Анна Тод
След падането (133)

Глава сто тридесет и две
Теса

Алармата ми звъни в девет и трябва да се насиля да стана от леглото. Почти не спах. Въртях се цяла нощ. Последно погледнах часовника в три сутринта и не бях сигурна дали съм спала изобщо, или през цялото време съм била будна.

Хардин спи с кръстосани на корема му ръце. Не ме прегърна снощи. Нито веднъж. Единственият контакт между нас беше, когато през няколко минути протягаше ръка да се увери, че съм до него. И после пак слагаше ръцете си върху корема си. Промяната в настроението му не ме изненадва съвсем. Знам, че не искаше да дойде на сватбата, но тревогата му… това вече не разбирам. И защо не иска да говори с мен? Ще ми се да го попитам как очаква да се преместя да живея тук с него, след като не ме иска и за един уикенд.

Прокарвам ръка да отметна косата от челото му и погалвам леко бузата му. Брадата му е набола. Клепачите му помръдват и аз веднага отдръпвам ръката си. Не желая да го будя. И той не спа добре, никак даже. Господи, как искам да знам какво го тревожи. Ще ми се да не се бе затворил така изведнъж. Беше ми казал всичко в онова писмо, писмото, което после унищожи, и аз разбрах, приех и продължих напред, въпреки огромните му грешки. Нищо, което е станало в миналото му, не може да провали бъдещето ни. Той трябва да го е разбрал. Трябва да го проумее. Иначе нищо няма да се получи.

Намирам банята без никакви затруднения и търпеливо чакам калната, кафеникава вода да се изтече и избистри. Душът е шумен и налягането на водата е силно, почти боли, когато пада върху кожата ми, но пък успява да сътвори чудеса с напрежението в раменете и гърба ми.

Вече съм напълно облечена в светлобежова блуза без ръкави и джинси, но се поколебавам, преди да сложа една тънка дантелена жилетка на цветя. Няма копчета, което означава, че Хардин не ще може да ме задължи да я закопчая. Пролет е и в централната част на Лондон вече се усеща. Триш не ми каза в колко точно ще излезем, така че слизам долу и правя кана с кафе.

След час се връщам горе да си взема четеца, за да не чакам, бездействайки. Хардин се е обърнал по гръб и лицето му е сбърчено в гневно изражение. Дори в съня му? Не го будя. Излизам от стаята и се връщам в кухнята.

Минават цели два часа и най-сетне Триш се появява през задната врата. Кестенявата й коса е вързана на нисък кок — точно като моята. Облечена е в… какво друго? Анцуг.

— Надявах се да си станала. Исках да ви оставя да се наспите след това дълго пътуване вчера — усмихва се топло. — Готова съм. Тръгваме, когато кажеш.

Поглеждам към тясното стълбище с надежда да видя как Хардин бавно слиза с ленива усмивка, за да ме целуне за довиждане, но това не се случва. Грабвам чантата си и излизам след Триш през задната врата.