Анна Тод
След падането (84)

Глава осемдесет и три
Хардин

Крача като обезумял по студения под. Пръстите ми са забити в мократа ми коса и я скубят. Вяло регистрирам, че стъпвам по книги и дрехи.

— Хардин? Добре ли си?

Гласът на Теса е сънен и плътен. Толкова се радвам, че ми вдигна. Искам да е с мен, макар и само да чувам гласа й в слушалката.

— Не… не знам…

— Какво става?

— В леглото ли си?

— Да, три сутринта е. Къде да съм? Какво става, Хардин?

— Не мога да спя. Няма друго — признавам и се заглеждам в мрака на нашата… моята спалня.

— О… Започвах да се тревожа, че се е случило нещо.

— Говорила ли си пак със Зед?

— Какво? Не, не съм говорила след разговора, за който вече ти казах.

— Обади му се и му кажи, че не може да дойде. — Знам, че звуча като луд, но не ми пука.

— Няма да му се обаждам толкова късно. Какво ти става?

Не мога да разбера защо се отбранява така, но не мога и да я виня.

— Няма нищо, Теса. Няма значение — въздъхвам.

— Хардин, какво става? — пита вече силно разтревожена.

— Нищо… просто… нищо.

Затварям телефона и го изключвам.