Анна Тод
След падането (17)

Глава шестнадесет
Теса

Една микроскопична част от съзнанието ми изпраща предупредителни сигнали към останалата част на мозъка ми, който е изцяло окупиран от Хардин и всичко, свързано с него. Разумният дял от съзнанието ми — или поне това, което е останало от него — ми казва, че трябва да го питам, да задавам въпроси, че не мога просто да загърбя подслушания разговор. Прекалено често подминавам нещата, които Хардин прави зад гърба ми.

Но това е само една микроскопична част от съзнанието ми. И естествено, по-силната част, неразумната част побеждава, защото… Защо ми е да правя скандал сега и да го обвинявам в нещо, за което не знам нищо? Може би просто е бил ядосан на Стеф, че е поканила Моли на обяда с мен. Не можах да чуя добре. А може би е искал да се застъпи за мен. Беше толкова откровен, когато ми каза, че ме е излъгал за изключването. Защо да ме лъже сега?

Хардин се настанява на леглото, хваща ме за ръцете и ме дърпа да седна на крака му.

— Е, мисля, че вече приключихме с всички сериозни теми, баща ти спи, така че може да измислим някакво друго занимание за свободното си време. — Усмивката му е толкова заразителна!

— Само за секс ли си мислиш през цялото време? — питам и го блъскам закачливо в гърдите.

Той се отпуска назад, ръката му е малко над дупето ми, после ме дърпа нежно към себе си. Обкрачвам го, той ме дърпа надолу и лицата ни са едно в друго.

— Не, мисля и за тези устни, разтворени около пениса ми… — Устните му минават като четка по моите. Усещам лекия вкус на мента. Целува ме и ме притиска към себе си. През тялото ми сякаш минава електричество, ставам по-гладна, копнееща.

— Мисля за лицето си между краката ти, когато си… — започва да говори, но аз покривам устата му с длан. Езикът му моментално се плъзва навън и облизва дланта ми. Бързам да я махна. Поглеждам я с погнуса и я избърсвам в тениската му.

— Ще бъда много тих — изрича нежно и повдига таза си, за да се притисне в мен. — Но не съм сигурен дали ти можеш да бъдеш тиха.

— Баща ми… — напомням му, но този път не звуча никак убедително.

— На кого му пука? Това е нашият апартамент и ако не му харесва, може да си тръгне.

— Не бъди груб — поглеждам го строго.

— Не съм, но те желая и би трябвало да мога да те имам, когато искам — казва, а аз въртя очи.

— Моето мнение по въпроса не се ли иска в случая? Все пак става дума за собственото ми тяло. — Опитвам се да звуча, сякаш сърцето ми няма да изскочи през гърлото, сякаш вътрешностите ми изобщо не са се сгърчили от познатата сладка болка.

— Разбира се, че се зачита, но знам, че ако направя това… — ръката му се плъзга между телата ни и върху бикините ми… — Видя ли, знаех, че вече си готова за мен, още когато започнах да ти говоря как ще ти изям…

Притискам устни към неговите, за да запуша мръсната му уста, а той жадно поглъща стоновете ми, които неволно излизат от гърлото ми, докато пръстите му се движат по клитора ми. Едва ме докосва, измъчва ме.

— Моляяяя тееее — съскам в ухото му, той притиска пръсти по-силно и вкарва единия си пръст в мен.

— Така си и мислех. Усещаш ли колко си хлъзгава — казва и започва да помпа с пръста си.

И после спира и сяда до мен. Преди да отворя уста да се оплача, че ме оставя така, той вече едва ли не къса бикините ми и грубо ги свлича по бедрата ми. Повдигам таза си, за да му помогна да свали и панталоните. Без да казва и дума, Хардин ми сочи да се вдигна към облегалката на леглото. Той ляга по корем между краката ми и ги разтваря по-широко.

— Опитай се да бъдеш тиха — усмихва се той.

Искам да завъртя очи, но топлият му дъх ме разсейва. Подухва леко, после по-силно и накрая, без предупреждение, езикът му се плъзва между краката ми и притиска най-чувствителната ми точка. Пресягам се и стискам жълтата декоративна възглавничка, която Хардин намира за отвратителна, и покривам лицето си, за да задуша ужасните звуци, които ме раздират отвътре. Езикът му се движи по-бързо, още по-бързо. Тогава той грабва възглавницата от ръцете ми и казва:

— Не бебо, искам да ме гледаш.

Кимам бавно. Опира палеца в устните си и езикът му пак се плъзва между краката ми. Върху най-чувствителното място. Краката ми започват да се сковават и да треперят. Пръстите му се движат в синхрон с езика. Виждам и усещам устата му между краката си, виждам рошавата му коса, един кичур е паднал над челото му. Знам, че няма да издържа дълго. Прекалено много е. Повече от сигурна съм, че няма да мога да остана тиха, защото усещам как оргазмът се задава заканително и се свива на тежка топка в слабините ми. Хващам се за косата му и чувам стона му, което допълнително ме изстрелва нагоре.

— По-силно — казва.

Моля? Иска да скубя косата му?

— Направи го — настоява с такова тежко желание в гласа и очите, а после започва да движи пръстите си още по-бързо. Езикът му не изостава.

Дърпам косата му. Той вдига поглед и аз наблюдавам как очите му бавно се затварят от удоволствие. Почти не мога да виждам, всичко пред мен започва да се размазва.

— Хайде, бебо — прошепва.

Забелязвам как ръката му се плъзва между краката му и не мога да издържам повече. Гледам как ръката му тръгва по дължината на възбудения му пенис и как се опитва да достигне до оргазъм с мен. Никога няма да се наситя на начина, по който ме побърква всяко негово движение.

— Колко си сладка, бебо — простенва и ръката му се движи още по-бързо, както и езикът му. Почти не усещам, когато зъбите му се впиват в устната ми. Оставям се на оргазма да ме помете.

Когато се връщам на земята, усещам как Хардин намества тежестта си между краката ми, слагайки глава на корема ми. Отварям очи, премигвам. Той диша тежко, плитко. Повдигам го и се опитвам да се размърдам под тялото му, да отворя краката си за него.

— Аз… аз вече свърших. Свърших — гласът му е натежал от изтощение.

— О!

Той се усмихва лениво, все още полупиян. Става от леглото. Отива до дрешника и вади чифт бели къси гащи.

— Трябва да се преоблека и да си взема душ — казва и посочва петното върху джинсите си, което личи дори върху черното.

— Като в добрите стари времена — усмихвам се. Той ме поглежда, сеща се и се смее.

После идва до мен, целува челото и устните ми.

— Добре е да знам, че не си загубила форма относно тези редки умения — казва и тръгва към вратата.

— Не бях сама в начинанието — напомням му.

Той клати глава и излиза от спалнята. Пресягам се да взема разпилените по цялото легло дрехи и се моля баща ми все още да спи, а ако случайно се е събудил, да не спре Хардин за сладки приказки, преди да се е изкъпал и преоблякъл. След няколко секунди чувам как вратата на банята се затваря и започвам да се обличам. След това проверявам телефона си за съобщение от Сандра. На гласовата поща няма нищо, но на екрана виждам малката икона, известяваща за ново съобщение. Може би е решила да ми пише? Отварям съобщението:

Трябва да говоря с теб.

От Зед е. Въздъхвам и изтривам съобщението.

Веднага след това любопитството ми вече става необуздано. Започвам да търся телефона на Хардин. Сърцето ми блъска като лудо, спомням си последния път, когато отворих и прочетох съобщенията му. Тогава свърши зле, но сега знам, че няма какво да крие. Не би посмял да направи такова нещо. Сега нещата са съвсем различни. Та той си направи татуировка заради мен. Само не иска да се премести в Сиатъл заради мен. Това е всичко. Няма за какво да се притеснявам. Нали?

Телефонът не е на бюрото. Проверявам на тоалетката. Не го виждам никъде. Решавам, че го е взел със себе си в банята, което е напълно нормално.

Нали?

Няма за какво да се притеснявам. Просто съм стресирана и ме е хванала параноята.

Продължавам да се закопавам в дупката на подозренията, но се опитвам да си напомня, че не бива да се ровя в нещата му, особено в телефона му. Ако той направи нещо подобно, ако си позволи да пипне телефона ми, ще съм бясна. Но после започвам да се убеждавам, за да излъжа гузната си съвест, а и за свое успокоение, че вероятно Хардин го прави най-редовно. Просто не съм го хванала.

Вратата на спалнята се отваря и аз подскачам, сякаш ме е хванал да правя нещо нередно. Хардин влиза с едри крачки, бос, без тениска, само по къси гащи. Черният ластик на боксерките му се подава над тях.

— Добре ли си? — пита и търка мократа си коса с бялата кърпа. Харесва ми, когато косата му е мокра. Изглежда почти черна, а контрастът със зелените му очи е нещо, което човек вижда само в мечтите си.

— Да. Много бързо се изкъпа. — Сядам на стола. — Трябваше да те измърся повече — казвам и се опитвам да отвлека вниманието му от лекото треперене на гласа ми.

— Бързах да се върна при теб — казва, но звучи крайно неубедително. Усмихвам се.

— Гладен си, нали?

— Да — признава и се усмихва закачливо. — Огладнях.

— Така си и помислих.

— Баща ти все още спи. Тук ли ще остане, докато ни няма?

Вълнението веднага убива тревогата и подозренията ми.

— Ще дойдеш ли?

— Да, предполагам… Знам, че ще е много тъпо, така че най-вероятно ще си тръгна още първия ден. Може би ще остана само една нощ.

— Добре — казвам и се опитвам да звуча така, сякаш наистина го разбирам и съм съгласна, но знам, че няма да си тръгне. Просто винаги трябва да поддържа имиджа си на човек, който е против всякакви семейни събирания, и затова е длъжен да се оплаква през цялото време. Хардин облизва устните си и аз си ги представям между бедрата ми.

— Мога ли да те попитам нещо? — казвам.

— Да — отговаря и сяда на леглото.

— Когато… когато… знаеш… заради това, че ти скубех косата ли стана?

— Какво ме питаш? — засмива се леко.

— Когато скубех косата ти… хареса ли ти? — изчервявам се.

— Да, хареса ми.

— О! — Не искам дори да си представям колко съм почервеняла.

— Странно ли ти се струва, че ми е харесало?

— Не, само ми беше любопитно — отговарям съвсем честно.

— Всеки човек харесва различни неща по време на секс. Това е моето… нещо. Но едва сега го осъзнах — усмихва се и е някак изненадан, че говорим за това.

— О, така ли? — Вълнувам се, че е научил нещо ново за себе си, докато е правил секс с мен.

— Да. Искам да кажа, че и други момичета са ми дърпали косата, но с теб е различно.

— О! — казвам за десети път, но вече съм се смалила като пукнат балон от отговора му.

Хардин очевидно не забелязва реакцията ми и ме поглежда. Зелените му очи блестят от любопитство.

— Има ли нещо, което ти харесваш, но не съм направил?

— Не, харесвам всичко, което правиш — отговарям меко.

— Да, но има ли нещо, за което си мечтала и което не сме правили?

Поклащам глава.

— Не се срамувай, бебо, всеки има фантазии.

— Аз нямам.

Така поне си мисля. Нямам никакъв опит в секса, освен това, което ми е показал Хардин, и не знам нищо друго, освен това, което сме правили.

— Имаш — казва с усмивка. — Просто трябва да разберем какви са.

Стомахът ми се свива от вълнение, но не знам какво да кажа. И тогава гласът на баща ми прекъсва разговора ни.

— Теси?

Първата ми реакция е на облекчение, защото гласът идва чак от всекидневната. Двамата с Хардин ставаме.

— Отивам до тоалетната — казвам.

Той кима с дяволита усмивка и отива при баща ми.

Влизам в банята и виждам телефона на Хардин на ръба на мивката. Знам, че не бива да го правя, но не мога, не мога да се спра. Веднага влизам в последните му обаждания, но няма нищо. Всичко е изтрито. Всяко едно обаждане. Опитвам пак. Пак нищо. После, без да се замислям, проверявам последните му съобщения. И там няма нищо.

Изтрил е всичко.