Анна Тод
След падането (96)

Глава деветдесет и пет
Хардин

И тогава моето име излиза между устните й като шепот, като дъх, езикът й сякаш гали името ми. В една дума бе успяла да събере всички свои чувства към мен, всичко, което е изпитвала, докато съм я прегръщал, целувал, докосвал, когато ми е доказвала, че ме обича, макар че една голяма част от мен все още не го вярва. Приближава се и виждам тъгата и съчувствието в очите и.

— Защо не ми каза по-рано? — пита.

Свеждам поглед и дърпам дебелата лента, която намотах около китките си.

— Било е само сън. Знаеш, че в реалността никога няма да се случи.

Напрежението в очите и гърдите ми е кошмарно и ще гръмна.

— Просто е като жигосано в съзнанието ми. Виждам го постоянно. Той ми се смееше, докато те чукаше, и това не ми дава секунда покой. С отворени и затворени очи виждам само това.

Малките ръце на Теса политат нагоре и покриват ушите й. Лицето й се сгърчва, сякаш чува нещо гнусно. После ме поглежда и бавно отпуска ръце надолу.

— Защо според теб си имал такъв кошмар?

— Сигурно защото ти се съгласи да дойде да те види.

— Не знаех какво да кажа, а и бяхме… все още сме в някакво междинно положение, нищо не е ясно — казва тихо.

— Не искам да те доближава. Знам, че е лудост, знам, че е ненормално, но не ми пука. Честно, за мен Зед е пределът. Винаги ще е така. Независимо в какво положение е връзката ни. Не мога да понеса мисълта да бъдеш в каквато и да е емоционална връзка с този човек.

— Не се е опитвал да се приближава до мен, откакто ме закара в къщата на майка ми — напомня ми тя, но паниката ми не намалява.

Поглеждам надолу и дишам дълбоко, мъча се поне малко да се успокоя.

— Но… — продължава и прави крачка към мен, макар да остава все така далеч, без да мога да я докосна. — Но ще му кажа да не идва, ако това ще ти помогне да спреш да мислиш за тези неща.

— Наистина ли ще го направиш? — питам. Очите ми се изстрелват към красивото й лице. Очаквах да се опитва да го защити, да се скараме.

— Да, ще му кажа. Не искам това да ти тежи и да те тормози.

Очите й нервно се плъзгат към гърдите ми и после пак към лицето.

— Ела тук — вдигам едната си превързана ръка, за да я подканя, и понеже се движи прекалено бавно, протягам длан и я придърпвам към себе си.

Дишането ми още не е възвърнало нормалния си ритъм. Организмът ми ще гръмне от адреналина. Смазах крушата от блъскане, но не съм успял да се отърва от напрежението, макар че краката и ръцете ме болят от блъскане. Има нещо в съзнанието или в подсъзнанието ми, което не ми дава мира, не ме оставя и за миг, не мога да избия Зед от главата си, не мога да освободя яростта си към него.

Теса ме изненадва — плъзга език в устата ми, заравя малките си ръце в потната ми коса, дърпа я, скубе я, маха тениската, която бях увил около главата си, и я мята на пода.

— Теса… — изричам. Откъсвам устни от нейните и сядам. Тя ме гледа с присвити очи, застава безмълвно пред мен и казва:

— Няма да търпя да ме отхвърляш и отблъскваш заради един сън, Хардин. Ако не ме искаш, няма проблем, но ако един сън ти пречи да ме желаеш… това са пълни глупости! — казва през зъби.

Колкото и да е патологично, гневът й изстрелва кръвта ми в една-единствена посока — към пениса. Желая тази жена от последния миг, когато бях в нея. Не съм спирал да я желая. И ето я пред мен. И тя ме желае и е бясна, задето й преча да си вземе това, което иска. Никога няма да ми е достатъчно да я чувам как свършва по телефона. Искам да я почувствам. В мен се води истинска кървава битка. Някаква сила се отприщва вътре и кара кръвта ми да блъска в ушите.

— Не мога да се справя с това, Теса. Знам, че няма никаква логика…

— Чукай ме тогава — казва и ченето ми пада на пода. — Просто трябва да ме чукаш, докато забравиш за този сън, защото си тук за една нощ, защото ми липсваше толкова много, но ти си така зациклил да си представяш мен и Зед, че дори не ми отделяш вниманието, което искам.

— Вниманието, което ти искаш? — не мога да го кажа по-нежно. Тонът ми е рязък, защото думите й са смешни и неверни. Това момиче няма никаква представа колко пъти съм чукал ръката си, докато си я представям по телефона, слушайки я да ми говори колко се нуждае от мен и колко ме обича.

— Да, Хардин. Вниманието. Което. Аз. Искам.

— И какво искаш? — питам, а тя ме гледа с остър и леко притеснен поглед.

— Искам да прекараш с мен малкото време, което имаме, без да мислиш за Зед. Искам да ме целуваш и да ме докосваш, без да се дърпаш от мен. Ето това искам, Хардин! — отсича. Лицето й е сериозно, дори намръщено. Слага ръце на кръста си и заканително добавя: — Искам да ме докосваш. Ти, само ти.

Окуражителните й думи започват да изтласкват параноичните мисли от главата ми. Осъзнавам колко е глупаво това, през което преминаваме, или колко сме глупави ние да се оставим да стигнем дотук. Тя е моя, не е негова. Той е някъде сам, а аз съм тук, с нея. И тя иска мен.

Не мога да откъсна очи от Теса, от нацупените й устни, от гневния й поглед, от меката извивка на гърдите й под бялата тениска. Тениската, която по правило трябваше, но не е една от моите. Ето още един резултат от ината ми.

 

 

Теса затваря разстоянието между нас и моето, някак свенливо и в същото време много перверзно момиче ме поглежда и чака отговор, докато ръцете й нежно ме бутат назад, за да може да седне в скута ми.

Майната му. Не ми пука от някакъв шибан кошмар. Не ми пука и от някакво шибано правило да стоим далеч един от друг. Искам само едно: аз и тя, тя и аз. Теса и лудостта на шибания Хардин. Устните й сами намират пътя си по шията ми, пръстите ми се впиват в бедрата й. Бях си го представял милион пъти тази седмица, но нищо не е така красиво като реалността, като истинското усещане, това да чувствам езика й по влажната си кожа и нагоре към онова място под ухото…

— Заключи вратата — казвам настоятелно, когато зъбите й леко се впиват в кожата ми.

Пенисът ми е като камък; притискам се в смешната и ужасно секси мека пижама на облачета. Искам я веднага. Не обръщам внимание на пулсиращия до болка между краката ми пенис. Тя бързо става и почти бяга към вратата да я заключи. После не губя и секунда. Пижамата й е вече до коленете, черните бикини я следват миг по-късно, но остават около глезените й. Избутвам всичко на пода.

— Цяла седмица си представям как изглеждаш така, цяла седмица се измъчвам… — Очите ми поглъщат всеки детайл, всеки милиметър от кожата й. — Толкова красива! — казвам, сякаш съм застанал пред самото съвършенство.

Тя издърпва тениската си през главата и се навежда напред. Целувам извивката на ханша й. Тялото й леко потреперва и Теса бързо разкопчава сутиена си.

Майко мила. Правил съм секс с нея толкова много пъти, но никога не съм бил толкова… трескав, като болен от тропическа болест, като животно.

Обхващам гърдата й с една ръка, а устата ми е около зърното на другата. Тя се хваща за раменете ми и стене. Ноктите й се забиват в кожата ми и аз смуча зърното й по-силно.

— По-надолу — моли.

Опитва се да ме накара да сляза надолу, но аз забивам зъби около зърното й. Прокарвам пръсти между гърдите й — бавно и мъчително. Ето това заслужава, задето е така изкусителна. Бедрата й треперят, притискат се напред. Плъзвам тяло по нейното и падам на колене, така че устата ми е на точната височина: пред снопчето нерви между краката й. Тя простенва и ме насърчава да се притисна към нея. Устните ми я обхващат. Толкова е топла и сладка.

— Пръстите ти не са свършили кой знае каква работа, а? — питам и я поглеждам. Прокарвам език около венериния й хълм.

— Не ме дразни, моля те — скимти и се гърчи, скубе косата ми.

— Докосва ли се пак, след като го правихме заедно по телефона?

— Не — едва говори.

— Лъжеш.

От червенината, плъзнала по шията й, и начина, по който бързо се оглежда за помощ, съдя, че ме лъже. Със сигурност го е правила… и като си я представя с разтворени крака… и как пръстите й се движат между тях, започвам съвсем да откачам.

— Само веднъж.

— Много зле лъжеш — отдръпвам се от нея.

— Три пъти — признава с ужасно неудобство, нетърпелива да се върна устата ми там, където беше.

— И за какво си мислеше? Кое те накара да свършиш? — питам и се усмихвам.

— За теб. Само за теб.

Очите й са пълни с надежда и очакване, а признанието й е така възбуждащо. Сега искам да я задоволя повече от всеки друг път. Знам, че може да свърши на езика ми за по-малко от минута, но не искам това. Ставам. Във всяко огледало виждам Теса. Гола и прелестна. С една ръка свалям боксерките и късите си гащи. Започвам да махам лентата, но тя ме спира:

— Не я махай.

Аха, значи й харесва. Лентата… или да ме гледа, докато спортувам. Разбирам го по тъмния пламък в очите й. Или може би харесва отражението ни в огледалата?

— Тялото ти е по-различно — отбелязва, докато я целувам и бавно я свалям да легне на пода. Ръцете й минават по голите ми гърди.

— Спортувам само от седмица — казвам и я заковавам на пода под мен.

— Но веднага познавам.

Езикът й бавно минава по устната й. Притискам се към нея. Искам да знае колко съм възбуден. Едно малко движение и ще съм в нея.

И тогава се сещам.

— Нямаме презерватив — псувам и заравям лице в рамото й.

Тя скимти ядно, но забива нокти в кожата ми и казва:

— Не мога, искам те сега.

Притискам се към топлата влага между краката й и бавно я изпълвам.

— Но… — искам да й напомня за рисковете, но лицето й грее от удовлетворение и аз се плъзвам по-навътре.

— Мамка му, колко ми липсваше.

Не мога да се наситя на удоволствието да я почувствам така топла и истинска, без преграда между нас. Всички предупредителни сигнали за бременност, целият ми разум, всичко се изпарява. Само още няколко пъти, само още няколко тласъка в нея и ще спра. Искам да я съзерцавам, докато се движа в нея. Главата й е повдигната, гледа точката, в която телата ни се сливат.

— Погледни в огледалото — казвам. Ще спра след три тласъка, само три… четири… Не мога да се спра вече, не броя. Наблюдавам само очите й, докато поглъща гледката в огледалото.

Тялото й е абсолютно съвършено, чисто, бяло. Особено на фона на черните петна, които покриват моето. Като ангел и дявол. Но никога не съм бил по-лудо влюбен в това момиче.

— Знаех си, че обичаш да гледаш. Знаех си.

Пръстите й се впиват в най-долната част на гръбнака ми, притиска ме по-силно, по-плътно до себе си. Трябва да спра сега. Усещам как напрежението се спуска по гръбнака ми. Трябва да спра. Бавно се изплъзвам от нея и тя веднага скимти недоволно. Съсипана е. Но веднага след това пръстите ми влизат в нея, тя се усмихва замаяна и пак поглежда в огледалото. Наблюдава.

— Тихо, бебо. Ще събудиш другите — прошепвам.

Обичам звуците, които издава, и начина, по който стене името ми, но не искам някой да нахлуе тук и после да не ми става дни наред.

След няколко секунди вече усещам как мускулите й се стягат около пръстите ми. Засмуквам клитора й, захапвам го с език, а тя скубе косата ми и не откъсва очи от огледалото, докато и последната конвулсия не отшумява в тялото й.