Анна Тод
След падането (94)

Глава деветдесет и три
Хардин

Мамка му!

Мамка му!

Цяла седмица се опитвам да контролирам гнева си и почти успявам, но е ужасно трудно, когато лицето на Зед между краката на Теса изскача пред очите ми всяка секунда. Окончателно се побърквам. Знам, че съм луд да се впрягам заради един сън. Със сигурност и Теса ще го потвърди, ако й кажа защо съм толкова напрегнат.

И не е само заради Зед. Заради Макс и подигравката, с която й говореше. Заради лигите от устата на курвата му, докато ме гледаше, заради Кимбърли, която се опитваше да ме дразни с алкохол, след като казах на Теса да се прибира в стаята. Цялото раздразнение се насъбира и ще гръмне. Нервите ми са изопнати до такава степен, че всеки миг ще се скъсат, а единственият начин да се успокоя е да се заровя в Теса и да забравя за всичко, но не мога дори това да направя.

Сега трябваше да съм в нея и да я чукам, докато изгрее слънцето, да си наваксам за изминалата седмица, за ада, през който преминавах дни наред, без да мога да я докосна. Но… ако може да се разчита на някого да се провали във вечер като тази, това съм аз. Сигурен съм, че не е изненадана. Защото винаги, неизменно, без изключение правя единствено и само това.

Лягам и гледам тавана, после часовника, пак тавана, пак часовника. Най-сетне става два сутринта. Дразнещите гласове в хола млъкнаха преди повече от час и бях безкрайно благодарен, когато чух фалшивите сбогувания и още по-фалшивите благодарности. После долових стъпките на Ванс и Ким по стълбите.

През коридора го усещам… като теглене, като придърпване, като магнит. Влече ме към нея и ме моли да съм от другата страна на шибания коридор.

Пренебрегвам почти непоносимото електричество, ставам от леглото, слагам чистите черни боксерки, които Теса бе наредила в дрешника. Знам, че Ванс има спортен салон някъде из тая масивна къща.

Трябва да го намеря, преди да изгубя малкото останало от шибания ми разум.