Анна Тод
След падането (91)

Глава деветдесет
Теса

След прекалено много целувки за довиждане Кимбърли и Ванс най-сетне тръгват. Всеки път, когато ни напомняха, че са само на едно телефонно обаждане, Хардин и Смит едновременно въртяха очи по най-драматичния възможен начин. Когато Ким посочи списъка с номерата за бърза помощ и други спешни телефони, двамата се спогледаха в тотален шок. Беше смешно.

— Какво ти се гледа? — питам Смит, когато колата им изчезва зад ъгъла.

Смит свива рамене и поглежда Хардин, който го наблюдава, сякаш е някакъв малък, забавен хамстер.

— Добре… Какво ще кажеш да играем на нещо? — предлагам, но и двамата мълчат.

— Не — отвръща след време Смит.

— Мисля, че иска да си иде в стаята и да прави каквото там си е правил, преди Ким и Ванс да го извлекат тук — казва Хардин и Смит веднага кима в съгласие.

— Ами… добре тогава… Можеш да се върнеш в стаята си, Смит. С Хардин сме тук, ако имаш нужда от нещо — казвам.

— Можеш ли да дойдеш до стаята ми, Хардин? — пита Смит с възможно най-сладкото си гласче.

— В стаята ти? Не, благодаря, мисля да подмина офертата.

Без да каже и дума, Смит става и тръгва към стълбите. Почти застрелвам Хардин с поглед, но той само свива рамене.

— Какво?

— Отиди в стаята му с него — прошепвам.

— Не искам да ходя с него. Искам да съм тук, с теб — казва натъртено той.

Колкото и да ми се иска Хардин да остане при мен, започвам да се чувствам ужасно заради детето.

— Хайде — кимам към русото момче, което бавно катери стълбите. — Самотен е.

— Мамка му, добре! — пъшка Хардин и с нацупена физиономия тръгва след него.

Все още съм доста притеснена от странната му реакция по време на целувката ни. Мислех си, че ще е страхотно, по-добре от всеки път, но той скочи от мен така внезапно, сякаш се страхуваше, че ме е наранил… Може би след толкова време раздяла… не изпитва същото към мен, не съм достатъчно… сексуално привлекателна за него? Знам, че съм с тази ужасна пижама, но преди не е имал проблем заради облеклото ми.

Не успявам да си обясня странното му поведение, но вместо да започна да откачам, решавам да разгледам брошурите, които Ким остави, за да си поръчаме нещо за ядене, и се опитвам да реша какво да вечеряме. Спирам се на пица, вземам телефона си и поръчвам. После тръгвам към мокрото помещение, вадя дрехите на Хардин от пералнята, слагам ги в сушилнята и сядам на дървената пейка в средата на стаята.

Чакам пицата и гледам как барабанът на сушилнята се върти ли, върти, върти.