Анна Тод
След падането (143)

Глава сто четиридесет и две
Теса

Опитвам се да събера мислите си, докато крача през тревата към Ким. Не знам какво да й кажа. Изпитвам истински ужас, че Крисчън може да не й е обяснил какво се случи снощи. Не искам аз да й казвам. Това е отговорност на Крисчън. Но не мисля, че мога да се преструвам, че нищо не е станало, не умея да се преструвам.

Всички мои въпроси получават отговор още щом Ким се обръща да ме погледне. Очите й, макар и покрити с много грим, са подути и тъжни.

— Ужасно съжалявам — казвам и сядам до нея. Ръцете й веднага се увиват около мен.

— Бих плакала, но мисля, че не ми останаха сълзи — изрича, опитва се да се усмихне, но усмивката не стига до очите й.

— Не знам какво да кажа — признавам и се оглеждам. Смит е доста далеч от нас и не може да ни чуе.

— Би могла да ми помогнеш да направим план за двойно убийство — казва Ким и събира косата си от едната страна.

— Това вече мога да направя — почти се усмихвам. Иска ми се да имах поне половината от силата на Кимбърли.

— Добре — отвръща, пак се усмихва и стиска ръката ми. — Днес… изглеждаш много секси.

— Благодаря. И ти си много красива днес — казвам.

Ярката слънчева светлина пада върху дребните мъниста на светлосинята й рокля и тя цялата сияе.

— Ще ходиш ли на сватбата? — пита Ким.

— Не. Просто исках да изглеждам по-добре, отколкото се чувствам. А ти ще ходиш ли?

— Да — въздъхва тя. — Не знам какво ще правя след това, но Смит е умно момче и веднага ще разбере, че става нещо. Не искам да го обърквам. А и Саша е тук с Макс… и проклета да съм, ако й дам повод да клюкарства след това.

— Саша е дошла с Макс? Ами Дениз и Лилиян? — питам. Този идиот не знае никакви граници.

— Точно това се питах и аз. Не изпитва никакъв срам да дойде чак тук. На сватба. С женен мъж. Трябва да я хвана и да я пребия. Поне да си изкарам яда на някого.

Ким е толкова напрегната, че буквално можеш да съзреш гнева й като аура около лицето и цялото й тяло. Дори не си представям болката, която изпитва в момента, но не мога и да не се възхитя на силата, с която се справя със ситуацията.

— Ти… не искам да любопитствам или… но…

— Теса, аз любопитствам през цялото време, това е част от живота ми. И на теб ти се полага — казва тя с топла усмивка.

— Ще останеш ли с него? Ако не искаш да говориш за това, няма да говорим.

— Искам. Ако не говоря за това, няма да мога да се освободя от гнева и ще остана такава завинаги. Не знам дали ще го напусна. Обичам го, Теса — казва. Поглежда към Смит и добавя: — Обичам и това мълчаливо дете, което ми проговаря само един път в седмицата, когато е в настроение — засмива се безпомощно. — Иска ми се да кажа, че съм изненадана от това, което се случи, но не съм, честно казано.

— Защо не си изненадана?

— Те, двамата, имат история, минало, дълбоко и силно минало и не съм сигурна, че мога да се съревновавам с такова нещо — изрича. Гласът й натежава от болка, а аз преглъщам сълзите си.

— Минало?

— Да, ще ти кажа нещо, което Крисчън ме помоли да не ти споделям, преди да има възможността да каже сам на Хардин, но мисля, че трябва да знаеш…