Анна Тод
След падането (38)

Глава тридесет и седем
Хардин

— Мили боже! — прошепва Лилиян и прекъсва мислите ми, въртящи се около кавгата сутринта. Вдигам глава и проследявам погледа й.

Теса?

В рокля… в същата рокля, в която си я представях. И гърдите й изглеждат… мамка му. Мигам бързо и се опитвам да се съвзема, преди да е стигнала до масата. За секунда ми минава мисълта, че халюцинирам: изглежда толкова секси. Всеки мъж, покрай когото минава, се обръща да я загледа. Оня даже обръща чашата си с вино. Стискам ръба на масата и само чакам да я заговори, за да го убия.

— Това е Теса? Мили боже!

Лилиян едва диша от вълнение.

— Престани да я зяпаш — казвам предупредително, а тя се смее. Мъжът, който си събори напитката, се обръща, проследява с поглед моето момиче и изобщо не му пука от жена му.

— Я по-спокойно — казва Лилиян и докосва нежно ръката ми. Разранените ми кокалчета са побелели от стискането на масата. Ландън придърпва Теса към себе си, сякаш я пази от оня женен гъз, Теса му се усмихва, а той я стиска още по-плътно до тялото си. Какво е това, по дяволите?

Теса застава зад Ландън, докато родителите на Лилиян, Карен и Кен се отдават на процедурата по „Толковасъмвеликзащототистискамръкатавъпрекичесевидяхмеедваснощи“.

И тогава очите на Теса намират Лилиян, разширяват се, след което сразена свежда поглед.

Ревнува. Браво. Точно на това се надявах.