да е под мен. Вече съм разкопчал панталоните й, свалил съм ги до коленете, а тя ми помага, като ги изритва надолу.

— Махни и твоите — заповядва. Бузите й са зачервени, ръцете й треперят.

Обичам я, мамка му, обичам я. И я обичам още повече, задето ме обича и ме приема така след цялото това време. Ние сме невероятни, истински и нито времето, нито разстоянието може да застане между нас.

Надигам се и свалям джинсите си, а тя извива гръбнака си като дъга над леглото.

Дъхът ми спира, докато обхождам с очи изумителните извивки на ханша й, а бедрата й буквално пищят да бъдат докоснати. Тя ме гледа с онези синьо-сиви очи и ми дава повече отколкото десетилетия разговори при доктора ми. Именно тези очи дори ме накараха да се обадя на Ванс няколко пъти през последните месеци.

— Моля те, Хардин — скимти Теса и повдига дупето си от леглото.

— Знам, бебо.

Показалецът ми вече гали клитора й и обира влагата й. Тя се притиска, иска повече. Вкарвам пръст в нея, а с палеца галя клитора й. Теса се огъва и стене, а когато вкарвам и втория пръст, от устата й излиза най-възбуждащият звук, който съм чувал в живота си.

Мамка му.

Мамка му.

— Толкова е хубаво.

Пръстите й усукват грозните чаршафи с някакви щамповани цветя. Започвам да мърдам палеца си по-бързо и я подлудявам. Ръката й трескаво се спуска към пениса ми и започва да се движи бавно и стабилно.

— Исках да усетя вкуса ти, но ако не вляза веднага в теб, ще свърша върху чаршафите.

Очите й са още по-големи. Вкарвам пръста си няколко пъти, заставам над нея и тя насочва пениса ми към влагалището си.

— Обичам те, мамка му, дяволски много — казвам, влизам в нея и бавно се изтеглям, пак тласкам и пак се изтеглям назад.

Ноктите й дерат гърба ми, а другата й ръка е в косата ми. Разтварям бедрата й още по-широко и тя опъва косата ми. След месеци работа върху себе си, след месеци взиране в светлината на живота и онези там простотии нищо не може да се сравни с усещането да съм в нея. Всичко в живота ми се върти около тази жена, всичко е лудост, обсебеност, но знаеш ли какво? Не ми пука, не давам пукната пара. Обичам я и тя е всичко за мен. Ако някой иска да ми мята обвинения и да ме критикува, може да си напъха мнението в задника, защото никой не е съвършен, а чрез Теса постигам някакво прилично ниво на човечност.

— Обичам те, Хардин. Винаги съм те обичала.

Думите й ме карат да спра. Усещам как още едно парченце от сърцето ми се залепва на мястото си.

— Ти трябваше да знаеш, че винаги ще те обичам. Ти ме направи това, което съм, Теса. И аз никога няма да го забравя.

Тласкам в нея и се моля да не се разплача като кифла.

— И ти направи от мен това, което съм, Хардин — изрича и ми се усмихва, сякаш сме в някакъв романтичен роман: двама влюбени, разделени месеци наред, накрая се събират в големия град, смеят се, обичат се и се чукат като зайци. Това всички сме го чели.

— Остави на нас да се захванем със секс и да го прекъснем заради сантиментален разговор — казвам с усмивка и целувам челото й. — Но пък… нима има по-подходящ момент да си признаем чувствата? — добавям. Целувам усмихнатите й устни, а тя увива крака около кръста ми.

Приближавам се към края, гореща вълна се плъзга по гръбнака ми. Дишането й се учестява, мускулите й се стягат.

— Готова си — задъхвам се в ухото й. Тя безмилостно скубе косата ми. Към края съм. — Готова си, свършваш сега, с мен. Пълня те.

Знам как й действат думите ми. Може да не съм такъв голям задник и гадняр като преди, но мръсната ми уста няма да спре да работи. Това никога няма да го загубя.

Теса крещи името ми и свършва, а аз я следвам подир секунда. Усещането е на ръба на вълшебството и магията. Това е най-дългият период на въздържание в живота ми, но с радост бих изкарал още една година, за да я чакам.

— Знаеш ли, че след като правихме любов сега, на практика се съгласи да се омъжиш за мен?

— Тихо! — сбръчква носле. — Разваляш момента.

— След този мощен оргазъм не мисля, че има нещо на света, което да развали момента ти — отвръщам с усмивка.

— Нашият момент — усмихва се като леко полудяла и все така стиска очи.

— Сериозно ти казвам, това си беше категорично „да“ на предложението ми. Кога ще идеш да си купиш рокля? — продължавам да я притискам.

Тя се обръща, гърдите й са право в лицето ми. Полагам огромни усилия да не се наведа и да ги оближа. Не може да ми се сърди. Месеци наред неудовлетворени сексуални желания!

— Ти си откачил още повече. Няма начин да се омъжа за теб точно сега.

— Терапията ми помага да се справям с гнева, а не с идеята фикс, че трябва да те имам завинаги.

Тя вдига ръка да покрие лицето си.

— Вярно е — смея се и се опитвам да я извлека от леглото.

— Какво правиш? — изпищява, когато я вдигам и я мятам на рамо. — Тежка съм, ще си навехнеш нещо.

Мъчи се да се измъкне, но аз стискам краката й. Не знам дали Ландън си е у дома, затова за всеки случай крещя:

— Ландън, ако си тук, прибери се в стаята си.

Не искам да гледа как нося голата Теса из апартамента му с размер на кибритена кутия.

— Пусни ме!

— Имаш нужда от душ — шляпам я по дупето, тя писва и на свой ред ме пляска по задника.

— Мога да вървя до душа! — вече се смее, пищи, кикоти се като ученичка и… колко ми харесва, мамка му. Харесва ми, че все още мога да я разсмея, че все още е склонна да ми подарява такива божествени звуци. Оставям я внимателно да стъпи на пода в банята и пускам душа.

— Липсваше ми — поглежда ме, а аз за кой ли път се убеждавам, че трябва, задължително трябва да прекарам остатъка от живота си с тази жена.

Каквото и да ми струва.

Трябва да й кажа също какво правя, откакто ме напусна, но сега не му е времето. Утре, ще говорим утре. Тази вечер ще се забавлявам с Теса и със солените й шеги, ще се опитам да изкопча колкото е възможно повече признаци, че все още ме обича като преди.