Анна Тод
След щастливия край (18)

Хардин

Отварям вратата на апартамента. За моя огромна изненада, осветлението е включено навсякъде. Теса пали само по една или максимум две лампи, за да не плащаме много ток.

— Тес, тук съм. В спалнята ли си?

Усещам аромата на вечерята във фурната. От стереото се разнася тиха, спокойна музика. Хвърлям папката и ключовете на масата и тръгвам да я търся. Вратата на спалнята е леко отворена. Чувам гласове. Тихи и мелодични, в тон с музиката. И когато чувам неговия глас, отварям ядно вратата.

— Какво става, по дяволите? — викам и гласът ми се удря в стените на малката спалня.

— Хардин? Какво правиш тук? — пита Теса, сякаш се натрапвам, и дърпа завивката да прикрие голото си тяло. На устните й играе бледа усмивка.

— Аз ли какво правя тук? Той какво прави тук? — соча обвинително към Зед, който бързо скача от леглото и започва да обува боксерките си.

Теса ме гледа все така гневно, сякаш това легло не е мое, а негово.

— Не може да продължаваш да идваш тук, Хардин. За трети път го правиш този месец! — възразява. Тонът й е укорителен, гони ме. После въздъхва: — Пак ли си пил? — въпросът е поднесен с доза съчувствие, но предимно с раздразнение. Зед застава пред нея, сякаш да я брани. Ръката му нежно се спуска надолу към… О, не… подутото й коремче!

Не…

— Ти да не би… Ти и той… — давя се в думите си.

Тя пак въздъхва и притиска одеялото към тялото си.

— Хардин, толкова пъти говорихме за това. Ти не живееш тук. Не си живял тук от… вече забравих колко време. Две години!

Не мога да разбера защо го гледа, очаквайки помощ. Защо ми говори с такова пренебрежение. Объркан съм, не мога да дишам, падам на колене пред двамата. И тогава някой слага ръка на рамото ми.

— Трябва да си вървиш. Разстройваш я — казва с подигравателен тон Зед.

— Не можеш да ми причиниш това — умолявам я и се опитвам да докосна бременното й коремче.

Не, това не е истина. Не се случва.

— Ти сам си го причини. Съжалявам, Хардин, но ти направи това.

Зед потърква с длан ръката й, за да я успокои. Гневът ще разкъса тялото ми. Бъркам в джоба си и вадя запалка. Никой не ме забелязва, те просто се държат един за друг. Паля. Малкото огънче излъчва позната миризма. Като мириса на стар приятел. Приближавам пламъка до пердето. Лицето на Теса пламва от поглъщащите стаята червени пламъци. Затварям очи.